SIM карта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

SIM карта (на кирилица СИМ карта; от английски: Subscriber Identity Module) е смарт карта разработка на базирания в Мюнхен производител на смарт карти "Giesecke & Devrient" които през 1991 доставят първите 300 СИМ карти на Финландския мрежов оператор Radiolinja.Картата е предвидено да се ползва и от улични телефони ( затова е в същия формат, стандартна фонокарта, като ползваш собствения ѝ номер) а по късно вече се поставя в мобилен телефон и служи за идентификация на потребителя в GSM или UMTS мобилна мрежа чрез записания в нея IMSI (international mobile subscriber identity), като по време на връзка се ползва друг идентификатор TMSI (temporary mobile subscriber identity) който се образува от IMSI и LAC (local area code, идентификатор на група клетки ( base stations), като целта е да не се допуска злоумишлено проследяване на IMSI. Телефонния номер който виждате няма нищо общо с IMSI и не се излъчва в мрежата. Картата съдържа малък микропроцесор и памет, като достъпа до паметта е защитен със18-bit Ki (Authentication key) като извличането му би позволило да се създаде дубликат на картата. Първите СИМ карти са във формат 85,6 mm × 54 mm (големината на стандартна фонокарта), с разработването на по-малки мобилни телефони се въвежда по малкият формат 25 mm × 15 mm, картите продължават да се доставят в по-големия формат, като по-малкият може да бъде отчупен от картата носител.

СИМ карта

Техника[редактиране | редактиране на кода]

Картите имат 8 контакта.

Vcc – захранване GND – маса
Reset – рестарт на процесора Vpp – програмиране
CLK – такт I/O – вход/изход
незает незает

През Vcc и GND се подава захранващо напрежение към СИМ картата. Ако тя спре да реагира на запитванията от мобилния телефон, може да бъде стартирана повторно през контакта Reset. На контакта Vpp се подава програмиращо напрежение, нужно за запис на информация, която трайно ще се съхранява на картата. Изводът Vpp се използва от производителя при запис на съответната информация. CLK служи за подаване на тактов сигнал за синхронизация при трансфера на данни, а I/O е входно/изходен извод за данни.

Напрежението за захранване на картите в стария голям формат е 5 волта. Днес за захранване на малкоформатните карти се използват 3 волта, а по-късно предимно 1,8 волта. 1,8-волт-СИМ понясят и по-високи напрежения.

Схема[редактиране | редактиране на кода]

I/O се грижи за заявките към картата и служи за връзката между процесора на СИМ и мобилния телефон. Процесорът отговаря най-вече за организиране на паметта, но може да изпълнява и малки програми (SIM-Toolkit). Паметта се състои от ROM, RAM и EEPROM. В ROM-а се намира операционната система на картата. Там се пазят и специфични данни на телекомуникационната компания като стартови логота и др. RAM-а съхранява актуална информация. В EEPROM-а е записана информацията за потребителя като телефонен номер и др.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

СИМ картите нямат неограничена трайност. С всяко писане и четене на данни картата се „изхабява“. Повечето производители дават максимум 100000 идентификации в мрежата на картите си.