Микроконтролер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Микроконтролер Intel 8742 - процесор с тактова честота 12 MHz, 128 байта оперативна памет, 2048 байта EPROM и входно-изходни устройства, обединени в един чип

Микроконтролерът (MCU) е едночипова система, съчетаваща в себе си микропроцесор, тактов генератор, оперативна памет и програмируеми входно-изходни устройства. Често на същия чип има и различни видове компютърна памет. За разлика от микропроцесорите, които се използват в персоналните и други компютри, микроконтролерите са незаменими във вградените системи и са особено полезни, когато трябва да се реализира компютърно устройство, изпълняващо голям брой или сравнително сложни функции, например – комуникация с други устройства, управление на буквено-цифрови или графични дисплеи, измерване на различни величини, управление на технологични процеси и др.

Микроконтролерите се използват в продукти и устройства с автоматичен контрол като контролни системи в автомобилите, медицински импланти, дистанционни управления, офис машини, домашни уреди, електроинструменти, играчки и други вградени системи. С намалените си размери и цена в сравнение с отделен микропроцесор, памет и периферни устройства, микроконтролерите са икономично решение за управление. Възможна е реализация и на смесени аналогово-цифрови микроконтролери (на английски: mixed signal microcontrollers) за контрол на нецифрови електронни системи.

Според Смитсоновия институт първият микроконтролер е създаден през 1971 от Гари Бун и Майкъл Кокран от Тексас инструментс. Това е продуктът TMS 1000, излязъл на пазара през 1974. При него върху един чип са комбинирани памет, процесор и тактов генератор.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Augarten, Stan. The Most Widely Used Computer on a Chip: The TMS 1000. New Haven and New York, Ticknor & Fields, 1983. ISBN 0-89919-195-9. Посетен на 2009-12-23.