Иваново детство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иваново детство
Иваново детство
Режисьори Андрей Тарковски
Сценаристи Михаил Папава
Владимир Богомолов
В ролите Николай Бурляев
Николай Гринко
Музика Вячеслав Овчинников
Оператор Вадим Юсов
Разпространител Мосфилм
Премиера 1962 (СССР)
Времетраене 96 минути
Страна СССР
Език руски
Външни препратки
IMDb

Иваново детство (на руски: Иваново детство) е черно-бял филм от 1962 г. на руския (съветски) режисьор Андрей Тарковски. Филмът е създаден по разказаИван“ на писателя Владимир Богомолов.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

На фронтовата линия руските часови залавят дванадесетгодишно момче и го отвеждат при старши лейтенант Галцев. Хлапакът отказва да отговаря на каквито и да е въпроси и иска от Галцев незабавно да го свърже с щаба на 51 полк. Много неохотно офицерът изпълнява искането. Учудването му е голямо, когато разбира, че мърлявото момче е изключително ценният разузнавач Иван Бондарев.

Втората световна война е в разгара си. Германски войници убиват майката и сестрата на Иван. Внезапно неговото детство свършва. Сега единственото, за което си струва да живее, е да отмъщава на немците, които дълбоко мрази. Когато Галцев показва на Иван книга с репродукции на Албрехт Дюрер, той отказва да повярва, че немците могат да бъдат художници, учени и лекари. Напразно искат да го пратят в тила. Момчето вижда себе си само като войник на фронта.

Войната, най-голямото бедствие за човечеството, отнема всичко на Иван: семейството, детството, а накрая и живота му.

Край на разкриващата сюжета част.

За филма[редактиране | редактиране на кода]

За основа на своя сценарий Михаил Папава ползва разказа „Иван“ от 1957 г. на Владимир Богомолов, който печели широка популярност и е преведен на над 20 езика. В първия си вариант сценарият завършва със случайна среща във влака между Галцев и считания за убит от немците Иван. Последният е женен и очаква дете. Този завършек, който променя смисъла на историята, не се харесва на писателя. След негова намеса Папава пише втори финал, отговарящ на случващото се в разказа.

Първоначално екранизацията е поверена на режисьора Едуард Абалов. Художественият съвет, свикан през 1960 г., остава недоволен от качеството на неговата работа. Така задачата преминава към Тарковски, за когото това е първият пълнометражен филм. Снимките започват на 15 юни 1961 г. и продължават 5 месеца. През август 1962 г. „Иваново детство“ прави своята световна премиера. Художествената визия и нетрадиционният поглед на младия режисьор, който акцентира не на военните действия, а върху вътрешния свят на героя си, носят на филма голямата награда „Златен лъв“ от кинофестивала във Венеция. Още с дебюта си Тарковски става име в киноизкуството.

Актьори и персонажи[редактиране | редактиране на кода]

  • Николай Бурляев – Иван Бондарев
  • Евгений Жариков – старши лейтенант Галцев
  • Николай Гринко – подполковник Грязнов
  • Валентин Зубков – капитан Холин
  • Валентина Малявина – Маша, фелдшер
  • Андрей Кончаловски – войник
  • Владимир Макаренков -
  • Степан Крилов – Катасонов
  • Дмитрий Милютенко – Стареца
  • Ирина Тарковская (Ирма Рауш) – майката на Иван

Екип[редактиране | редактиране на кода]

  • Сценарий – Владимир Богомолов, Михаил Папава
  • Режисьор – Андрей Тарковски
  • Оператор – Вадим Юсов
  • Композитор – Вячеслав Овчинников
  • Звукорежисьор – Инна Зеленцова
  • Художник-постановчик – Евгений Черняев
  • Монтаж – Людмила Фейгинова
  • Продуцент – Глеб Кузнецов

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]