Огледало (филм)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Огледало
Зеркало
Режисьори Андрей Тарковски
Сценаристи Андрей Тарковски
Александр Мишарин
В ролите Маргарита Терехова
Олег Янковски
Музика Едуард Артемиев
Оператор Георги Рерберг
Монтаж Людмила Фейгинова
Разпространител Мосфилм
Жанр драма
Премиера 7 март 1975 (СССР)
Времетраене 108 минути
Страна Flag of the Soviet Union.svg СССР
Език руски
Цветност черно-бял
цветен
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Огледало“ (на руски: Зеркало) е филм от 1975 г. на руския (съветски) режисьор Андрей Тарковски.

За филма[редактиране | редактиране на кода]

„Огледало“ е филм-изповед, разказващ за детството на Тарковски, напусналия семейството баща и майката принудена да отгледа сама децата си в тежките години на войната. Епизодите не са подредени в хронологична последователност. Редуват се кадри със спомени от детството и съвременността. Проследяват се сложните взаимоотношения между главния герой (оставащ винаги зад кадър) и неговите близки.

Тарковски започва работа по сценария още през 1967 г. но заради "Соларис" проектът е отложен. След премиерата на екранизацията по Станислав Лем (1972), режисьорът се връща към него. Първоначалното наименование е "Изповед", променено на "Бял ден", а след това и "Бял, бял ден", за да се стигне до крайното заглавие "Огледало".

Първоначално Тарковски възнамерява да привлече за главен оператор Вадим Юсов, с когото правят съвместно "Валяк и цигулка", "Иваново детство", "Андрей Рубльов" и "Соларис". След като последният прочита сценария се отказва. Според режисьора, Юсов бил подразнен от автобиографичния характер на бъдещия филм. Впоследствие, той съжалява за решението си и заявява, че "Огледало" е най-добрия филм на Тарковски[1].

Както в почти всички филми на Тарковски и тук присъстват като символи известни художествени произведения: "Автопортретът от Торино" и "Портрет на Дженевра дей Бенчи" от Леонардо да Винчи. Игнат прочита част от писмо на Пушкин до Чадаев с размишления относно културното разделение между Европа и Русия. Във филма е използвана музика от Йохан Себастиян Бах, Джовани Батиста Перголези и Хенри Пърсел. Звучат стихове на Арсений Тарковски, четени от самия поет. Редуват се цветни и черно-бели кадри – подход, станал характерен за творчеството на Тарковски.

Актьори и персонажи[редактиране | редактиране на кода]

  • Маргарита ТереховаМария, майката на Альоша; Наталия, бившата му съпруга
  • Игнат ДанилчевИгнат, синът му
  • Филип ЯнковскиАльоша, представящ образа на автора като малък
  • Алла ДемидоваЛиза , колежка на Мария в печатницата
  • Анатолий Солоницин – доктора
  • Лариса ТарковскаяНадежда Петровна
  • Николай ГринкоФьодор Михайлович, директор на печатницата
  • Олег Янковски – бащата на Альоша
  • Авторът е озвучен от актьора Михаил Смоктуновский.

Екип[редактиране | редактиране на кода]

  • Сценаристи – Андрей Тарковски, Александр Мишарин
  • Режисьор – Андрей Тарковски
  • Оператор – Георгий Рерберг
  • Композитор – Едуард Артемиев
  • Монтаж – Людмила Фейгинова
  • Художник – Николай Двигубский
  • Костюми – Нели Фомина
  • Специални ефекти – Ю. Потапов

Награди и Номинации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1980 – Приз Давид на Донатело“ в категорията Най-добър чуждестранен филм, Италия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Уроки режиссуры", Андрей Тарковский, Москва, 1993 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]