Андрей Тарковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Андрей Тарковски
Andrei Tarkovsky.jpg
Роден
с. Завраже, СССР
Починал
Националност Флаг на СССР СССР
Професия кинорежисьор, сценарист
Активни години 1958–1986
Брачни партньори Ирма Рауш (1957-1970)
Лариса Кизилова (1970-1986)
Страница в IMDb
Андрей Тарковски в Общомедия

Андрей Арсениевич Тарковски (на руски: Андрей Арсеньевич Тарковский) е един от най-значимите световни филмови режисьори и сценаристи, както и един от първите независими творци в съветското кино.

В творчеството на Тарковски се долавят мистични нюанси. Критиците го причисляват към гениалните творци на 7-то изкуство наравно с Ингмар Бергман, Микеланджело Антониони и Федерико Фелини.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Андрей Тарковски е роден в село Завраже (Завражье), Юревецки район, Ивановска промишлена област (днес в Кадийски район, Костромска област. Негов баща е известният поет Арсений Тарковски. Майка му Мария Вишнякова е завършила Литературния институт в Москва. Занимава се с литературна дейност, но стиховете и прозата си унищожава сама, считайки ги за лишени от художествена стойност. Когато през 1937 г. Арсений Тарковски напуска семейството, Андрей е на тригодишна възраст. Събитието оставя травма в душата на момчето. Мария Вишнякава отглежда Андрей и сестра му с помощта на майка си. По време на Втората световна война се местят в гр. Юревец, а през 1943 г. - в Москва. Майката издържа семейството, работейки като коректор в печатница. Андрей Тарковски е записан в училище № 554, където е съученик с поета Андрей Вознесенски. Изучава изобразително изкуство и посещава клас по роял. През ноември 1943 г. се разболява от туберкулоза и прекарва близо половин година в болница.

През 1951 г. Тарковски завършва художественото училище „1905 година“ (наименувано на Руската революция от 1905 г.) и постъпва в Московския институт по ориенталистика, където изучава арабски език. Скоро след това се премества във Всерусийския научноизследователски институт (ВНИИ) по цветни метали. През 1953 г. заминава в състава на научна експедиция в Турхански район на Красноярск край, Сибир. В тайгата остава близо година. Там преосмисля бъдещето си и решава да следва режисура.

В 1954 г. постъпва във Всерусийския държавен институт по кинематография (ВГКИ), където следва режисура в класа на Михаил Ром. Тук негова състудентка е Ирма Рауш, за която през 1957 г. Тарковски се жени. Сближава се с Андрей Кончаловски, заедно работят по проекти за сценарии и късометражни филми. Върху общите им идеи влияние оказва творчеството на Акира Куросава, Луис Бунюел, Ингмар Бергман. Кончаловски става съсценарист на дипломната работа на Тарковски „Валяк и цигулка“ (1961 г.).

Паметник на Тарковски

Когато през 1962 г. режисьорът Едуард Абалов не се справя със снимките на „Иваново детство“, задачата е поверена на Андрей Тарковски. Качествата на филма са високо оценени на кинофестивала във Венеция, където той печели „Златен лъв“. Младият режисьор става популярен.

През 1966 г. Тарковски снима втория си пълнометражен филм „Андрей Рубльов“, по сценарий написан съвместно с Кончаловски. Филмът не допада на политическата върхушка в СССР и не излиза по кината в страната. „Совекспортфилм“ го продава заедно с друкги филми на френският киноразпространител Алекс Москович, чрез когото лентата попада на кинофестивала в Кан. „Андрей Рубльов“ участва в извънконкурсната програма и получава наградата ФИПРЕСИ. В СССР е показан едва през 1971 г. Ръководството на страната гледа подозрително на Тарковски и отхвърля проекта му за следващ филм.

След като става известна връзката на Андрей Тарковски с Лариса Егоркина (помощник-режисьор на „Андрей Рубльов“), той напуска семейството си. Рядко вижда сина си Арсений, а характерът му става все по-затворен. Причина за последното са и постоянните откази на предлаганите от него сценарии.

През 1970 г. се развежда с Ирма Рауш и се жени за Лариса. Същата година започва снимките на „Соларис“, по чийто сценарий работи с Фридрих Горенщайн още от 1968 г. Филмът е завършен през 1972 г. и е показан в Кан, където печели наградата на журито. Тарковски присъства лично на премиерата.

В 1974 г. на бял свят се появява дълго протаканият автобиографичен филм „Огледало“. На следващата година започва съвместна работа с Аркадий и Борис Стругацки по сценария на „Сталкер“. Филмът е завършен през 1979 г. а на следващата печели награди на фестивалите в Кан и Таормина („Давид на Донатело“).

Гробът на Тарковски

След снимките на „Носталгия“ (1980-1984 г.) в Италия, Тарковски решава да остане в Европа. В родината си той не може да получи така желаната творческа свобода. На 10 юни на пресконференция в Милано той обявява публично намерението си. Съветските власти гледат на постъпката му като на предателство.

На следващата 1985 г. режисьорът започва работа по последния си филм, „Жертвоприношение“. В края на годината установява, че е болен от рак на белите дробове. От януари 1986 г. е на лечение в Париж. Със съдействието на Франсоа Митеран, който лично праща телеграма на Михаил Горбачов, от СССР пристигат синът на Тарковски, Арсений, и тъщата му Ана Егоркина. В Кан „Жертвоприношение“ печели наградата на журито.

Андрей Тарковски умира на 29 декември. На 3 януари 1987 г. е погребан в руското гробище „Сен Женевиев де Боа“, край Париж.

От 6 до 13 юли 2007 г. в родния град на големия режисьор се провежда първото издание на международния кинофестивал, носещ името на филма му от 1975 г., „Огледало“.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Име на български Име на руски Пояснение
1956 Убийци Убийцы учебен късометражен филм по разказа на Ърнест Хемингуей
1957 Днес уволнение няма да има Сегодня увольнения не будет учебен късометражен филм
1968 Концентрат учебен късометражен филм, не е запазен
1961 Валяк и цигулка Каток и скрипка късометражен, дипломна работа
1962 Иваново детство Иваново детство игрален филм
1969 Андрей Рубльов Андрей Рублёв игрален, в две части
1972 Соларис Солярис игрален, в две части
1975 Огледало Зеркало игрален филм
1979 Сталкер Ста́лкер игрален, в две части
1982 Време за пътешествие Время путешествия документален
1983 Носталгия Ностальгия игрален филм
1986 Жертвоприношение Жертвоприношение игрален филм, други названия: Offret, The Sacrifice

Театрални постановки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тарковский, Андрей Арсеньевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.