Viber

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Viber
Viber logo 2018.svg
Информация
Автор Игор Магазинник, Талмон Марко
Разработчик Флаг на Израел Израел Viber Media S.à r.l.
Начална версия 2 декември 2010 г.[1]
Операционна система Windows, macOS, Linux, Android, BlackBerry OS, iOS, Series 40, Symbian, Bada и Windows Phone
Език на интерфейса 29 езика
Статус активен
Собственик Rakuten
Лиценз частен
Уебсайт viber.com

Viber (произнася се вайбър, преведено Вибратор) е VoIP приложение (интернет-телефон, чат програма) за смартфони, работещи на платформите Android, iOS и Windows Phone и компютри с операционни системи Windows, macOS и Linux. Това е името и на компанията собственик на софтуера, регистрирана в Кипър, после в гр. Люксембург.

Интегрира се в адресната книга и се авторизира по номера на телефона. Позволява да се разговаря безплатно през Wi-Fi и мрежи 3G (заплаща се само трафикът през интернет) и 4G[2] между устройства с инсталиран Viber. Може също да се изпращат текстови съобщения, картинки, видеоклипове и аудиосъобщения.

История[редактиране | редактиране на кода]

Viber първоначално е пуснат за iPhone на 2 декември 2010 г. Предварителната версия за Android излиза през май 2011 г., но имала ограничение до 50 000 потребители; окончателната версия е пусната на 19 юли 2012 г.[3] Viber за BlackBerry, Bada и Windows Phone излиза на 8 май 2012 г. На 7 май 2013 г. излиза обновление на приложението за iOS до версия 3.0, с пускането на което е обявена достъпността на Viber Desktop за Windows и тогавашната OS X (сега macOS).

На 14 януари 2014 г. японската електронна компания Rakuten обявява намерението си да купи Viber за 900 млн. щатски долара.[4][5] Сделката е финализирана през февруари същата година.

Компанията[редактиране | редактиране на кода]

Разработчик на приложението Viber е международната компания Viber Media с главен офис в Кипър,[6] с развойни центрове в Република Беларус (Минск,[7] Брест) и Израел.[8] Компанията е основана от израелците Талмон Марко и Игор Магазинник, приятели от израелските въоръжени сили.[9] До февруари 2014 г. най-големи акционери във Viber Media са израелските семейства Шабтай (55,2% от акциите) и Марко (11,4%), а също компанията IRS West в САЩ (12,5%). От февруари 2014 г. 100% от акциите на компанията принадлежат на компанията Rakuten на японския милиардер Хироши Микитани.[10]

Допълнителна информация[редактиране | редактиране на кода]

  • Viber е достъпен на 29 езика: английски, арабски, български, виетнамски, гръцки, датски, иврит, индонезийски, испански, каталонски, традиционен и опростен китайски, корейски, малайски, немски, нидерландски, норвежки, полски, португалски, руски, тагалски, тайски, турски, унгарски, фински, френски, хинди, чешки, шведски, японски.[11]
  • Към началото на август 2013 г. услугата има над 200 милиона потребители в 193 страни, в това число 300 хил. в Ливан и няколко милиона в Египет.[12] През февруари 2014 г. новият собственик обявява, че в приложението Viber на мобилни телефони, таблети и компютри са регистрирани 280 милиона ползватели, от които 100 милиона се свързват с помощта на програмата поне веднъж на месец.[10] Програмата е доста популярна и в България.
  • Египетските и ливански власти смятат, че поради „израелските корени“ на приложението, то се използва за поддържане на „ционистки шпионски усилия“. Египетските военни са забранили използването на приложението от военнослужещите и техните семейства с цел безопасност, а основният доставчик на 3G в Ливан го е изключил от мрежата си. В същото време многочислени арабски сайтове предлагат съвети как да се заобиколят тези спънки.[12]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]