Уолтър Матау

Уолтър Матау Walter Matthau
американски актьор
Уолтър Матау (1952)
Роден	1 октомври 1920 г. Ню Йорк, Съединени американски щати
Починал	1 юли 2000 г. Санта Моника, Съединени американски щати
Погребан	Лос Анджелис, Съединени американски щати
Националност	САЩ
Работил	актьор
Актьорска кариера
Активност	1948–2000
Награди	„Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля (10 април 1967)
Семейство
Съпруга	Грейс Джералдин Джонсън (1948–1958; развод) Каръл Грейс (1959–2000; смъртта му)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Уолтър Матау в Общомедия

Уолтър Матау (на английски: Walter Matthau) е американски актьор.

Биография

Уолтър Матау е роден на 1 октомври 1920 година в Ню Йорк Сити, Ню Йорк, САЩ като Волтър Джон Матушански в семейството на Милтън Матушански, емигрант от Украйна, електроинженер и Роуз Беролски, емигрантка от Литва, работила в магазин за дрехи. Матау има двама братя като той е средният. Бащата изоставя семейството, когато Уолтър е на едва 3 години, и оставя майката сама да се грижи за синовете си. Милтън Матушански умира през 1935 година, когато Уолтър е на 14-15 години. Матау и братята му израстват в бедни украински региони на Йист Сайд без достъп дори до топла вода. Междувременно Уолтър посещава училище и лагери за деца с еврейски корени, където участва в аматьорски постановки и развива актьорския си талант.

В началото на 40-те години на XX век взима участие на страната на САЩ във Втората световна война. Той става част от Военновъздушните сили на САЩ и стига до позицията щабен сержант. След края на войната записва актьорско майсторство в Драматичния семинар на The New School, след което започва работа в театъра. Кино кариерата си започва през 1950-те години, но по-широко известен става през 1963 година с филма „Шарада“. Следват филми като „Fail Safe“ (1964), „Мираж“ (1965) и други.

През 1967 година получава Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля за „Бисквитка с късмет“ (1966). През 1974 година е отличен с Награда на БАФТА за най-добър актьор за филмите „Пит и Тили“ (Pete 'n' Tillie, 1972) и „Чарли Варик“ (Charley Varrick, 1973). През 1976 година е награден със Златен глобус за най-добър актьор в мюзикъл или комедия за филма „Слънчевите момчета“ (The Sunshine Boys, 1975). От 9 март 1982 година има звезда на Холивудската алея на славата.

Уолтър Матау си партнира с Джак Лемън в десет филма, между които „Бисквитка с късмет“, „Стари приятели“ (The Odd Couple, 1968), „Сърдити старчета“ (Grumpy Old Men, 1993), „По-сърдити старчета“ (1995), „В открито море“ (1997) и „Стари приятели 2“ (1998).

На 30 юни 2000 година късно вечерта Матау получава сърдечен удар в дома си след редица здравословни проблеми. Откаран е в здравния център „Сейнт Джоунс“ в Санта Моника, където няколко часа по-късно, на 1 юли 2000 година в 1:42 часа Матау умира на 79-годишна възраст след 50-годишна актьорска кариера.

Избрана филмография

Година	Заглавие	Оригинално заглавие	Роля	Режисьор
1955	Кентъкиецът	The Kentuckian	Стан Бодин	Бърт Ланкастър
1955	Индианският боец	The Indian Fighter	Уес Тод	Андре Де Тот
1958	Пътят на обира	Ride a Crooked Trail	Съдия Кайл	Джеси Хибс
1963	Шарада	Charade	Карсън Дайл	Стенли Донън
1965	Мираж	Mirage	Тед Кейзъл	Едуард Дмитрик
1966	Бисквитка с късмет	The Fortune Cookie	Уили Гингрич	Били Уайлдър
1968	Стари приятели	The Odd Couple	Оскар Медисън	Джийн Сакс
1974	Първата страница	The Front Page	Уолтър Бърнс	Били Уайлдър
1974	Ударът Пелам 123	The Taking of Pelham One Two Three	Лейтенант Захари Гарбър	Джоузеф Сарджънт
1993	Сърдити старчета	Grumpy Old Men	Макс Голдмън	Доналд Петри
1993	Денис Белята	Dennis the Menace	мистър Джордж Уилсън	Ник Касъл

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Уолтър Матау
• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Уолтър Матау
• Уолтър Матау в Internet Movie Database
• Уолтър Матау в