Евгений Евтушенко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евгений Евтушенко
Evtushenko.jpg
Роден 18 юли 1932 г.
Нижнеудинск, Иркутска област, СССР
Починал 1 април 2017 г. (84 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Активен период 1949 – 2017
Жанр стихотворение, есе, мемоари
Известни творби „Бабий яр“ (1961)
Съпруга 4 брака:
Бела Ахмадулина (от 1954)
Галина Сокол-Луконина (от 1961)
Джейн Бътлър (от 1978)
Мария Новикова (от 1987)
Деца 5 сина
Подпис Евтушенко Е. Автограф Харьков 20.04.1989 на книге где он соавтор. Выборы нардепов.jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Евгений Евтушенко в Общомедия

Евгений Александрович Евтушенко (фамилия при раждането – Гангнус, 18 юли 1932, Нижнеудинск, Иркутска област) – руски поет, писател, режисьор, сценарист, журналист, актьор. Поезията му съдържа протест срещу догмите и застоя, дръзновението и стремежа към дълбоко осмисляне на живота.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Евтушенко (вдясно) с американския президент Ричард Никсън, 1972

Бащата на Евгений, Александър Рудолфович Гангнус, прибалтийски немец, е геолог и поет-лирик, а майка му, Зинаида Ермолаевна Евтушенко, е геолог и актриса. През 1944 г., след завръщането си в Москва от евакуация на гарата в град Зима, майката на поета променя фамилията на сина си.

Първата си поема Евгений публикува през 1949 г. във вестник „Съветски спорт“. През 1952 г. публикува първата книга със стихове. През 1952 г. става най-младият член на Писателския съюз.

Периодът от 1950-те до 1980-те години са време на поетичен бум в СССР, когато придобиват огромна популярно­ст Белла Ахмадулина, А. Вознесенски, Булат Окуджава, Р. Рождественски, Е. Евтушенко. Те въодушевяват цялата страна с творчество, което е ново, независимо, неофициално. Изпъленията на тези автори пълнят стадиони, и поезията им става един от основните белези на периода, наречен „размразяването“.

През следващите години Евтушенко публикува няколко сборника, получили голяма популярност. Произведенията му се отличават с широка гама от настроения и жанрово разнообразие, включително интимна лирика. В поемата пък „Северная надбавка“ (1977) е включена истинска ода за бирата. Няколко поеми и цикли стихотворения са посветени на чуждестранна и антивоенна тематика.

За изключителния успех на Евтушенко спомага простотата и достъпността на неговите стихове, а също и скандалите, раздухвани от критиката около името му. Разчитайки на публицистичен ефект, Евтушенко ту избира за стиховете си теми от актуалната политика на партията, ту ги адресира до критично настроеното общество. Пише леко, обича играта на думи и звукове.

Известност получават сценичните изпълнения на Евтушенко, на които той с успех чете собствените си произведения.

През 1963 г. е номиниран за Нобелова награда по литература. Бил е секретар на управлението на Съюза на писателите на СССР, избиран е и за депутат във Върховния съвет на СССР.

През 1991 г. подписва договор с университета в град Тълса, щат Оклахома, и заминава със семейството си да преподава в САЩ, където живее постоянно, отвреме-навреме посещавайки Русия.

Женил се е четири пъти. Има общо петима синове от всички бракове. Владее английски, испански, италиански и френски език. Любимият му поет и писател е Пушкин.

През 2013 г., на 81-годишна възраст, му е ампутиран десният крак. Умира на 1 април 2017 г. в болница в град Тълса. Вдовицата му, Мария Новикова съобщава, че той умира спокойно, докато е спял, от сърдечна недостатъчност. Синът му Евгений съобщава, че преди около шест години Евтушенко е лекуван от рак, като му е отстранен бъбрек, но болестта се върнала неотдавна.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Поеми[редактиране | редактиране на кода]

  • „Станция Зима“ (Станция Зима) (1953 – 1956).
  • „Бабий яр“ (1961).
  • „Братская ГЭС“ (Братската хидроелектростаниция) (1965).
  • „Пушкинский перевал“ (1965).
  • „Коррида“ (Корида) (1967).
  • „Под кожей статуи Свободы“ (Под кожата на Статуята на Свободата) (1968).
  • „Казанский университет“ (1970)
  • „Снег в Токио“ (Сняг в Токио) (1974).
  • „Ивановские ситцы“ (1976).
  • „Северная надбавка“ (1977).
  • „Голубь в Сантьяго“ (Гълъб в Сантяго) (1974 – 1978).
  • „Непрядва“ (1980)
  • „Мама и нейтронная бомба“ (Майка ми и неутронната бомба) (1982)
  • „Дальняя родственница“ (Далечна роднина) (1984)
  • „Фуку!“ (1985)
  • „Тринадцать“ (Тринадесетте) (1996)
  • „В полный рост“ (1969 – 2000)
  • „Просека“ (1975 – 2000)

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Разведчики грядущего“ (Разузнавачи на бъдещето) (1952)
  • „Третий снег“ (Трети сняг) (1955)
  • „Шоссе Энтузиастов“ (Шосето на ентусиастите) (1956)
  • „Обещание“ (Обещание) (1957)
  • „Взмах руки“ (Махът на ръцете) (1962)
  • „Нежност“ (Нежност) (1962)
  • „Катер связи“ (1966)
  • „Идут белые снеги“ (1969)
  • „Поющая дамба“ (1972)
  • „Интимная лирика“ (1973)
  • „Утренний народ“ (1978)
  • „Отцовский слух“ (1978)
  • „Стихотворения“ (1987)
  • „Я прорвусь в двадцать первый век…“ (2001)
  • „Окно выходит в белые деревья“ (2007)
  • „Гимн России“
  • „Моя футболиада“ (1969 – 2009)
  • „Счастья и расплаты“ (2012)

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ягодные места“ (1982)
  • „Не умирай прежде смерти“ (1991 – 1993)

Повести[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пирл-Харбор“ („Мы стараемся сильнее“) (1967)
  • „Ардабиола“ (1981)

Публицистика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Примечания к автобиографии“ (около 1970) – ръкопис, разпространява като самиздат.
  • „Талант есть чудо неслучайное“ (1980) – книга с литературнокритически статии.
  • „Завтрашний ветер“. М.: Правда, 1987. 480 с.
  • „Политика – привилегия всех“. Книга публицистики. М.: Агентство печати „Новости“, 1990. 624 с.

Мемоари[редактиране | редактиране на кода]

  • „Волчий паспорт“. М.: Вагриус, 1998. 576 с.
  • „Шести-десантник: Мемуарная проза“. М.: АСТ; Зебра, 2006.

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • Избрани стихотворения. Превод от руски Владимир Башев. София: Народна култура, 1965, 129 с.
  • Талантът не е случайно чудо. София: Народна култура, 1982, 216 с.
  • Диви плодове. София: Народна култура, 1983, 311 с.
  • Под всевиждащото небе. София: Народна култура, 1988, 226 с.
  • Третата памет. София: Български писател, 2006, 96 с.
  • Не умирай преди смъртта. София: Български писател, 2006, 403 с.
  • Вълчи паспорт. Превод от руски Нели Христова. Пловдив: Жанет-45, 2009, 744 с.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Евгений Евтушенко, „Погребваме Сталин“, откъс от „Вълчи паспорт“, „Анапест – Дума на варненските хуманитари“, блогазета

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]