Калкулатор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Съвременен научен калкулатор

Класическият калкулатор представлява преносима сметачна машина, с помощта на която могат да се извършват математически изчисления. Някои нови научни калкулатори поддържат и „символна математика“. Възможните изчисления зависят преди всичко от самия калкулатор.

Практически всички съвременни калкулатори използват електронни схеми и LCD дисплеи за извеждане на резултата. Захранването най-често се състои от батерия или слънчева клетка.

Калкулаторите биват вграждани и в други уреди: мобилни телефони, ръчни часовници, PDA. Елементарни калкулатори биват често раздавани като рекламни материали.

История[редактиране | редактиране на кода]

Механични калкулатори от 17в
Първият български калкулатор ЕЛКА 6521, Национален политехнически музей

Първият електрически калкулатор Model 14-А е създаден на базата на електрически релета от японската фирма Casio и се е вграждал в бюро[1].

Първият изцяло електронен калкулатор на базата на електровакуумни елементи е британският „комптометър“ ANITA, създаден през 1961 г., следващият е италианският IME, трети са японските електронни калкулатори на Casio и Sharp, а четвърта в света е България с разработения през 1965 г. български електронен калкулатор с германиеви транзистори Елка-6521, включващ за първи път в света функцията „корен квадратен“ [2].

В периода 1969 – 1970 японските фирми Compucorp, Sanyo, Sharp и Canon усъвършенстват калкулаторите на базата на използването на интегрални схеми (чипове), светодиодни индикации и принтери. Те разполагат с повече функции от стандартните четири основни математически действия. С HP-35 на Hewlett-Packard от 1972 се слага началото и на научните (инженерните) калкулатори.

В България е разпространено и популярното наименование „елка“ – акроним от „електронен калкулатор“, свързан с името на серията електронни калкулатори Елка-22, произвеждани в ИЗОТ.

Източници[редактиране | редактиране на кода]