А1 България
А1 България | |
---|---|
![]() |
|
Тип | ЕАД |
Индустрия | 61.20. Далекосъобщителна дейност по безжичен път |
Основана | 1994 г. |
Седалище | София, България |
Генерален директор | Александър Димитров |
Служители | 4186 |
Годишни приходи | 797 млн. лв. (2017)[1] |
Чиста печалба | -197 млн. лв. (2017)[1] |
Сума на баланса | 1568 млн. лв. (2017)[1] |
Собственик |
„Америка Мовил“ (51,00%) Австрия (28,42%)[2] |
Уебсайт | www.a1.bg |
А1 България в Общомедия |
„А1 България“ (до 18 май 2018 година – „Мобилтел“) е телекомуникационен оператор в България. Предлага мобилни и фиксирани услуги, интернет, IPTV и сателитна телевизия.
От 2017 година предприятието е собственост на „А1 Телеком Аустрия Груп“, европейският клон на мексиканската далекосъобщителна компания „Америка Мовил“ в съдружие с правителството на Австрия.[3]
А1 е исторически първи GSM мобилен оператор и към 2016 е най-големият в България с над 58% от броя на абонатите на мобилна телефонна услуга и реализираните приходи[4]. Фиксираната мрежа покрива над 3 милиона български домакинства. Към началото на 2015 г. 3G мрежата на компанията покрива 67,6% от населението на България, които живеят в 261 населени места.[5][6]. През януари 2017 г. компанията стартира собствени спортни телевизионни канали като част от групата Макс Спорт.[7]
История[редактиране | редактиране на кода]
А1 България е първият GSM мобилен оператор в България, основан през 1994 г. Първата GSM мрежа е пусната официално през септември 1995 г. с търговска марка „Цитрон“[8]. Преди него в страната се предлага мобилната услуга „Мобифон“ на Мобиком, която е аналогова.
Получава лиценз през 1992 година. Първи собственик на компанията е Красимир Стойчев. През 1996 година фирмата става собственост на руския бизнесмен Григорий Лучански.[9] Майкъл Чорни става собственик през 1997 г.
От 2005 насам компанията е собственост на Мобилком Булгариен Бетайлугунгсфервалтунгс ГМБХ, част от австрийския телекомуникационен доставчик Telekom Austria Group.
През 1997 г. мрежата покрива само градовете София, Варна, Бургас, Пловдив и Пазарджик. През 1999 г. потребителите на Мобилтел наброяват 100 000. Стартира услугата изпращане на SMS, а мрежата покрива 60% от територията на България и 85% от населението. През 2000 г. GSM мрежата на Мобилтел покрива 76%, през 2002 – 82% от територията на страната, а през 2013 година има най-голямо 3G покритие както по територия – 97,87%, така и по население – 99,73% (според доклади на КРС).
А1 първи въвежда редица нови технологии и предлага нови услуги в страната:
- 2001 г. – предплатена услуга – Мтел Prima. Въведена е „Гласова поща“.
- 2004 г. – мобилен интернет и WAP през GPRS.
- 2005 г. – UMTS и EDGE.
- 2006 г. – WiMAX мрежа
- 2009 г. – технология HSPA
През 2008 г. компанията навлиза на пазара на фиксирани услуги и започва да предлага фиксирана телефония. През 2011 придобива два оператора на високоскоростни фиксирани мрежи – Спектър Нет АД и Мегалан Нетуърк.[10] и започва да предлага освен телефония и високоскоростен интернет и цифрова телевизия.
В края на 2011 г. е демонстрирана и първата тестова мобилна мрежа от четвърто поколение по стандарта LTE. На 1 януари 2012 Мтел пуска тестово LTE за бизнес клиенти.
През 2014 г. А1 пуска цифрова телевизия през сателитна технология (DTH) с покритие в цялата страна.[11][12]
През юли 2015 А1 и Макс подписват договор за национален роуминг с първото споразумение за споделяне на мрежи на българския телеком пазар. Същия месец Мтел придобива кабелния оператор blizoo.
През май 2018 година Мтел официално се преименува на A1 България.
Търговски марки[редактиране | редактиране на кода]
Мтел[редактиране | редактиране на кода]
Най-старата търговска марка на компанията е Мтел. С нея пет поредни години Мобилтел печели първа награда в категорията „Телекомуникации“ в националната класация „Моите любими марки“ [13]. Компанията печели и наградата за „Най-силна марка в страната“ на Super Brands България за 2006 и 2008 г.
През 2012 г. компанията възприема нова бранд-идентичност, която отразява трансформацията ѝ в доставчик на цялостни телекомуникационни услуги[14][15]. Компанията променя своя слоган, музикален подпис и лого. Логото от 2012 г. е образувано от буквата „М“, стилизирана във формата на знака за безкрайност, и текста на латиница „tel“.[16].
Две години по-късно компанията има нов слоган – „Ти водиш“ [17]. През същата година в класация на списание Business Lady марката е обявена за „Любима марка на българския потребител“[18].
bob[редактиране | редактиране на кода]
През 2011 г. компанията въвежда нова марка bob[19], предназначена само за мобилна телефония. Впоследствие е добавен и мобилен интернет [20].
Loop[редактиране | редактиране на кода]
През 2006 г. e обявен план с търговска марка Loop, насочен към младежката аудитория.
A1[редактиране | редактиране на кода]
През 2017 г. е обявен план за ребрандиране. Той е част от цялостния план за единен бранд на Telekom Austria Group.[21]
Противоречия[редактиране | редактиране на кода]
Поради нелоялна търговска практика, компанията е санкционирана от Комисията за защита на потребителите, като санкцията е потвърдена от Върховния административен съд [22] през януари 2016 година. На 3 октомври 2014 ВАС потвърждава друга санкция на КЗП срещу „Мобилтел“ ЕАД за предоставяне на невярна информация на потребителите [23]
Европейският арбитраж в Прага отсъди в полза на Асоциацията на потребителите на телекомуникационни и интернет услуги (АПТИУ) по дело срещу „Мобилтел ЕАД“ [24] Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби компанията заради игра с подаръци, като санкцията е за 361 000 лв. [25] [26].
Заради начисляване на амортизация върху „Търговска марка“, компанията е обект на ревизия от страна на Национална агенция за приходите и иск за невнесени данъци в размер на 77 000 000 лв. С решение от 22 февруари 2017 на Върховен административен съд, искът е уважен.[27]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в public.brra.bg
- ↑ www.a1.group
- ↑ www.a1.group
- ↑ КРС – годишен доклад, стр. 16. // Посетен на 29 юли 2017. Архив на оригинала от 2017-07-28 в Wayback Machine.
- ↑ profit.bg
- ↑ nixanbal.com
- ↑ nixanbal.com
- ↑ Валентинова, Галя. Още едни мобилни телефони се появяват у нас. // Капитал, 18 септември 1995. Посетен на 27 март 2015.
- ↑ www.segabg.com
- ↑ pcworld.bg
- ↑ www.standartnews.com
- ↑ www.capital.bg
- ↑ profit.bg
- ↑ www.mobilebulgaria.com
- ↑ www.capital.bg
- ↑ Мтел с ново лого сп. Мениджър News, септември 2012
- ↑ www.capital.bg
- ↑ profit.bg
- ↑ М-Тел обяви нов бранд само за мобилни разговори – BOB. // computerworld.bg, 13 октомври 2011. Посетен на 4 май 2015.
- ↑ Виртуалният оператор Bob с оферта за 2 пъти повече данни. // computerworld.bg, 30 април 2015. Посетен на 4 май 2015.
- ↑ www.economy.bg
- ↑ www.sac.government.bg
- ↑ legalworld.bg
- ↑ „argumenti-bg.com“, архив на оригинала от 4 април 2011, https://web.archive.org/web/20110404234452/http://argumenti-bg.com/3261/potrebitelska-asotsiatsiya-specheli-delo-sreshtu-mobilen-operator-v-praga/, посетен 4 април 2011
- ↑ www.dnes-bg.org
- ↑ www.capital.bg
- ↑ www.banker.bg
|