WiMAX

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

WiMAX (Worldwide Interoperability for Microwave Access) е телекомуникационна технология, разработена да предоставя безжична свързаност на големи разстояния за различни устройства (от работни станции и портативни компютри до мобилни телефони). Технологията е базирана на стандарта за пренос на данни IEEE 802.16. Името „WiMAX“ е въведено от организацията WiMAX Forum, създадена през юни 2001 специално, за да приведе стандарта в съответствие и оперативна съвместимост.

Стандартът IEEE 802.16 предвижда обхват на действие до 24 км (15 мили) при равнинен терен и дава възможност за свързаност на потребители без пряка видимост от базовата станция. Технологията също предоставя възможност за споделени скорости на връзка до 70 MBit/s, което е достатъчна ширина на лентата за едновременна поддръжка на повече от 60 бизнес клиента с Т1 тип свързаност и още над хиляда домашни потребители при аналогична на 1 MBit/s DSL тип свързаност.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

WiMAX може да бъде използвана в техническо решение за безжична градска или друга териториална мрежа, за да свързва Wi-Fi (IEEE 802.11) горещи точки (hotspots) с Интернет или да предоставя безжична алтернатива на кабел и DSL за широколентов достъп от „последната миля“ (крайни клиенти).

Очакванията са, че WiMAX ще даде възможност за широколентово предоставяне на услуги като VoIP, видео и достъп до Интернет едновременно. Интересен е също така и потенциалът за оперативна съвместимост на WiMAX с клетъчни мрежи. Антените на WiMAX могат да споделят трафика на клетка, без да компрометират клетъчните масиви от данни. Няколко клетъчни компании оценяват WiMAX като средство, използващо увеличена ширина на лентата за различни приложения от данни. Имайки предвид такива възможни приложения, технологията може да служи като BACKHAUL за клетъчен телефонен трафик и Интернет от базови станции в отдалечени зони към физически BACKBONE за данни.

В България[редактиране | редактиране на кода]

В България лиценз за разпространение на WiMAX услуги имат Некском България, Макс Телеком, Мобилтел ЕАД, ТрансТелеком и Кериър БГ[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. WiMAX в България – време за равносметка. // брой 1. Networkworld България, 05.03.2009. Посетен на 15.12.2015.