Микропроцесор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Микропроцесорът обединява всички или повечето от функциите на централния процесор в една-единствена интегрална схема.

Един или повече микропроцесори обикновено извършват изчисленията в компютъра.

Първият микропроцесор, Intel 4004, се появява на пазара през 1971 година в резултат на съвместна разработка на калкулатор между фирмите Intel и Busicom. Микропроцесорът Intel 4004 е 4-битов, т.е. данните, които обработва, са представени като 4-битови думи, работи с максимална тактова честота 740 kHz, поддържа 46 команди и е част от микропроцесорна система с още 3 периферни интегрални схеми.

По-късно се появяват 8-, 16-, 32- и 64-битови микропроцесори.

Концепцията на микропроцесора позволява да се създават разнообразни електронни устройства въз основа на един тип микропроцесор, като се използват едни и същи програмни средства за създаване на подобни управляващи програми. Това предопределя висока серийност и ниска цена на микропроцесорите, както и ниска стойност за разработка на програмата, а в резултат — бърза разработка и невисока цена на изделията.

Развитието на технологиите за проектиране и производство на интегрални схеми позволява създаването на все по-сложни и по-производителни микропроцесори. Съотношението между сложност, цена и време се описва от емпиричния Закон на Мур, според който сложността на интегралните схеми се удвоява на всеки 2 години, със същия темп растат общите производствени разходи за фабриките, а цената на единичните компоненти намалява.[1]

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]