Телеграма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
България: Телеграма от княз Александър Батенберг за присъединяване на Източна Румелия (1885)

Телеграма (на гръцки: τηλέ – далече, и на гръцки: γραμμα – писмо) е съобщение, изпратено чрез електрически телеграф.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите електрически телеграфи се появяват в Европа в края на 18 век. Руският учен Павел Шилинг през 1832 г. създава първия електрически телеграф с оригинален код, чиято публична демонстрация се състои на 21 октомври 1832 г.

Първата телеграма в САЩ е изпратена от Балтимор до Вашингтон на 24 май 1844 г. от американския изобретател Самюел Морз, който създава така наречената Морзова азбука, широко използвана по-късно в телеграфните и други далекосъобщения.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Трафикът на телеграми в Швеция 1853 – 1994

Използването на телеграми за телекомуникация бележи своя връх в средата на 20 век, след което постепенно затихва. Така например компанията Western Union, която предава текстови съобщения по телеграф в продължение на 50 години, прекратява тази своя услуга на 27 януари 2006 г.

БТК прекратява услугата в началото на 2005 г.[1] В замяна, Български пощи започва да предлага факс-услугата „Телепоща“.

В наши дни телеграмата е загубила своята актуалност и е заменена от нови по-модерни средства за връзка като телекс, факс, електронна поща и др.

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1930 г. агенция Associated Press провежда интересен опит, свързан с телеграмите. Изпратена от Ню Йорк телеграма обикаля 2 пъти света за 2 часа и 5 минути. При това скоростта на предаване значително се различава в различните краища на света. От Москва до Пекин преминава за 4 минути, а от Париж до Женева – 13 минути.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Съобщение на news.bg
  2. Вокруг света в 2 час. 5 мин. // Красная газета. – 1930. – 21 апреля. (Цит. по: Горцев П. По газетным и журнальным листам // Северо-Кавказский коллекционер. – Ростов-на-Дону, 1930. – № 5 (27).)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]