Skype

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Skype
Skype logo (2019–present).svg
Информация
Разработчик Skype Technologies (Microsoft)
Начална версия 29 август 2003 г.
Последна версия 7.0.х.100 (Windows)
6.13 (Mac OS X)
4.3 (GNU/Linux)
5.0 (Android)
2.0 (Symbian)
5.9 (iOS)
2.26 (Windows Phone 8)
Програмен език Delphi, Objective-C, C++, Qt – в зависимост от операционната система
ОС многоплатформен
Език на интерфейса многоезичен, включително български
Статус активен
Вид софтуер Интернет телефония
Лиценз собственически лиценз, безплатен софтуер с допълнителни, платени възможности
Уебсайт skype.com
Skype в Общомедия

Skype (произнася се скайп) е приложен софтуер за чат, VOIP телефония и видеовръзка. Чрез програмата може да се осъществи телефонна връзка от различни електронни устройства, като компютър, мобилен телефон, телевизор[1], игрална конзола и т.н. до други такива устройства или стационарен телефон. Има възможност и за осъществяване на видео връзка. Софтуерът на Skype е създаден от естонците Ахти Хенла, Прийт Касесалу и Яан Талин. Компанията е основана от шведа Никлас Зенстрьом и датчанина Янус Фрийс. Програмата е собственост на компанията Microsoft.

След излизането си Skype започна да нараства много бързо във всички посоки: по популярност, в разработката на софтуер, и в двете услуги - безплатни и платени. Skype е известен с широкия си набор от функции, включително безплатни гласови и видеоконферентни връзки и способността си да използва децентрализирана P2P (peer-to-peer) технология за преодоляване на често срещаните проблеми със защитната стена и NAT (Network Address Translation). Но в началото на 2012 г. Microsoft, новият собственик на Skype, се отказа от принципа на децентрализация и замени разпределената P2P мрежа с мрежа от собствени сървъри.[2][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

  • Първата версия на Skype е пусната през август 2003 г. Създадена е от естонците Ахти Хенла, Прийт Касесалу и Яан Талин, които разработват и поддържат системно Skype. Алгоритмите са основата и на друга подобна система за комуникация KaZaA.
  • През 2010 г. Skype достига 663 милиона регистрирани потребители.
  • През 2011 г. Microsoft купува Skype за 8,5 милиарда долара.

Централата на компанията се намира в Люксембург, но повечето от разработчиците и 44% от всички служители на поделението все още са базирани в Талин и Тарту, Естония.

Анализ на програмата[редактиране | редактиране на кода]

На конференцията Black Hat Europe 2006 е представен анализ на програмата от Филип Бионси и Фабрис Декло:[4]

  • Системата представлява напълно децентрализирана peer to peer мрежа, за разлика от повечето подобни програми, които използват технологията клиент-сървър.
  • Програмата използва похвати, затрудняващи декомпилирането и дебъгването (в резултат се затруднява създаването на програми, използващи комуникационния протокол на Skype и хакерски програми)
    • Програмата се самомодифицира след зареждането си в паметта, като по-голямата част от нея е криптирана с RSA алгоритъм.
    • Декриптираната програма съдържа приблизително 300 контролни суми, всяка от които се изчислява чрез нестандартен полиморфен алгоритъм. Стойностите на някои от тези контролни суми определят адреса в паметта, откъдето продължава изпълнението на програмата. Крайната контролна сума се изчислява чрез RSA алгоритъм.
    • Програмата засича за колко време се изпълняват някои нейни подпрограми и, ако това време превишава определен интервал, приема че към подпрограмата е включен дебъгер и прекратява нормалната си работа (запълва всички регистри на процесора със случайни числа и прави преход към случайна страница от паметта).
  • Skype генерира постоянен мрежов трафик дори когато потребителят не я използва, защото понякога пренася чужди съобщения и разговори.
  • Програмата Skype изпълнява безусловно всяка команда, подадена ѝ по Skype протокол.
  • Възможно е да бъде създадена паралелна Skype мрежа чрез подмяна в програмата на вградените RSA сертификати.
  • Незащитеност на комуникацията: налични са ключовете за декодиране както на собствена, така и на чужда комуникация.
  • Има открити грешки в програмата (възможност за препълване на буфер), което може да позволи неоторизиран външен достъп до компютъра и изпълнението на произволни команди.
  • Мрежовата комуникация на Skype трудно може да бъде ограничена, защото изглежда като обикновен HTTPS трафик.
  • Няма начин да се гарантира, че в програмата не се съдържа „задна врата“, позволяваща неоторизиран достъп до компютъра.

През януари 2008 г. друг изследовател, Avif Raff, оповестява нова уязвимост в Skype, позволяваща неоторизиран достъп на външни лица върху компютъра от името на потребителя, който е стартирал Skype. Това включва стартирането на произволна друга програма и показване на прозорци от името на Skype.[5]. По-късно, през януари, се появи информация, че немската полиция възнамерява да пусне в употреба софтуер, който легално да следи разговорите на потребителите[6].

От 10 май 2011 г. софтуерът е собственост на технологичния гигант Microsoft.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Use Skype on your current TV
  2. WIGGERS, KYLE. Skype screen sharing comes to Android and iOS. // VentureBeat. 04-06-2019. Посетен на 28-03-2020.
  3. Natalia Kryvinska, Michal Gregus. Data-Centric Business and Applications. Springer International Publishing AG, 2019. ISBN 978-3-319--94116-5. с. 99.
  4. Philippe Biondi et al. Silver Needle in the Skype (pdf). // blackhat, 2 март 2006. Посетен на 9 ноември 2007. (на английски)
  5. Откриха опасна дупка в Skype. // PC World, 22 януари 2008. Посетен на 22 януари 2008. (на български)
  6. Троянски кон в Skype да се вихри из мрежата?. // noTrial.Info, 31 януари 2008. Посетен на 31 януари 2008. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]