Чат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Чат е вид комуникация, осъществявана чрез компютърна мрежа (например Интернет) или друг вид комуникационна мрежа (мобилен телефон) в реално време. Може да бъде осъществена както със специално създадени програми, така и като част от по-голяма услуга, например в онлайн или мрежова игра. "Чат" (chat) идва от английския език и означава говоря, разговарям.

Комуникацията в чата се извършва синхронно и в реално време чрез обмен на кратки съобщения. В зависимост от конкретния тип услуга, съобщенията се разменят или само между двама потребители, или са видими от цяла група потребители - чат-канал или чат-стая.

Въпреки синхронния характер на комуникацията в чата, тя се различава от диалога в реалния живот, защото не могат да се видят езикът на тялото и мимиките на лицето. Въпреки тези разлики, чатенето прилича много повече на разговора, отколкото сухите текстове.

Видове чат[редактиране | edit source]

Първоначалната форма на интернет-чата е текстовият чат, при който могат да бъдат предадени само текстове. По-късно се появяват и аудио, и видео чатове. Днес, от техническа гледна точка, се различават 3 вида чат:

  • Internet Relay Chat (IRC) е създаден през 1980-те години от финландския студент Ярко Ойканен. Той използвал един-единствен чат-сървър. Днес се използват няколко сървъра, които са свързани един с друг и специален клиентски софтуер, който или е инсталиран на компютрите на чатещите, или се стартира в браузър. За управлението на клиента се използват специални IRC-команди.
  • уебчат (webchat) се нарича чат, осъществен като услуга в рамките на уебсайт с помощта на уеббраузъра на посетителите и най-често не е нужен допълнителен софтуер. Недостатък е, че уебчатовете са ограничени в съответния уебсайт. Тази форма се използва и при системите за техническа поддръжка и помощ от разстояние, които съдържат и допълнителни услуги като предаване на глас през Интернет протокол (IP) или функции за достъп до компютъра от разстояние.
  • моментни съобщения (Instant Messaging) – тук чатенето става не в обществена чат-стая, а само между тези, които са инсталирали нужния софтуер на компютрите си.

IRC и Instant Messaging включват най-често и допълнителни функции като изработката на протоколи или предаването на хипервръзки или файлове. При всички 3 варианта общото е това, че хората не използват задължително истинските си имена, а псевдоними, наречени никнейм (nickname). При IRC и уеб-чатовете се организира посвещаването на чат-стаи или канали на определена тема.

Чатове с повече от 2 чатещи се наричат чат-стаи. Според проучване на Статистическата служба на Германия за първата четвърт на 2006 39,6% от над десетгодишните използват чатове или форуми като средство за комуникация. 72% от студентите и учениците използват извънредно често тези форми на комуникация. Проучването също показва, че колкото е по-образован човекът, толкова по-малко използва чатовете и форумите.

Чатетикет[редактиране | edit source]

Чатетикет (chatiquette) е термин, който е вариация на нетикет (netiquette) и описва основните правила за онлайн-общуване. Тези правила са създадени, за да се избегнат недоразумения и за да се опрости комуникацията между използващите чата. Чатетикетът варира между различните общности, но главно регламентира начина на представяне на нов член в общността и свързаната с тази общност мрежова култура. Например, счита се грубо да се пише само с главни букви, защото изглежда като че ли викате.

Езикът в чатовете[редактиране | edit source]

В чатовете не е толкова важно коректното използване на думите с точния им синтактичен или правописен нюанс. Анаколути (разчупени конструкции), апосиопеси (разчупени изречения) и изрази от всекидневния жаргон и диалекти дават на езика в чат-стаите жаргонен характер. Правописните и граматичните грешки са често срещани, пунктуационните знаци почти не играят роля и големи букви се пишат рядко. Липсващите параразговорни средства за комуникиране са заместени от емотикони ( :-), ;-), :-о, ^^, о.0, :*, >:) и др.) и акроними (напр. лол – от англ. LOL – laughing out loud, което значи смея се на глас).

Ако човек иска да използва чатове като чужденец, за да подобри знанието си по чуждия език, трябва да избере внимателно чат-стая в зависимост от комуникационните и разговорните особености на различните канали, които са пригодени специално за това. Това са така наречениете чатове за учене или дидактични чат-стаи.

Чат-срещи[редактиране | edit source]

Чат-срещи са срещи, организирани от вече срещнали се и раговаряли в чат хора. Целта на тези срещи е да даде възможност на чатещите да се видят и в реалния живот, да обсъдят организационни проблеми, свързани с чата или форума, и да обменят сведения. Срещите, при които се виждат членове на един чат канал (напр. IRC - канал) се наричат канално парти. Първите чат срещи в Европа са били проведени през 1987 година и се наричали Relay – партита в чест на завеждащия IRC – Битнет Релай.


Опасности и проблеми[редактиране | edit source]

Още в самата идея за чата е вградена анонимността. Човек никога не може да бъде напълно сигурен дали седящият срещу него е това, за което се представя. Това важи и за чатове, в които използващите виждат отличителните знаци на другите. Дадени лична информация и снимки не трябва задължително да съвпадат с реалността, защото данните по регистрацията не се проверяват. Чатещи, които се представят за нещо, което не са, се наричат Fakes (от англ. – фалшиви). Така може да се случи, че си пишете с мъж, той се представя за жена и т.н. Именно за децата и юношите се крият големи опасности в мрежата. На тях трябва да им бъде обяснено, че има голяма разлика между реалната личност и виртуалната.

Забавлението от чатенето може да се превърне в пристрастеност както при деца и юноши, така и при възрастни. Тя се наблюдава често при хора, които наскоро са започнали да чатят и най-вече при хора, които имат проблеми в социалното им обкръжение. Пристрастеността към чатене може да се появи в следствие от пристрастеност към Интернет. Примамливостта на чатовете се състои в това, че човек може да се представи за какъвто си иска. Това може да доведе до загуба на връзка с реалността, защото човек продължава да поддържа виртуалния си образи и извън чат-стаите .


Протоколи и софтуер[редактиране | edit source]

Популярните чат-услуги и техните протоколи обикновено се отъждествяват или споделят името си с програмата-клиент: