Арсений Тарковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арсений Тарковски
Арсений Тарковский.jpg
Арсений Тарковски в средата на 30-те години на 20. век
Псевдоним Тарас Подкова
Роден 25 юни 1907 г.
Починал 27 май 1989 г. (81 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Жанр стихотворение
Деца Андрей Тарковски
Арсений Тарковски в Общомедия

Арсений Александрович Тарковски (на руски Арсе́ний Алекса́ндрович Тарко́вский) е руски поет и преводач от източни езици.

Баща на режисьора Андрей Тарковски, в чиито филми често присъства поезията на Арсений Александрович.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Арсений Тарковски е роден на 25 юни 1907 година в Елизаветград (по-късно Кировоград), Украйна, в дворянско семейство. Майка му е учителка, а баща му е стар народоволец, който знае 7 чужди и 2 древни езика. Преди революцията Елизаветград е уникален културен център. Там гастролират великият композитор и пианист Ференц Лист, Фьодор Шаляпин, поетите Фьодор Сологуб, Андрей Бели, Игор Северянин. Интелектуалната семейна среда и богатият културен живот определят още в ранна възраст любовта към поезията, музиката и театъра, широтата и дълбочината на мирогледа на бъдещия поет. Той боготвори украинския философ от 18 век Григорий Сковорода, почитта към когото дължи на баща си Александър Кирилович и неговия приятел доктор Афанасий Михалевич, който го посвещава в творчеството му. Детството и юношеството на Тарковски преминават в тежко за страната време, което също оставя траен отпечатък в съзнанието му.

През 1923 г. заминава за Москва, през 1924 г. вече сътрудничи на вестник „Гудок“, в който води рубрика със стихотворни фейлетони. В редакцията работят такива известни писатели като Михаил Булгаков, Юрий Олеша, Иля Илф и Евгений Петров, Валентин Катаев. По това време се запознава с Осип Манделщам, а по-късно и с Марина Цветаева, която наскоро се е завърнала от емиграция. През 1924 г. кандидатства в Брюсовския институт за художествено слово, който обаче е закрит след смъртта на Брюсов. През 1925 г. постъпва във Висшите държавни литературни курсове, които завършва през 1929 г. Пише стихове, които публикува в студентски сборник през 1926 г.

От 1932 г. започва активно да се занимава с превод, като особено внимание отделя на класическата поезия на Изтока. На него руската култура дължи едни от най-хубавите стихотворни преводи от туркменски, арменски, грузински и арабски езици.

През 1941 г. заминава като доброволец на фронта и воюва до декември 1943 г., когато е тежко ранен и единият му крак е ампутиран. От Отечествената война кореспондентът на вестник „Бойна тревога“ гвардейски капитан Арсений Тарковски се завръща без един крак и с много написани стихове.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

След края на войната той подготвя първата си поетична книга за печат, но през 1946 г. тя е „заклана“ по думите на самия поет. Книпович пи­ше в рецензията си: „Много талантливият поет Тарковски принадлежи към този черен пантеон, към който се числят току-що репресираният поет Манделщам, разстреляният белогвардеец Гумильов (макар той ни­кога да не е бил белогвардеец), А.Т.Ахматова, за която току-що имаше постановле­ние, и Ходасевич.“

Едва на 55 години той вижда първата си издадена книга „Преди снега“ (1962).В кратката анотация към стихосбирката се казва: „Арсений Тарковски, широко известен преводач, се представя в книгата „Преди снега“ като оригинален поет. В книгата са събрани стихове от няколко десетилетия, тя е резултат на сериозна работа, благодарение на която пред нас се разкрива сложният свят... на мисли, чувства и спомени на съвременника.“

Анна Ахматова оценява високо стихосбирката, нарича я „скъпоценен подарък за съвременния читател“. Почти по същото време на екран излиза филмът на Андрей ТарковскиИваново детство“, в който бащата на кинорежисьора чете сам свои стихове. Творбите на Арсений Тарковски звучат и в други филми на сина му като „Сталкер“ и „Огледало“, в който звучи едно от най-одухотворените му послания „Първи срещи“, завършващо с пронизващите стихове: „Когато ни преследваше съдбата, тъй както някой луд с бръснач в ръка“.

Гробът на Тарковски в Переделкино

Дори и след като е „разрешено“ да го печатат, той продължава да бъде упорито премълчаван като автор и да е представян от официалната критика като талантлив преводач, но не и като поет с огромно значение. От 1962 г. до смъртта му (27.05.1989) излизат: „На Земята – земното“ (1966), „Вестител“ (1969), „Стихотворения“ (1974), „Зимен ден“ (1980), и „Избрано“ (1982), „Стихове от различни години“ (1983), „Звезди над Арагаци“ (1988). Последната книга на поета е „От младостта до старостта“(1989), за която „най-накрая“ (посмъртно, в годината на кончината си) е удостоен с Държавна награда…

В предговора си към книгата му „Стихотворения“ Маргарита Алигер пише: „Да се говори за стихове e въобще трудно, а за прекрасни стихове – двойно по-трудно. Възприемаш ги с чувствата си като музика, (а нима е леко да се разкаже за нея? Но ако все пак заставиш себе си да се освободиш от магията на поезията и да се вгледаш в поезията на Тарковски, ще стане очевидно неговото изкуство да възвръща на думите истинската им стойност и тежест, умението му внимател­но да вгражда в своя речник нова дума или ново понятие, които озаряват изведнъж с нова светлина цялото стихотворение.“

В България избрани стихотворения на Арсений Тарковски са преведени от Светлозар Жеков и публикувани в изданията „В средата на света“, „Народна култура“, 1982 г. и „Арсений Тарковски и други руски поети“, „Нов Златорог“, 2007 г.

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Перед снегом“ (1962)
  • „Земле — земное“ (1966)
  • „Вестник“ (1969)
  • „Волшебные горы“ (1978)
  • „Зимний день“ (1980)
  • „Избранное“ (събрани съчинения - стихотворения и преводи до 1982 г.)
  • „Стихи разных лет“ (1983)
  • „От юности до старости“ (1987)
  • „Быть самим собой“ (1987)
  • „Звезды над Арагацем“ (1989)
  • „Благословенный свет“ (1993)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за