Телекомуникация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Далекосъобщения)
Направо към: навигация, търсене
Наземна станция за сателитна комуникация в Бавария, Германия

Телекомуникация или далекосъобщения е обмен на съобщения на значими разстояния с цел комуникация. В по-ранните години те от човешката история той се стои в употребата на визуални (като дим, оптични телеграфи, сигнални флагове, оптически хелиографи) или аудио (звукови) сигнали и съобщения чрез кодирано биене на барабани, хорни или силни изсвирвания. В съвременността телекомуникациите са съвкупност от технологии, използвани за предаване на информация на разстояние, основани на използването на електричество и електроника.

Голяма част от техниката остава скрита за обикновените потребители и често работата на телекомуникационния системен инженер е непонятна за обикновените хора. Често пренебрегвана е и логическата организация на предаване на информацията чрез глобалните телекомуникационни мрежи, а тя е едно от най-сложните творения на човека. Към началото на 21 век най-известните телекомуникационни технологии включват: телеграфни мрежи, телефонни мрежи, цифрови и аналогови радио и телевизионни мрежи (вкл. радиорелейни линии), компютърни мрежи (вкл. Интернет), сателитни навигационни системи, оптиковлакнова комуникация и техните асоциирани електронни елементи. С тях се осъществяват фиксирана и мобилна телефония, радиоразпръскване на телевизионни и радио предавания, системи за охрана, пожароизвестяване и видео наблюдение, контрол на достъпа, както и много други телекомуникационни услуги.


Типове[редактиране | редактиране на кода]

Телекомуникациите могат да се разделят по два основни признака:

Етимология
Гръцкият префикс tele- (τηλε-) означава 'отдалечен', а латинското communicare е 'да споделяш'. Думата произлиза от френски télécommunication и е изкована от френския инженер и романист Едуар Естони през 1904.[1][2]
  • Преносна среда
    • Наземна (оптичен кабел, меден кабел, коаксиален кабел)
    • Безжична (радио, ефирна телевизия, безжични мрежи)

Елементи[редактиране | редактиране на кода]

Основните елементи за осъществяване на телекомуникация са:

В условията на телекомуникация, предавателят и приемникът са едно устройство, но работещо в два или повече честотни канала (честота на приемане и честота на предаване).

Необходимо уточнение е, че в зависимост от посоката на предаване, преносната среда може да е различна.

Вид на трансмисията[редактиране | редактиране на кода]

Според броя на приемниците се прави следното разграничение на видовете свързване:

Трънкинг[редактиране | редактиране на кода]

Когато става дума за споделяне на общ комуникационен ресурс, се използва понятието трънкинг – процес на избиране на един свободен комуникационен път от много възможни. Резултатът е увеличаване на капацитета на двупосочната (дуплексна) система, която организира потребителите по подходящ начин.

Доставчици[редактиране | редактиране на кода]

Основни доставчици на телекомуникационни услуги са:

В България[редактиране | редактиране на кода]

В края на 20 век в България се използва терминът „далекосъобщения“, но от 2007 г. е в сила Закон за електронните съобщения, който урежда обществените отношения, свързани с „пренасяне, излъчване, предаване и приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда“[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Онлайн етимологичен речник: telecommunication, tele-, communication-
  2. ((en)) Jean-Marie Dilhac, From tele-communicare to Telecommunications, 2004.
  3. КРС обявява два търга за лицензии „точка към много точки“. // investor.bg, 25 юли 2005. Посетен на 15 август 2017.
  4. Закон за електронните съобщения. // Посетен на 15 август 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]