Андрей Тарковски

Андрей Тарковски Андре́й Арсе́ньевич Тарко́вский
руски режисьор
Роден	4 април 1932 г. Завражие, СССР
Починал	29 декември 1986 г. Париж, Франция
Погребан	Руско гробище в Сент Жьоневиев де Боа, Франция
Религия	православие
Учил в	Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“
Награди	Ленинска премия (1990) Златен лъв (1962)
Режисура
Активност	от 1958 г. до 1986 г.
Значими филми	Иваново детство (1962) Андрей Рубльов (1969) Соларис (1972) Огледало (1975) Сталкер (1979) Носталгия (1983) Жертвоприношение (1986)
Награди на БАФТА	носител (1988)
Семейство
Баща	Арсений Тарковски
Съпруга	Ирма Рауш (април 1957 – юни 1970) Лариса Тарковска (1970 – 29 декември 1986)
Уебсайт	Страница в IMDb
Андрей Тарковски в Общомедия

Андрей Арсениевич Тарковски (на руски: Андрей Арсеньевич Тарковский) е един от най-значимите световни филмови режисьори и сценаристи, както и един от първите независими творци в съветското кино.

В творчеството на Тарковски се долавят мистични нюанси. Критиците го причисляват към гениалните творци на 7-о изкуство наравно с Ингмар Бергман, Микеланджело Антониони и Федерико Фелини.

Биография

Андрей Тарковски е роден в село Завраже (Завражье), Юревецки район, Ивановска промишлена област (днес в Кадийски район, Костромска област. Негов баща е известният поет Арсений Тарковски. Майка му Мария Вишнякова е завършила Литературния институт в Москва. Занимава се с литературна дейност, но стиховете и прозата си унищожава сама, смятайки ги за лишени от художествена стойност. Когато през 1937 г. Арсений Тарковски напуска семейството, Андрей е на тригодишна възраст. Събитието оставя травма в душата на момчето. Мария Вишнякова отглежда Андрей и сестра му с помощта на майка си. По време на Втората световна война се местят в гр. Юревец, а през 1943 г. – в Москва. Майката издържа семейството, работейки като коректор в печатница. Андрей Тарковски е записан в училище № 554, където е съученик с поета Андрей Вознесенски. Изучава изобразително изкуство и посещава курс по роял. През ноември 1943 г. се разболява от туберкулоза и прекарва близо половин година в болница.

През 1951 г. Тарковски завършва художественото училище „1905 година“ (наименувано на Руската революция от 1905 г.) и постъпва в Московския институт по ориенталистика, където изучава арабски език. Скоро след това се премества във Всерусийския научноизследователски институт (ВНИИ) по цветни метали. През 1953 г. заминава в състава на научна експедиция в Турухански район на Красноярския край, Сибир. В тайгата остава близо година. Там преосмисля бъдещето си и решава да следва режисура.

В 1954 г. постъпва във Всерусийския държавен институт по кинематография (ВГКИ), където следва режисура в класа на Михаил Ром. Тук негова състудентка е Ирма Рауш, за която през 1957 г. Тарковски се жени. Сближава се с Андрей Кончаловски, заедно работят по проекти за сценарии и късометражни филми. Върху общите им идеи влияние оказва творчеството на Акира Куросава, Луис Бунюел, Ингмар Бергман. Кончаловски става съсценарист на дипломната работа на Тарковски „Валяк и цигулка“ (1961 г.).

Паметник на Тарковски на входа на Държавния университет за кинематография „С. А. Герасимов“ в Москва

Когато през 1962 г. режисьорът Едуард Абалов не се справя със снимките на „Иваново детство“, задачата е поверена на Андрей Тарковски. Качествата на филма са високо оценени на кинофестивала във Венеция, където той печели „Златен лъв“. Младият режисьор става популярен.

През 1966 г. Тарковски снима втория си пълнометражен филм „Андрей Рубльов“, по сценарий, написан съвместно с Кончаловски. Филмът не допада на политическата върхушка в СССР и не излиза по кината в страната. „Совекспортфилм“ го продава заедно с други филми на френския киноразпространител Алекс Москович, чрез когото лентата попада на кинофестивала в Кан. „Андрей Рубльов“ участва в извънконкурсната програма и получава наградата ФИПРЕСИ. В СССР е показан едва през 1971 г. Ръководството на страната гледа подозрително на Тарковски и отхвърля проекта му за следващ филм.

След като става известна връзката на Андрей Тарковски с Лариса Егоркина (помощник-режисьор на „Андрей Рубльов“), той напуска семейството си. Рядко вижда сина си Арсений, а характерът му става все по-затворен. Причина за последното са и постоянните откази на предлаганите от него сценарии.

През 1970 г. се развежда с Ирма Рауш и се жени за Лариса. Същата година започва снимките на „Соларис“, по чийто сценарий работи с Фридрих Горенщайн още от 1968 г. Филмът е завършен през 1972 г. и е показан в Кан, където печели наградата на журито. Тарковски присъства лично на премиерата.

Гробът на Тарковски

В 1974 г. на бял свят се появява дълго протаканият автобиографичен филм „Огледало“. На следващата година започва съвместна работа с Аркадий и Борис Стругацки по сценария на „Сталкер“. Филмът е завършен през 1979 г. а на следващата печели награди на фестивалите в Кан и Таормина („Давид на Донатело“).

След снимките на „Носталгия“ (1980 – 1984 г.) в Италия, Тарковски решава да остане в Европа. В родината си той не може да получи така желаната творческа свобода. На 10 юни на пресконференция в Милано той обявява публично намерението си. Съветските власти гледат на постъпката му като на предателство.

На следващата 1985 г. режисьорът започва работа по последния си филм, „Жертвоприношение“. В края на годината установява, че е болен от рак на белите дробове. От януари 1986 г. е на лечение в Париж. Със съдействието на Франсоа Митеран, който лично праща телеграма на Михаил Горбачов, от СССР пристигат синът на Тарковски, Арсений, и тъщата му Ана Егоркина. В Кан „Жертвоприношение“ печели наградата на журито.

Андрей Тарковски умира на 29 декември от рак на белия дроб. На 3 януари 1987 г. е погребан в руското гробище „Сен Женевиев де Боа“, край Париж.

От 6 до 13 юли 2007 г. в родния град на големия режисьор се провежда първото издание на международния кинофестивал, носещ името на филма му от 1975 г., „Огледало“.

Филмография

година	име на български	име на руски	бележки
1956	Убийци	Убийцы	учебен късометражен филм по разказа на Ърнест Хемингуей
1957	Днес уволнение няма да има	Сегодня увольнения не будет	учебен късометражен филм
1958	Концентрат		учебен късометражен филм, не е запазен
1961	Валяк и цигулка	Каток и скрипка	късометражен, дипломна работа
1962	Иваново детство	Иваново детство	игрален филм
1969	Андрей Рубльов	Андрей Рублёв	игрален, в две части
1972	Соларис	Солярис	игрален, в две части
1975	Огледало	Зеркало	игрален филм
1979	Сталкер	Ста́лкер	игрален, в две части
1982	Време за пътешествие	Время путешествия	документален
1983	Носталгия	Ностальгия	игрален филм
1986	Жертвоприношение	Жертвоприношение	игрален филм, други названия: Offret, The Sacrifice

Театрални постановки

• 1977 г. – „Хамлет“ на Шекспир в Театъра на Ленинския комсомол, Ленинград. В главната роля – Анатолий Солоницин. Тарковски имал желание да направи филм по прочутата пиеса. Тази възможност не му се отдала.
• 1983 г. – „Борис Годунов“, опера на Модест Мусоргски в Ковънт Гардън, Лондон. Диригент – Клаудио Абадо.

Външни препратки

• Андрей Тарковски в Internet Movie Database
• Андрей Тарковски в Allmovie
• Андрей Тарковски в kino.dir.bg
• Tarkovsky.su Проект за култовия режисьор на руското кино ((ru))
• „Мартирологът на Андрей Тарковски“, превод от руски Веселина Гюлева, в-к „Култура“, бр. 5 (2400), 10 февруари 2006
• Геновева Димитрова, „Зоната Тарковски“, в-к „Култура“, бр. 14 (2676), 13 април 2012
• Соня Александрова, „Изгнаникът Андрей Тарковски“, в-к „Дума“, бр. 18, 26 януари 2017
• Тарковски – непоколебимата вяра в киното в hippogriff.eu

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тарковский, Андрей Арсеньевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​