Шарада (филм, 1963)
| Шарада | |
| Charade | |
 кадър от филма с Кари Грант и Одри Хепбърн | |
| Режисьори | Стенли Донън |
|---|---|
| Продуценти | Стенли Донън |
| Сценаристи | Питър Стоун |
| Базиран на | разказа на Питър Стоун „Неподозиращата жена“ (1961) |
| В ролите | Кари Грант Одри Хепбърн Уолтър Матау Джеймс Кобърн |
| Музика | Хенри Манчини |
| Оператор | Чарлс Ланг |
| Монтаж | Джим Кларк |
| Разпространител | Юнивърсъл Пикчърс |
| Жанр | романтична комедия черна комедия |
| Премиера | 5 декември 1963 (САЩ) |
| Времетраене | 113 минути |
| Страна |  САЩ |
| Език | английски |
| Бюджет | 3 млн. щ.д. [1] |
| Приходи | 13,4 млн. щ.д. [2] |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Шарада в Общомедия | |
„Шарада“ (на английски: Charade) е американски романтичен филм от 1963 г. с режисьор Стенли Донън [3] по сценарий на Питър Стоун и Марк Бем, с участието на Кари Грант и Одри Хепбърн в главните роли. В другите роли участват Уолтър Матау, Джеймс Кобърн, Джордж Кенеди, Доминик Мино, Нед Глас, Пол Бонифас и Жак Марен. Филмът обхваща три жанра: трилър, романтика и комедия. Тъй като Universal Pictures го пуска с невалидни авторски права, филмът става обществено достояние в САЩ веднага след пускането му по екраните.[4][5][6][7]
Заснетият в Париж филм е забележителен заради сценария си, заради играта на Грант и Хепбърн, заради музиката на Хенри Манчини, както и заради анимираните заглавия на Морис Биндер. Като цяло „Шарада“ получава положителни отзиви от критиците и освен това е отбелязано, че съдържа влияния върху жанрове като ексцентрична комедия и шпионски трилър. Той също така е определян като „най-добрия филм на Хичкок, който Хичкок не е снимал“.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Млада жена на име Реджина Ламбърт (Одри Хепбърн) не е много щастлива в брака си и дори обмисля развод. След ски ваканция в Швейцария тя се завръща в Париж, където работи като синхронен преводач в ЮНЕСКО, и научава, че съпругът ѝ е бил убит (хвърлен от влак), но преди това е продал цялото им имущество, като е получил общо около 250 хиляди долара. Парите не са намерени нито у него, нито във влака. Парижката полиция като цяло е склонна да смята за главен заподозрян именно младата вдовица.
Американецът, който кани г-жа Ламбърт в посолството на САЩ и се представя като агента на ЦРУ Хамилтън Бартоломю (Уолтър Матоу), запознава Реджина с тъмна история. Оказва се, че по време на Втората световна война бъдещият ѝ съпруг е служил в разузнаването и заедно с четирима свои колеги е присвоил четвърт милион долара, предназначени за подпомагане на френската съпротива. Но бъдещият съпруг на Реджина укрива парите от съучастниците си и сега бившите му колеги се опитват да ги намерят и върнат. А те са сигурни, че вдовицата знае къде се намират и рано или късно ще ги отведе до плячката. Реджина е в сериозна и съвсем реална опасност, затова помощта и подкрепата на друг американец – Питър Джошуа (Кари Грант), когото е срещнала на почивка и е поканила да продължат познанството си в Париж, са много полезни. Скоро се появяват и самите съучастници на съпруга ѝ, но случаят се заплита още повече, когато един по един те започват да умират.
Реджина е силна и решителна жена, която изобщо не е склонна към истерии. Но осъзнава, че не може да направи нищо сама, трябва да реши на кого може да се довери. И именно това се оказва най-трудно за решаване.
В ролите
[редактиране | редактиране на кода]| Актьор | Роля |
|---|---|
| Кари Грант | Питър Джошуа |
| Одри Хепбърн | Реджина Ламбърт |
| Уолтър Матау | Хамилтън Бартоломю |
| Джеймс Кобърн | Текс Пентолоу |
| Джордж Кенеди | Херман Скоби |
| Нед Глас | Леополд Гидеон |
| Жак Марен | инспектор Едуар Гранпиер |
| Доминик Мино | Силви Годе |
| Томас Челимски | Жан-Луи Годе [8] |
Награди и номинации
[редактиране | редактиране на кода]- 1965 – Награда БАФТА за най-добра британска актриса (Одри Хепбърн)
- 1965 – Номинация БАФТА за най-добър чуждестранен актьор (Кари Грант)
- 1964 – Награда „Едгар Алан По“ за най-добър игрален филм (Питър Стоун)
- 1964 – Номинация Оскар за най-оригинална песен (Хенри Манчини и Джони Мърсър, песента „Charade“)
- 1964 – Номинация Златен глобус най-добър актьор в мюзикъл или комедия (Кари Грант)
- 1964 – Номинация Златен глобус най-добра актриса в мюзикъл или комедия (Одри Хепбърн)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Walker, Alexander. Hollywood, England. Stein and Day, 1974. с. 341.
- ↑ Movie: Charade // The Numbers. Архивиран от оригинала на 2013-09-28. Посетен на 14 ноември 2011.
- ↑ Charade // TCM database. Turner Classic Movies. Посетен на 29 февруари 2016.
- ↑ Pierce, David. Forgotten Faces: Why Some of Our Cinema Heritage Is Part of the Public Domain // Film History: An International Journal 19 (2). June 2007. DOI:10.2979/FIL.2007.19.2.125. OCLC 15122313. с. 125–43.
- ↑ Copyright Basics // U.S. Copyright Office. 2008. с. 3–4.
- ↑ An Act to Amend and Consolidate the Acts Respecting Copyright, 60th Congress, 2d session. § 9 // United States Congress. 1909.
- ↑ Yu, Peter K. Intellectual Property and Information Wealth: Copyright and related rights. Greenwood Publishing Group Inc., 2007. ISBN 978-0-275-98883-8. с. 143.
- ↑ Пълен списък на актьори и роли - „Шарада“ // Internet Movie Database. Посетен на 18 юни 2019.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- „Шарада“ в
Internet Movie Database - „Шарада“ в
Allmovie - „Шарада“ в Rotten Tomatoes
|
