Мобилен оператор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Мобилен оператор е компания, която предоставя телекомуникационни услуги предимно чрез безжична технология, без да се изключва и предоставянето на услуги с предимно наземни връзки.

Безжичните стандарти са много, но най-разпространеният е GSM (Global System for Mobile communications).

Мобилни оператори в България[редактиране | edit source]

От началото на 1990-те до 2005 г. Радиотелекомуникационна компания ЕООД, под търговската марка Мобиком, предоставяше услуги, използвайки мрежа по стандарта NMT450i.

Към 2012 в България се използват GSM (900–1800 MHz), UMTS и TETRA стандарти, като мобилните оператори, притежаващи лицензи, са[1]:

Реално мобилни гласови телефонни услуги чрез мрежи, работещи в обхвата 900, 1800 MHz и 2 GHz на пазара през 2011 г. са предоставяли три предприятия: Мобилтел ЕАД, Космо България Мобайл и БТК, като по стандарт GSM и трите оператора към 31 декември 2012 имат покритие на страната по територия над 99,9 %, а по стандарта UMTS - между 92 и 97%[2]

Бизнес модел[редактиране | edit source]

Мобилният оператор наема честотен диапазон от наличния в държавата радиочестотен спектър и заплаща лиценз, за да може да извършва телекомуникационни услуги. Компанията може да предоставя безброй услуги, тъй като на практика непрекъснато влизат в сила нови технологии, които могат да се базират на мобилната мрежа.

Например: услугата за кратки съобщения SMS се базира на системата GSM, а от своя страна услугата CHAT (chat — беседа, лаф, приказка, мухабед) се базира на услугата за кратки съобщения. От своя страна пък външна за оператора фирма Х предоставя услугата Y (например „анонимна свалка“), базирана на услугата CHAT.

Мобилният оператор не е длъжен да бъде търговец на терминални устройства (в случая мобилни апарати), както не е длъжен да предоставя извънгаранционен сервиз. Неговата основна дейност е да предоставя среда за свързване на тези апарати. В повечето случаи тези дейности носят допълнителни приходи и мобилните оператори ги предлагат, което кара някои хора да мислят, че това е част от задълженията на компанията. Според стандарта GSM операторите нямат право да ограничават свързването към мрежата на терминални устройства, незакупени от оператора.


Източници[редактиране | edit source]

  1. Регистър на предприятията, които имат разрешение за ползване на радиочестотен спектър за мобилна наземна мрежа (КРС). // Посетен на 18 октомври 2012.
  2. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2011 г. , раздел ІІ. Електронни съобщителни мрежи и услуги стр. 8. // Посетен на 18 октомври 2012.