Иваново детство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Иваново детство (на руски: Иваново детство) е черно-бял филм от 1962 г. на руския (съветски) режисьор Андрей Тарковски. Филмът е създаден по разказа "Иван" на писателя Владимир Богомолов.

Иваново детство
Иваново детство
Режисьор Андрей Тарковски
Сценарий Михаил Папава,
Владимир Богомолов,
В ролите Николай Бурляев,
Николай Гринко
Музика Вячеслав Овчинников
Оператор Вадим Юсов
Разпространител Мосфилм
Премиера 1962 г., СССР
Времетраене 96 минути
Страна СССР
Език руски
Външни препратки
IMDb

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

На фронтовата линия руските часови залавят дванадесетгодишно момче и го отвеждат при старши лейтенант Галцев. Хлапакът отказва да отговаря на каквито и да е въпроси и иска от Галцев незабавно да го свърже с щаба на 51 полк. Много неохотно офицерът изпълнява искането. Учудването му е голямо, когато разбира, че мърлявото момче е изключително ценният разузнавач Иван Бондарев.

Втората световна война е в разгара си. Германски войници убиват майката и сестрата на Иван. Внезапно неговото детство свършва. Сега единственото, за което си струва да живее, е да отмъщава на немците, които дълбоко мрази. Когато Галцев показва на Иван книга с репродукции на Албрехт Дюрер, той отказва да повярва, че немците могат да бъдат художници, учени и лекари. Напразно искат да го пратят в тила. Момчето вижда себе си само като войник на фронта.

Войната, най-голямото бедствие за човечеството, отнема всичко на Иван: семейството, детството, а накрая и живота му.

Край на разкриващата сюжета част.

За филма[редактиране | редактиране на кода]

За основа на своя сценарий Михаил Папава ползва разказа "Иван" от 1957 г. на Владимир Богомолов, който печели широка популярност и е преведен на над 20 езика. В първия си вариант сценарият завършва със случайна среща във влака между Галцев и считания за убит от немците Иван. Последният е женен и очаква дете. Този завършек, който променя смисъла на историята, не се харесва на писателя. След негова намеса Папава пише втори финал, отговарящ на случващото се в разказа.

Първоначално екранизацията е поверена на режисьора Едуард Абалов. Художественият съвет, свикан през 1960 г., остава недоволен от качеството на неговата работа. Така задачата преминава към Тарковски, за когото това е първият пълнометражен филм. Снимките започват на 15 юни 1961 г. и продължават 5 месеца. През август 1962 г. "Иваново детство" прави своята световна премиера. Художествената визия и нетрадиционният поглед на младия режисьор, който акцентира не на военните действия, а върху вътрешния свят на героя си, носят на филма голямата награда "Златен лъв" от кинофестивала във Венеция. Още с дебюта си Тарковски става име в киноизкуството.

Актьори и персонажи[редактиране | редактиране на кода]

Екип[редактиране | редактиране на кода]

  • Сценарий - Владимир Богомолов, Михаил Папава
  • Режисьор - Андрей Тарковски
  • Оператор - Вадим Юсов
  • Композитор - Вячеслав Овчинников
  • Звукорежисьор - Инна Зеленцова
  • Художник-постановчик - Евгений Черняев
  • Монтаж - Людмила Фейгинова
  • Продуцент - Глеб Кузнецов

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]