Алберто Сорди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алберто Сорди
Alberto Sordi
италиански актьор и кинорежисьор

Роден
Починал
Погребан Кампо Верано, Рим, Италия

Националност Флаг на Италия Италия
Актьорска кариера
Активност 1937–1998
Награди Сребърна мечка (1972)
Почетна награда „Златен лъв“ за принос в киноизкуството на фествала във Венеция (1995)
Голям кръст на ордена „За заслуги към Италианската Република“ (1994)

Уебсайт www.albertosordi.it
Алберто Сорди в Общомедия

Албѐрто Со̀рди (на италиански: Alberto Sordi) е италиански актьор и кинорежисьор. Кавалер е на ордена „За заслуги към Италианската Република“ (1994). Наред с Тото̀ се смята за най-знаменития от комиците на италианското кино. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бащата на Сорди е учител по музика. Албертоне, както с любов наричат актьора в Италия, се е родил в Рим, в бедняшкия квартал Трастевере. Още от детска възраст проявява склонност към театъра и пеенето. От 1937 г. работи като статист в киноградчето Чинечита̀, занимава се с дублаж (до 1951 г.). С неговия глас в италианските кина говорят Оливър Харди, Брус Бенет, Антъни Куин, Робърт Мичъм. Освен това Сорди участва в представления от жанра мюзикхол, постига и голям успех като радиоводещ – от 1948 г. се излъчва радиопредаването „С вас говори Алберто Сорди“.

Първи опити в киното[редактиране | редактиране на кода]

Дълго време Сорди изпълнява епизодични роли. Изключение става филмът на Марио Матоли „Трите орлета“ (1942), в който Сорди изиграва една от главните роли. През 1952 г. се случва знаменателна среща на актьора с Федерико Фелини. Сорди се снима в два ранни филма на най-знаменития от италианските режисьори: „Белият шейх“ и „Мамините синчета“; с това завършва сътрудничеството им. Работата с режисьора Стено помага на Сорди напълно да прояви на екрана таланта си на комичен актьор. Етап в неговото творчество бележи филмът на Марио МоничелиГолямата война“ (1959), където той играе обикновен, незабележим войник, загиващ като герой.

Майстор на „комедията по италиански“[редактиране | редактиране на кода]

В края 1950-те и началото на 1960-те години възниква жанрът „комедия по италиански“ и Алберто Сорди става един от основните изпълнители на роли на „средни италианци“, не във всяко отношение идеални от нравствена гледна точка. Нерядко Сорди сам участва в писането на сценариите на такива комедии, а по-късно и сам се заема с режисурата. Той участва в създаването на около 150 филма от този вид, като на 19 е постановчик. Сред най-известните филми са: „Вдовец“ и „Труден живот“ на Дино Ризи, „Всички по къщите“ на Луиджи Коменчини, „Бум“ на Виторио Де Сика, „Лекар от взаимоспомагателната каса“ на Луиджи Дзампа, „Задържан в очакване на съда“ на Нани Лой, „Маркиз дел Грило“ на Моничели, „Въздушни приключения“ на Кен Ананкин.

Майсторството на актьора да се превъплъщава се проявява с най-голяма сила в три скеча от филма „Новите чудовища“ (режисьори Марио Моничели, Дино Ризи и Еторе Скола). Към най-значителните роли на Сорди трябва да се отнесе отначало комичният, но в крайна сметка плашещ образ на наглия, разпуснал се „малък човек“ от филма на Моничели „Дребен, дребен буржоа“.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1990-те години Сорди се снима предимно в телевизията. През 2000 г., в деня на своята осемдесетгодишнина, той получава от кмета на Рим „почетния скиптър“ на Вечния град. Кончината на Сорди през февруари 2003 г. става събитие от национален мащаб. Траурната церемония се извършва в знаменитата базилика Сан Джовани ин Латерано, а участниците са около половин милион.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1952 Белият шейх Lo sceicco bianco Фернандо Раволи Федерико Фелини
1953 Мамините синчета I Vitelloni Алберто Федерико Фелини
1959 Поликарпо, писаря Policarpo, ufficiale di scrittura Продавача на чадъри Марио Солдати
1959 Зимна ваканция Vacanze d'inverno Алберто Морети Камило Мастрочинкуе
1959 Голямата война La grande guerra Оресте Джаковаци Марио Моничели
1959 Измамниците I Magliari Фернандо „Тотоно“ Маглиуло Франческо Рози
1959 Вдовецът Il Vedovo Алберто Нарди Дино Ризи
1961 Страшният съд Il giudizio universale Продавач на деца Виторио Де Сика
1961 Труден живот Una vita difficile Силвио Маньоци Дино Ризи
1962 Мафиозо Mafioso Антонио Бадаламенти Алберто Латуада
1967 Вещиците Le streghe Шофьор на камион Мауро Болонини
1976 Няколко странни случая (Асансьорът) Quelle strane occasioni (L'ascensore) Монсеньор Асканио Ла Коста Луиджи Коменчини
1977 Новите чудовища I nuovi mostri Принца / Синът / Актьора Марио Моничели / Еторе Скола

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Скоро след смъртта на актьора на неговото име е наречена бившата „Галерия Колона“ в Рим, разположена на централната улица на града – „Виа дел Корсо“.
  • Алберто Сорди е бил един от многото персонажи във филма на Фелини „Рим“, обаче при окончателния монтаж епизодът с неговото участие бил изрязан.

Алберто Сорди за комичното[редактиране | редактиране на кода]

„Само една четвърт от живота ни се състои от трагични неща; всичко останало е комично. Може да се смеем почти на всичко.“[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]