Валентин Катаев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Валентин Катаев
руски и съветски писател
Valentin Kataev.jpg
Роден
Валенти́н Петро́вич Ката́ев
Починал
12 април 1986 г. (89 г.)
ПогребанНоводевическо гробище, Москва, Русия

НационалностFlag of the Soviet Union.svg СССР
Работил вписател
НаградиОрден „Ленин“
Герой на социалистическия труд
Октомврийска революция
Червено знаме на труда (СССР)
Литература
Период1927-1986
Жанроведрама, проза
Направлениесоциалистически реализъм
мовизъм
Известни творби„Самотна лодка се белее“ (1936)
„Синът на полка“ (1945)
ПовлиянВладимир Маяковски
ПовлиялЕвгений Евтушенко
Илф и Петров
Семейство
Братя/сестриЕвгений Петров
СъпругаЛюдмила Гершуни
Анна Коваленко
Естер Бреннер
ДецаЕвгения Катаева
Павел Катаев

Уебсайт
Валентин Катаев в Общомедия

Валентин Катаев (на руски: Валенти́н Петро́вич Ката́ев) е руски и съветски писател, драматург и поет, брат на писателя Евгений Петров, носител на няколко ордена, между които орден Ленин, герой на социалистическия труд, член на КПСС (от 1958).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Незавършил гимназия, той се включва в бойните действия по време на Първата световна война. През 1922 година се мести в Москва и започва работа като журналист, като сътрудничи на няколко вестника.

Започва да публикува още през 1910 година. По време на Първата световна война публикува сатирични разкази и разкази за войната. По-късно започва да пише повести, пиеси и романи.

По-известни произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Квадратурата на кръга“ (1928) – комедия, поставяна (от 1928)
  • „Време, напред!“ (1932) – роман, филмиран (1965)
  • „Самотна лодка се белее“ („Белеет парус одинокий“, 1936) – повест, филмирана (1937)
  • „Аз съм син на трудовия народ“ (1937) – повест, филмирана, основа за театралната пиеса „Вървял войник от фронта“ и за операта „Семьон Котко“ (1939, либрето от В. Катаев и Сергей Прокофиев)
  • „Синът на полка“ (1945) – повест, филмирана (1946), получава Сталинска премия (1946)

Издания на български език[редактиране | редактиране на кода]

  • Прахосници. Изъ живота на съвременна Русия. София: Право, 1928, 136 с.
  • Аз, синът на трудовия народ. 1944, 176 с.
  • Аз съм син на трудовия народ. Превод от руски език Атанас Далчев. София: Народна младеж, 1951, 106 с.
  • Самотна лодка се белее. София: Народна култура, 1956, 264 с.
  • Чифлик в степта. Превод от руски език Яню Стоевски. София: Народна младеж, 1957, 326 с.
  • Зимният вятър. Варна: Държавно издателство, 1961, 226 с.
  • Вълните на Черно море. Том 1-2. София: Народна младеж, 1963.
  • Синът на полка. Превод от руски език Борис Светлинов. София: Народна младеж, 1970, 172 с.
  • Сатирична проза. София: Народна култура, 1978, 198 с.
  • Късчета живот, или вълшебният рог на Оберон. Превод от руски език Люба Мутафова. София: Отечество, 1983, 542 с.
  • Юношески роман: Юношеският роман на моя стар приятел Саша Пчолкин, разказан лично от него. Пловдив: Христо Г. Данов, 1984, 286 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]