Направо към съдържанието

IEEE 802.11

от Уикипедия, свободната енциклопедия

IEEE 802.11, известен също и под наименованието Wi-Fi, е набор от дефинирани стандарти за Wireless LAN (WLAN), разработени от работна група 11 на IEEE LAN/MAN Standards Committee (IEEE 802). Изразът 802.11x се използва да обозначи набор от стандарти и не бива да се бърка с нито един от неговите елементи и освен това не съществува самостоятелен 802.11x стандарт. Изразът IEEE 802.11 също така се отнася и към първоначалния 802.11 - Legacy стандарт от 1997 година. За приложението на тези стандарти вижте статията за Wi-Fi.

Серията 802.11 включва шест техники за модулация във въздушна среда, всички които използват един и същ протокол. Най-популярните техники са тези определени от 802.11b, 802.11a, и 802.11g; сигурността е била първоначално включена и по-късно разширена чрез подобрението 802.11i. 802.11n е друга модулационна техника, която е разработена. Другите стандарти от фамилията (c–f, h, j) са сервизни разширения или поправки на предишни спецификации. 802.11b е първият широко приет мрежов стандарт, последван от 802.11a и 802.11g.

802.11b и 802.11g стандартите използват 2,4 GHz честота, използвана (в САЩ) под Part 15 на FCC Правила и регулации. Поради избора на честотния канал 802.11b и 802.11g оборудването може да получи интерференция от микровълнови фурни, безжични телефони, Bluetooth устройства и други използващи тази честота. 802.11a стандартът използва 5 GHz честота и за това не се влияе от продукти, работещи на честота 2,4 GHz.

Спектърният сегмент на радиочестотата може да варира в различните държави.

Поколение Версия Дата на излизане Оперативна честота Честотна лента Скорост на трансфер (средна) Скорост на трансфер (максимална) Обхват (в сграда) Обхват (на открито)
Legacy 802.11 1997 2.4 GHz 20 MHz 1 Mbit/s 2 Mbit/s ~20 метра ~100 метра
(Wi-Fi 1*) 802.11a 1999 5 GHz 20 MHz 23 Mbit/s 54 Mbit/s ~35 метра ~120 метра
(Wi-Fi 2*) 802.11b 1999 2.4 GHz 20 MHz 4.3 Mbit/s 11 Mbit/s ~38 метра ~140 метра
(Wi-Fi 3*) 802.11g 2003 2.4 GHz 20 MHz 19 Mbit/s 54 Mbit/s ~38 метра ~140 метра
- 802.11y 2008 3.7 GHz 20, 40 MHz 23 Mbit/s 54 Mbit/s ~50 метра ~5000 метра
Wi-Fi 4 802.11n 2009 2.4 GHz / 5 GHz 20, 40 MHz 130 Mbit/s 300 Mbit/s ~70 метра ~250 метра
Wi-Fi 5 802.11ac 2013 5 GHz 20, 40, 80, 160 MHz 87,6 Mbit/s 867 Mbit/s ~50 метра ~200 метра
Wi-Fi 6 802.11ax 2021 2.4 GHz / 5 GHz 20, 40, 80, 160 MHz 1 - 2 Gbit/s 9.6 Gbit/s ~70 метра ~250 метра
Wi-Fi 6E
Wi-Fi 7 802.11be 2024 2.4 GHz / 5 GHz 80, 160, 240, 320 MHz 5 - 10 Gbit/s 46 Gbit/s ~70 метра ~250 метра
Wi-Fi 8 802.11bn очаква се 2028 - - - - - -
*Уточнение  -  Wi‑Fi 1, 2 и 3 са условно наименувани така в съответната хронологична последователност с цел улеснение на категоризирането им. Официално те не се назовават по този начин.
Дата на излизане Оперативна честота Честотна лента Скорост на трансфер (средна) Скорост на трансфер (максимална) Обхват (в сграда) Обхват (на открито)
Юли 1997 2.4 GHz 20 MHz 1 Mbit/s 2 Mbit/s ~20 метра ~100 метра

Първоначалната версия на стандарта IEEE 802.11 датира от 1997 г. и определя две скорости от 1 и 2 мегабита в секунда (Mbit/s), които да се излъчват чрез инфрачервени (ИЧ) сигнали за индустриални, научни, медицински цели от честотна лента на 2.4 GHz. ИЧ остава част от стандарта, която все още няма широка реализация.

Първоначалният стандарт дефинира Carrier Sense Multiple Access с избягване на колизии като метод за достъп до медията. Значителен процент от наличния капацитет на каналите се жертва, за да се подобри надеждността на изпращането при разнообразни и враждебни състояния на средата.