Антони Славински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антони Славински
български учен и политик

Роден

Образование Технически университет - София
Научна дейност
Област Телекомуникации
Образование ВМЕИ
Работил в Научноизследователски институт по съобщенията
Нов български университет
Политика
Партия Демократическа партия
Министър
Министър на транспорта и съобщенията в правителството на Иван Костов

Проф. Антони Димитров Славински е български политик. Почетен професор на Нов български университет (2000).[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 май 1946 г. в София. Завършва ВМЕИ, специалност „Радиотехника“. До 1992 г. работи в Научноизследователския институт по съобщенията като научен сътрудник и като ръководител на секция и направление. Специализира „Честотно планиране и управление“ в Женева и „Стратегическо управление и ръководство“ във Виена. От 1992 до 1995 г. е член на борда на директорите и заместник-председател по „Планиране и изграждане на мрежи“ на Българската телекомуникационна компания. По време на правителството на Жан Виденов е освободен от БТК и работи като независим консултант.[3][4]

През 1997 г. е назначен за председател на Комитета по пощи и далекосъобщения от служебния кабинет на Стефан Софиянски. От края на 1999 до 2001 г. заема поста министър на транспорта и съобщенията в правителството на Иван Костов.[3]

Антони Славински е член на Демократическата партия от 1992 г. Той е преподавател в Нов български университет и председател на Асоциация „Телекомуникации“.[3][4]

От 2011 г. е Председател на Настоятелството на Нов български университет, заменяйки на поста проф. Богдан Богданов – учредител на университета.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вилхелм Краус министър на транспорта и съобщенията (21 декември 1999 – 24 юли 2001) Пламен Петров