Мобилен телефон

Мобилният телефон (още клетъчен телефон, преносим телефон, мобилен апарат), известен в България като мобифон или GSM-телефон (разговорно: „джиесем“), е електронно телекомуникационно средство, вид телефон.
Повечето съвременни мобилни телефони са свързани към клетъчна мрежа, съставена от базови станции, която от своя страна е свързана с обществена телефонна мрежа (изключение правят сателитните телефони) и радиотелефоните. В зависимост от мрежовия стандарт се различават GSM-телефони и NMT (Nordic Mobile Telephone) – телефони. В България исторически първа е NMT-мрежата.
Освен стандартните гласови функции, мобилният телефон може да поддържа и множество допълнителни услуги като SMS (кратки текстови съобщения), достъп до Интернет и MMS (за изпращане и получаване на снимки, звук и видео).
През третото тримесечие на 2011 г. в световен мащаб са продадени 440,5 млн. мобилни телефони (увеличение с 5,6% спрямо същия период на предходната година). 26% от продадените мобилни телефони са смартфони. [1]
Производители[редактиране | редактиране на кода]
Някои от най-големите световни производители на мобилни телефони са
- Alcatel
- Audiovox
- BenQ-Siemens
- LG
- Apple
- Kyocera
- Motorola
- NEC
- Nokia
- Panasonic
- Pantech
- SAGEM
- Samsung
- Sanyo
- Siemens AG
- SK Teletech
- Sony Ericsson
- Toshiba
- Philips
- Fujitsu
- Sharp
- HTC
- Huawei
История[редактиране | редактиране на кода]
Клетъчните мрежи се появяват за пръв път през първата половина на 1980-те години (това са мрежите от първо поколение).
Преди края на 1980-те повечето мобилни телефони са с твърде големи размери и затова обикновено са инсталирани в превозни средства, например в автомобили. Напредването на микроелектрониката (и по-точно миниатюризацията) прави почти всички днешни мобилни телефони удобни за носене в ръка.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Всеки втори смартфон вече работи с Android. // Посетен на 15 ноември 2011.
|