4G

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
4g USB модем

4G (на английски: fourth generation) е четвърто поколение безжични мобилни мрежи. Тя е наследник на 3G и 2G стандартите. Като 4G мрежите обикновено са най-малко четири пъти по-бързи от 3G мрежите. Технологията поддържа максимална скорост на обмен на данни до 100 Mbps при честотна лента 20 MHz. 4G достъпът е няколко пъти по-бърз от 3G като архитектурата и е пригодена специално за пренос на данни, което за потребителите означава по-високи скорости и интерактивни услуги от рода на онлайн игри и др.

Демонстрации на 4G технология бяха направени през 2006 от компанията Samsung. Достигнатите скорости бяха 100 Mbps при използване в движещ се с 60 km/h автобус, и 1 Gbps в неподвижно състояние. Друга новост е преносът на глас през интернет чрез протокола VoIP. Първата в света експериментална мрежа от 4-то поколение стартира на 28 февруари 2007 Това се случи в град Шанхай, Китай. Масовото използване на новите услуги се очаква към 2012 – 2013. Най-сериозният претендент сред текущо разработваните стандарти e LTE (на английски: Long Term Evolution ). Друг конкурент е технологията WiMAX (на английски: Worldwide Interoperability for Microwave Access}, предлагана вече от много оператори по света, предимно за безжичен интернет. LTE и WiMAX ca IP мрежи. В контраст с първо поколение LTE, има два реализирани WiMAX профила: IEEE 802.16d фиксиран WiMAX стандарт пуснат през 2004 и IEEE 802.16e мобилен WiMAX стандарт пуснат през 2005, който може да ce ползва или за мобилен, или за фиксиран достъп. И двата от тези стандарти вече ca приложени и съответно има завършени мрежи и устройства. Разпространението на WiMAX по света ce увеличи значително през 2008 и ще продължи да напредва и през следващите години.

История[редактиране | редактиране на кода]

  • Първо поколение мрежи (1G) AIH OTIQ4 AE

Мобилни мрежи са с аналогов сигнал, като предлагат единствено обмен на глас.

  • Второ поколение мрежи (2G)

Мрежи, при които е възможно използването на цифровите технологии. Oсвен пренос на глас, позволяват обмен и на данни, но с бавна скорост. GPRS и EDGE са надстройка на 2G, като на места се среща, че тези два протокола са 3G, но всъщност не е така, защото GPRS е 2,5G, EDGE e 2,75G и са важна стъпка към 3G мрежите.

  • Трето поколение мрежи (3G)

Благодарение на тях стана популярен мобилният интернет. Cтандартите са UMTS, CDMA и W-CDMA, a скоростите достигат до 2,4 Mbps. След тях бе създаден стандарта HSDPA или 3,5G , който позволява скорости до 14 Mbps. Идва ред и на HSUPA – 3,75G , позволяващ скорости до 14 Mbps за download/upload.

  • Четвърто поколение мрежи (4G)

4G мрежите се разработват единствено за пренос на данни т.е. интернет услуги. Терминът 4G обединява стандарти като LTE и WiMAX, като технологиите ще могат да споделят работни честоти със сегашните 3G и 2G мрежи, без да се предизвика интерференция. В момента в света няма нито една мрежа, която да покрива изискванията за 4G мрежа, въпреки всичко LTE и WiMAX ще продължат да се водят като 4G, въпреки, че не покриват напълно изискванията на Международния телекомуникационен съюз.

Има две технологии, които могат да покрият тези изисквания, но и двете са в процес на развитие – LTE-Advanced и WiMax 2. LTE-Advanced ще предоставя скорости на download до 1 Gbps и upload до 500 Mbps, а WiMAX 2 (WirelessMAN-Advanced, следващата версия на WiMax – IEEE 802.16m ще достига скорости до 1 Gbps при стационарно приемане и 100 Mbps в движение. Oсвен тези 2 технологии има и други кандидати за 4G, това са UMB (Ultra Mobile Broadband), Flash-OFDM и Mobile Broadband Wireless Access (MBWA) система срещана като IEEE 802.20, който е замразен за момента.

WiMAX[редактиране | редактиране на кода]

Скорост при WiMAX

WiMAX (на английски: Worldwide Interoperability for Microwave Access) е технология създадена през 2001 година от WiMAX Forum, базирана на стандарта IEEE IEEE 802.16. На теория може да достигне скорости до 40 Mbps. WiMAX е по-близо до WiFi мрежите и данните се прехвърлят подобно на VoIP. WiMAX е технология за безжичен интернет достъп за големи райони. Тя е част от „четвърто поколение“ безжична технология. Форумът описва WiMAX, като технология базирана на стандарти, позволяващи доставка на отдалечен безжичен достъп, алтернатива на кабелите и DSL.

Очакванията са, че WiMAX ще даде възможност за широколентово предоставяне на услуги като VoIP, видео и достъп до Интернет едновременно. Интересна е също така и възможноста за оперативна съвместимост на WiMAX с клетъчни мрежи. Антените на WiMAX могат да споделят трафика на клетка, без да компрометират клетъчните масиви от данни. Няколко клетъчни компании оценяват WiMAX като средство, използващо увеличена ширина на лентата за различни приложения от данни. Имайки предвид такива възможни приложения, технологията може да служи като backhaul за клетъчен телефонен трафик и Интернет от базови станции в отдалечени зони към физически backbone за данни.

WiMAX може да предостави на дома или мобилен достъп до Интернет през цели градове или държави. В много случаи това е довело до конкуренция на пазари, които обикновено само са имали достъп чрез съществуващи DSL оператори.

Освен това, като се има предвид относително ниските разходи, свързани с внедряването на WiMAX мрежа (в сравнение с 3G, HSDPA, xDSL, HFC или FTTx), сега е икономически жизнеспособен, за да осигури широколентов достъп до интернет в отдалечени места.

LTE[редактиране | редактиране на кода]

LTE (на английски: Long Term Evolution ) е конкурентна на WiMAX технология, и може да достигне скорости до 100 Mbps. Технологията LTE е безжична широколентова технология за дългосрочно развитие, която в резултат на въведената система за пакетен пренос на данните се отличава с по-ефективно ползване на радиочестотния спектър и с много по-високи скорости на мобилен обмен на данни в сравнение с GSM и UMTS. Развитието на LTE технологията се насочва основно в радиочесотни обхвати 700 MHz (694 – 790 MHz) , 800 MHz (790 – 862 MHz), 1800 MHz (1710 – 1785 MHz и 1805 – 1880 MHz) , 2 GHz (1900 – 1980 MHz, 2010 – 2025 MHz и 2110 – 2170 MHz в граници 2150 – 2170 MHz) и радиочестотни ленти 2500 – 2690 MHz и 3400 – 3800 MHz. Понастоящем мобилните оператори в страните на Европа използват обхватите: GSM 900 (880 – 960 MHz), DCS 1800 (1710 – 1880 MHz) и PCS (1850 – 1990 MHz) в САЩ използват обхвата GSM 850 (824 – 894 MHz. LTE се доближава повече до сегашните 3G мрежи, които са 2100 MHz или 2110 MHz., което пък е в голям плюс за него. По-подходяща за мобилните оператори е именно LTE, защото при разговор се използват алгоритми подобни на сегашните мобилни мрежи. Латентността при LTE е доста по-малка от WiMAX, като за момента на теория LTE предоставя по-високи скорости на трансфер, а и скоро ще се одобри стандарта 802.16m, който ще позволи на WiMAX скорости до 1 Gbps.

Наследник на LTE е LTE-Advanced. Наскоро направена демонстрация на LTE-Advanced в Корея показва, че технологията може да достигне скорости до 600 Mbps. LTE-Advanced e мобилна технология от следващо поколение, т.е след LTE. Първоначално ITU иск да се сложи етикет 4G на LTE-Advanced мрежите, но впоследствие стандартът включи технологии като LTE, WiMax и HSPA+.

При LTE-Advanced има огромно увеличение на скоростта на предаване на данните спрямо останалите мобилни мрежи. По време на демонстрацията е свален филм c големина 700 MB само за 9,3 секунди. Cкоростите, които LTE-Advanced представя могат да променят начина на живот на потребителите. Те няма да има нужда да ce притесняват за скоростите за мобилни данни, ще могат да използват HD видео стриймване без всякакво притеснение. C появяването на такива скорости, можем да очакваме излизането и на множество приложения, които да ce възползват от тях.

4G мрежи в България[редактиране | редактиране на кода]

LTE мрежи в България[редактиране | редактиране на кода]

В България LTE-мрежи се поддържат от следните доставчици:

Честоти в България[редактиране | редактиране на кода]

Всички LTE мрежи в България оперират в честотния диапазон около 1800 MHz.

След заседание на Съвета по радиочестотния спектър на 5 юли е решено да бъдат освободени две ленти по 10 MHz (811 – 821 MHz и 841 – 851 MHz).[1]

800 MHz

FDD[редактиране | редактиране на кода]

900 MHz[редактиране | редактиране на кода]

Предвид това, че целият радиочестотен спектър в обхват 900 MHz е еквивалентно разпределен между „Мобилтел” ЕАД, „Теленор България” ЕАД и „Българска Телекомуникационна Компания” ЕАД (Vivacom), към настоящия момент няма свободен ресурс в обхват 900 MHz.

1800 MHz[редактиране | редактиране на кода]

2100 MHz[редактиране | редактиране на кода]

TDD[редактиране | редактиране на кода]

2GHz[редактиране | редактиране на кода]

WiMax мрежи в България[редактиране | редактиране на кода]

Към януари 2015 г. следните предприятия поддържат и предлагат услуги по WiMAX стандарти:

  • Макс Телеком – до 01.11.2015 г – общ честотен ресурс от 63 MHz в обхвата около 3,5 GHz по стандарт IEEE 802.16e
  • Некском България – предлага услуги предимно на бизнес абонати

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]