5G

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

5G е пето поколение технологии за безжична комуникация поддържащи клетъчна мрежа. 5G комуникацията изисква наличието на комуникационни устройства (предимно мобилни телефони) изработени да поддържат технологията. Компаниите за мобилни телефони започват да развиват 5G по целия свят през 2019, и е планираният наследник на 4G мрежите, които осигуряват свързаност за най - актуалните мобилни телефони. 5G мрежите предвиждат повече от 1.7 милиарда абонати по целия свят от 2025г, според GSM асоциацията. Подобно на своите предшественици, 5G мрежите са клетъчни мрежи, чиято зона на обслужване е разделена на малки географски области, наречени клетки. Всички 5G безжични устройства в клетка са свързани в телефонната мрежата и интернет, чрез радио вълни, през локана антена в клетката. Основното предимство на новите мрежи е, че те ще имат по добра честотна лента, даваща по – висока скорост на теглене на данни, в крайна сметка до 10 гигабита в секунда (Gbit/s )

Поради увеличената честотна лента, се очаква мрежите все по – често да се използват като общи доставчици на интернет услуги за лаптопи и десктоп компютри, конкурираяи се с ISPs като кабелен интернет, и също така ще направят възможно нови приложения в интернет на нещата (IoT) и междумашинно взаимодействие. 4G мобилни телефони не са в състояние да използват новите мрежи, които изискват безжични устройства с 5G.

Увеличената скорост се постига отчасти чрез използване на допълнителни високочестотни радиовълни в допълнение към ниските и средните честотни честоти, използвани в предишните клетъчни мрежи. Въпреки това по – високите честотни радио вълни имат по – кратък полезен физически обхват , изискващи по – малки географски клетки. За широко обслужване, 5G мрежите работят до три честотни ленти – ниска, средна и висока . 5G мрежа се състои от мрежи, които имат до три различни типа клетки. Всяка от тях изисква специфичен дизайн на антена както и осигуряване на различен компромис на скоростта на изтегляне до разстоянието и зоната на обслужван. 5G мобилни телефони и безжични устройства се свързват към мрежата чрез най-бързата антена в обхвата на тяхното местоположение.

Честотният спектър на 5G се разделя на милиметрови вълни, средно честотни вълни и ниско честотни. Ниско честотните имат подобен честотен обхват като на предшественика си 4G. Честотите на 5G мрежите са над 24 GHz, достигайки до 72 GHz, което е над долната граница на диапазона на международно дефинираните екстремно високи честоти на радиовълните. Обсегът е малък, затова са нужни повече клетки. Милиметровите вълни трудно преминават през много стени и прозорци, затова закритото покритие е ограничено.

5G средно честотните вълни са най-много използвани от над 30 мрежи. Скоростите на 100 MHz широка лента са обикновено 100 – 400 Mbit/s. В лабораториите и понякога извън тях, скоростите могат да надминат гигабит на секунда. Използваните честоти са от 2.4 GHz до 4.2 GHz. Sprint и China Mobile използват 2.5 GHz, докато другите предимно използват 3.3 и 4.2 GHz. Много области могат да бъдат покрити като просто бъдат подновени вече съществуващите кули, което го прави по-евтино. Средно честотните мрежи имат по-добър обхват, което докарва цената близко до 4G. 5G ниско честотните предлагат подобен капацитет като на advanced 4G.

Общ преглед[редактиране | редактиране на кода]

5G мрежите са цифрови клетъчни мрежи, за която зона на обслужване е разделенa на малки географски клетки. Безжичните 5G устройства комуникират чрез радиовълни с локална антенна решетка и автоматичен трансивер с ниска мощност (предавател и приемник) в клетката, над честотните канали присвоен от трансивъра от група честоти от група честоти, които са повторно използвани в други клетки. Локалните антени са свързани в предавателна електроника, която е свързана към превключвателните центрове в телефонната мрежа и рутери за интернет достъп от висока честотна лента оптично влакно или безжични връзки. Както и други клетъчни мрежи, мобилно устройство, движещо се от една клетка в друга, автоматично се предава безпроблемно на текущата клетка. 5G може поддържа над милион устройства на километър, докато 4G има само една десета от капацитета му .

Няколко мрежови оператора използват вълни в милиметровият обхват за допълнителен капацитет , колкото добра, толкова високпропускателна способност. Вълните в милиметровият обхват имат по – къс диапазон от микровълните, следователно клетките са ограничени до по–малък размер. Вълните в милиметровият обхват също така имат повече проблеми, преминавайки през стените. Антени за милиметров обхват са по-малки от големите антени, използвани в предишни клетъчни мрежи. Някои са дълги само няколко сантиметра.

В България[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път 5G мрежата е тествана през февруари 2018 г. от A1, като скоростта на 5G достига до 2.2 Gbit/s. Операторът получава лиценз за 5G честота през 2019 г., и за първи път са изпълнени тестове с 5G оборудване от Nokia. Достъпът до крайните потребители се очаква да е през 2020 г.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „5G“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.