Фиксиран оператор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Фиксираният оператор е компания, която предоставя стационарни (фиксирани) телефонни услуги.

В България[редактиране | редактиране на кода]

До края на 2002 г. Българската телекомуникационна компания (БТК) е единствения оператор в България с правото да извършва фиксирани телефонни услуги, благодарение на държавно установен монопол. От 1 януари 2003 г. телекомуникационният пазар се либерализира и през юли 2003 г. Комисията за регулиране на съобщенията лицензира първите конкурентни оператори - Орбител, Нетплюс, Първа източна телекомуникационна компания и Глобалтех България. До есента на 2005 година лицензираните телефонни оператори са над 15.

Законът за електронните съобщения дефинира два вида фиксирани телефонни услуги — фиксирана гласова телефонна услуга и достъп до гласова телефонна услуга чрез услугата избор на оператор.

Фиксираната гласова телефонна услуга представлява предоставяне на телефонен пост с градски номер от съответния фиксиран оператор — услугата, която всички познаваме.

Новата услуга за избор на оператор дава възможност на абонат на един оператор да провежда изходящи разговори през мрежата на друг (транзитен). Потребителят получава две алтернативи за указване на транзитния оператор:

  • селекция – за всяко обаждане чрез избор на код от вид 010xy пред търсения номер
  • преселекция – на абонаментна основа

Към януари 2014 г. оперират следните фиксирани оператори (по азбучен ред)[1] с предоставени групи географски номера от КРС:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]