Направо към съдържанието

Шарада (филм, 1963)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шарада
Charade
кадър от филма с Кари Грант и Одри Хепбърн
кадър от филма с Кари Грант и Одри Хепбърн
РежисьориСтенли Донън
ПродуцентиСтенли Донън
СценаристиПитър Стоун
Базиран наразказа на Питър Стоун
„Неподозиращата жена“ (1961)
В ролитеКари Грант
Одри Хепбърн
Уолтър Матау
Джеймс Кобърн
МузикаХенри Манчини
ОператорЧарлс Ланг
МонтажДжим Кларк
РазпространителЮнивърсъл Пикчърс
Жанрромантична комедия
черна комедия
Премиера5 декември 1963
(САЩ)
Времетраене113 минути
Страна САЩ
Езиканглийски
Бюджет3 млн. щ.д. [1]
Приходи13,4 млн. щ.д. [2]
Външни препратки
IMDb Allmovie
Шарада в Общомедия

„Шарада“ (на английски: Charade) е американски романтичен филм от 1963 г. с режисьор Стенли Донън [3] по сценарий на Питър Стоун и Марк Бем, с участието на Кари Грант и Одри Хепбърн в главните роли. В другите роли участват Уолтър Матау, Джеймс Кобърн, Джордж Кенеди, Доминик Мино, Нед Глас, Пол Бонифас и Жак Марен. Филмът обхваща три жанра: трилър, романтика и комедия. Тъй като Universal Pictures го пуска с невалидни авторски права, филмът става обществено достояние в САЩ веднага след пускането му по екраните.[4][5][6][7]

Заснетият в Париж филм е забележителен заради сценария си, заради играта на Грант и Хепбърн, заради музиката на Хенри Манчини, както и заради анимираните заглавия на Морис Биндер. Като цяло „Шарада“ получава положителни отзиви от критиците и освен това е отбелязано, че съдържа влияния върху жанрове като ексцентрична комедия и шпионски трилър. Той също така е определян като „най-добрия филм на Хичкок, който Хичкок не е снимал“.

Млада жена на име Реджина Ламбърт (Одри Хепбърн) не е много щастлива в брака си и дори обмисля развод. След ски ваканция в Швейцария тя се завръща в Париж, където работи като синхронен преводач в ЮНЕСКО, и научава, че съпругът ѝ е бил убит (хвърлен от влак), но преди това е продал цялото им имущество, като е получил общо около 250 хиляди долара. Парите не са намерени нито у него, нито във влака. Парижката полиция като цяло е склонна да смята за главен заподозрян именно младата вдовица.

Американецът, който кани г-жа Ламбърт в посолството на САЩ и се представя като агента на ЦРУ Хамилтън Бартоломю (Уолтър Матоу), запознава Реджина с тъмна история. Оказва се, че по време на Втората световна война бъдещият ѝ съпруг е служил в разузнаването и заедно с четирима свои колеги е присвоил четвърт милион долара, предназначени за подпомагане на френската съпротива. Но бъдещият съпруг на Реджина укрива парите от съучастниците си и сега бившите му колеги се опитват да ги намерят и върнат. А те са сигурни, че вдовицата знае къде се намират и рано или късно ще ги отведе до плячката. Реджина е в сериозна и съвсем реална опасност, затова помощта и подкрепата на друг американец – Питър Джошуа (Кари Грант), когото е срещнала на почивка и е поканила да продължат познанството си в Париж, са много полезни. Скоро се появяват и самите съучастници на съпруга ѝ, но случаят се заплита още повече, когато един по един те започват да умират.

Реджина е силна и решителна жена, която изобщо не е склонна към истерии. Но осъзнава, че не може да направи нищо сама, трябва да реши на кого може да се довери. И именно това се оказва най-трудно за решаване.

Актьор Роля
Кари Грант Питър Джошуа
Одри Хепбърн Реджина Ламбърт
Уолтър Матау Хамилтън Бартоломю
Джеймс Кобърн Текс Пентолоу
Джордж Кенеди Херман Скоби
Нед Глас Леополд Гидеон
Жак Марен инспектор Едуар Гранпиер
Доминик Мино Силви Годе
Томас Челимски Жан-Луи Годе [8]

Награди и номинации

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1965 – Награда БАФТА за най-добра британска актриса (Одри Хепбърн)
  • 1965 – Номинация БАФТА за най-добър чуждестранен актьор (Кари Грант)
  • 1964 – Награда „Едгар Алан По“ за най-добър игрален филм (Питър Стоун)
  • 1964 – Номинация Оскар за най-оригинална песен (Хенри Манчини и Джони Мърсър, песента „Charade“)
  • 1964 – Номинация Златен глобус най-добър актьор в мюзикъл или комедия (Кари Грант)
  • 1964 – Номинация Златен глобус най-добра актриса в мюзикъл или комедия (Одри Хепбърн)
  1. Walker, Alexander. Hollywood, England. Stein and Day, 1974. с. 341.
  2. Movie: Charade // The Numbers. Архивиран от оригинала на 2013-09-28. Посетен на 14 ноември 2011.
  3. Charade // TCM database. Turner Classic Movies. Посетен на 29 февруари 2016.
  4. Pierce, David. Forgotten Faces: Why Some of Our Cinema Heritage Is Part of the Public Domain // Film History: An International Journal 19 (2). June 2007. DOI:10.2979/FIL.2007.19.2.125. OCLC 15122313. с. 125–43.
  5. Yu, Peter K. Intellectual Property and Information Wealth: Copyright and related rights. Greenwood Publishing Group Inc., 2007. ISBN 978-0-275-98883-8. с. 143.
  6. Пълен списък на актьори и роли - „Шарада“ // Internet Movie Database. Посетен на 18 юни 2019.
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за