Роял

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Роял

Роялът (на английски: grand piano) е музикален инструмент от групата на струнните клавишни инструменти.

Той е вид голямо криловидно трикрако пиано за концертни изпълнения. Сред най-известните марки рояли са „Стейнуей“, „Бехщайн“, „Ямаха“, „Бьозендорфер“. Днешния си вид роялът се е оформил през 18 век.

При рояла струните са разположени хоризонтално, опънати успоредно на клавишите. Има различни по размер рояли, като големите концертни модели могат да достигнат дължина над 3 м. Съществуват и малки с дължина на струнната кутия до 1,5 м.

Роялът е инструмент, предвиден за концертни изпълнения в големи зали както за солови, така и за изпълнения заедно с други инструменти и дори цял оркестър. Поради това, за по-голяма звучност капакът на струнната кутия се отваря. В това положение, освен че няма физическа бариера, звукът се „отразява“ в отворения под ъгъл капак и бива отправян директно към публиката.

Хоризонтално поставяните струни са удряни от чукчета от долната им страна, за разлика от вертикално поставяните струни на вертикалното пиано. Дългите струни и дългата резорнаторна дъски на рояли замогва огромен динамичен диапазон.

С важното изключение на някои модели на Бъозендорфер, които са с допълнителни басови клавиши, роялът има 88 клавиша, а тоновият му обем е от A2 до c5.


Модерният роял е с три педала. Най-важният от трите педали е десният, и се казва ,,состенуто'' [sostenuto на италиански]. Този педал вдига всичките демпфери, удължавайки звука от струнните.


Левият педал се казва ,,уна корда'' [ит. una corda, бук. ,,една струна'']. Уна кордата придвижва цялата клавиятура и закачените механизми (включително чуковете) на дясно. Когато педалът се пуска от изпълнителя, стоманена пружина разполжена на вътрешната страна на кълъфа на инструмента набутва клавиятурата обратно към първоначалната й позиция. Звуковият ефект на педала е стишяване на звука и блуднякване на тембера: докато клавиатурата е прибутната на дясно, чуковете удрят по по-малко на брой струни. На модерните рояли, които разполагат с по три струни на клавиш през голямата част на диапазона, прибутнатите на дясно чукове удрят по само две струни. При роялите на 19ти век, които разполагаха с по две струни на клавиш, прибутнатите на дясно чукове удрят по само една струна: последователно, una corda.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]