Голямата война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Голямата война
La grande guerra
Grandeguerra2.jpg
РежисьориМарио Моничели[1][2][3][4][5]
ПродуцентиДино Де Лаурентис
СценаристиМарио Моничели
Лучано Винчензони
Адженоре Инкрочи
Фурио Скарпели
В ролитеВиторио Гасман
Алберто Сорди
Силвана Мангано
МузикаНино Рота
ОператорЛеонида Барбони
Роберто Дгерарди
Джузепе Ротуно
Джузепе Серанди
МонтажАдриана Новели
Филмово студиоДино Де Лаурентис Синематографика
Грей Филм
Жанртрагикомедия
военен
Премиера5 септември 1959 г.
Времетраене137 минути
СтранаFlag of Italy.svg Италия
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
Езикиталиански
Цветностчерно-бял
Външни препратки
IMDb Allmovie
Голямата война в Общомедия

„Голямата война“ (на италиански: La grande guerra) е военна трагикомедия от 1959 година, копродукция на филмови компании от Италия и Франция, режисирана от Марио Моничели.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Италия, 1916 година. Оресте Джаковаци (Алберто Сорди) от Рим и Джовани Бусака (Виторио Гасман) от Милано са призовани в редиците на италианската армия по време на Първата световна война, към която те се присъединяват с неохота. Двамата измислят различни номера, за да се измъкнат от битките и работата. Джовани плаща на Оресте, вярвайки на неговите фалшиви обещания, да го измъкне от армията. И двамата се опитват по всякакъв начин да избегнат службата, но обстоятелствата се стичат така, че съдбите им отново се пресичат във влака на път за фронта. Въпреки че преди Оресте е измамил Джовани, те двамата стават приятели и заедно са разпределени на втората линия на фронта. Двамата италиански войника попадат в мъглите на австрийския фронт против волята си. Тук те прекарват няколко месеца в относителен мир и Джовани намира време за афера с проститутката Костантина (Силвана Мангано). Войната приближава с всеки изминал ден и за съжаление те двамата попадат под командването на строгия офицер, лейтенант Галина (Ромоло Вали) и несговорчивия сержант Барифери (Ливио Лоренцон). По време на най-важната битка на италианците срещу австро- унгарците, когато трябва да защитят река Пиаве, Джовани и Оресте са натоварени с изключително отговорната задача да доставят жизненоважно съобщение на италианския щаб, но попадат в капан и са заловени. Австрийският офицер (Жерард Хертер) започва разпит, заплашвайки ги, че ще им отнеме живота, за да се добере до важното съобщение.[6]

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнител Роля
Алберто Сорди Оресте Джаковаци
Виторио Гасман Джовани Бусака
Силвана Мангано проститутката Костантина
Фолко Лули Бордин
Бернар Блие капитан Кастели
Ромоло Вали лейтенант Галина
Виторио Саниполи майор Вентури
Никола Аригляно Джардино
Джеронимо Мейниер вестоносеца
Марио Валдемарин Лоренци
Елза Вазолер съпругата на Бордин
Тиберио Мурджа Розарио Никотра
Ливио Лоренцон сержант Барифери
Феручо Амендола Де Кончини
Джани Баджино войника
Карло Д′Анджело капитан Фери
Акиле Компаньони капелана
Луиджи Фаинели Джакомаци
Марчело Джиорда генерала
Тиберио Митри Мандрих
Жерард Хертер австрийския капитан
Гуидо Челано италианския майор [7]

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

Снимките на филма протичат от 25 май до средата на юни 1959 година главно в провинция Удине, в Джемона дел Фриули, в околностите на Венцоне, в крепостта на Палманова и в квартала Несполето на Лестица. Някои от сцените са заснети в Сан Пиетро Инфине, Кампания.

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Номинации[редактиране | редактиране на кода]

  • Номинация за Оскар за най-добър чуждоезичен филм от 1960 година.
  • Номинация за Златен глобус за най-добър филм от 1960 година.
  • Номинация за Сребърна лента на „Италианския национален синдикат на филмовите журналисти“ за най-добър режисьор на Марио Моничели от 1960 година.
  • Номинация за Сребърна лента на „Италианския национален синдикат на филмовите журналисти“ за най-добра мъжка роля на Виторио Гасман от 1960 година.
  • Номинация за Сребърна лента на „Италианския национален синдикат на филмовите журналисти“ за най-добър продуцент на Дино Де Лаурентис от 1960 година.
  • Номинация за Сребърна лента на „Италианския национален синдикат на филмовите журналисти“ за най-добър оригинален сценарий на Агеноре Инкрочи, Марио Моничели, Карло Салса, Фурио Скарпели и Лучано Винченцони от 1960 година.
  • Номинация за Сребърна лента на „Италианския национален синдикат на филмовите журналисти“ за най-добър сценарий на Агеноре Инкрочи, Марио Моничели, Карло Салса, Фурио Скарпели и Лучано Винченцони от 1960 година.
  • Номинация за Сребърна лента на „Италианския национален синдикат на филмовите журналисти“ за най-добър оператор на Джузепе Ротуно от 1960 година.
  • Номинация за Сребърна лента на „Италианския национален синдикат на филмовите журналисти“ за най-добри костюми на Данило Донати от 1960 година.[8]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.imdb.com. Посетен на 18 май 2016 г.
  2. www.cinematografo.it. Посетен на 18 май 2016 г.
  3. www.allocine.fr. Посетен на 18 май 2016 г.
  4. www.filmaffinity.com. Посетен на 18 май 2016 г.
  5. www.telerama.fr. Посетен на 18 май 2016 г.
  6. Reviews for La grande guerra. // IMDb. Посетен на 2015-3-1. (на английски)
  7. Пълен списък на актьори и роли - „Голямата война“. // Internet Movie Database. Посетен на 13 април 2018.
  8. Awards for La grande guerra. // IMDb. Посетен на 2015-3-1. (на английски)
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „The Great War (1959 film)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​