2G
2G е второто поколение безжични мрежи. Стандартът е въведен за първи път комерсиално през 1991 г. във Финландия от компанията Radiolinja.[1]
2G въвежда SMS съобщенията, цифрово кодиране на разговорите и по-ефективно използване на радио честотите, позволяващ по-голям потребителски трафик.
2G (GSM и CDMA), е заменен от по-нови технологии като 3G (UMTS / CDMA2000), 4G (LTE) и 5G. 2G мрежите обаче все още се използват в повечето части на Европа, Африка, Централна и Южна Америка.[2]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Списък на поколенията мобилни телефони
- 0G (широкообхватна мрежа, създадена 2010 г., с ниска мощност, проектирана да свързва на ниска цена устройства чрез енергийно най-ефективния начин)
- 1G
- 3G
- 4G
- 5G
- 6G
- Протокол за безжично приложение
- Излъчване на безжично устройство и здраве
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Radiolinja's History // Архивиран от оригинала на 2006-10-23.
- ↑ Germany's rural 4G users still spend one-fourth of their time on 3G and 2G networks
| ||||||||||