Тома Марков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тома Марков
Роден 26 февруари 1972 г. (1972-02-26) (45 г.)
Благоевград, България
Жанр поезия
Тема съвремие, социални проблеми, младежка субкултура
Направление съвременна българска поезия
Дебютни работи 1993


Повлиял на

Тома Марков е български поет, писател, драматург и журналист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 февруари 1972 г. в Благоевград, Югозападна България. Завършва основното си образование в II-ро ОСУ „Димитър Благоев“ - Благоевград, след това продължава образованието си в Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Тома Марков е работил като продавач на захар, момче за всичко, нощен пазач, редактор в треторазрядно списание,[2][3] сценичен работник в театър „Сфумато“.[4]

Създател е на литературния кръг „Бързалитература“, определян от него като „лейбъл“ и „групировка“[4], в който влизат още българските писатели Момчил Николов, Радослав Парушев, Стефан Иванов. Тома Марков е редактор на книги на Хайнер Мюлер, Чарлз Буковски, Любомир Левчев, на книги на авторите на "БързаЛитература", както и на много други. Автор е на пиесите: „Забравен от някого тромпет“, „Кофите“, „Боливуд“, както и на „Трима със сиви шушляци“ в съавторство с Мартин Карбовски.

Работил е за списанията „Егоист”, „Плейбой”, „Мениджър” и е публикувал в Poetry Magazine, както и ORIENT EXPRES, Лондон, под редакцията на Фиона Сампсън.[5]

Известен е с колоритния и театрален начин, по който представя литературата пред публика. Някои от четенията си осъществява в салона на "Театрална Работилница — СФУМАТО",[6] където почти шест години е работил като сценичен работник.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Лудите кокошки“ - 1993
  • „Писма до една евентуална Софи от един евентуален плаж“ - 1997
  • „ГЕРОИН.Rec“ - 2000
  • „Томатериалист“, София: Захарий Стоянов, 2002 (ISBN 9547392719)
  • „Живот без поезия“, Пловдив: Жанет-45, 2004 (ISBN 9544911618)
  • „Черен PR и други действия“, Пловдив: Жанет-45, 2004 (ISBN 9544912371)

Проза[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

През 2001 получава награда от „Литературен вестник“.[7] През 2008 г. печели литературното състезание „София: Поетики[8] с изпълнение на рап-диалог[9] с Теодора Николаева на „Поема от зимата“, след като публиката го поставя на първо място [4] само с няколко гласа преднина пред поета Стефан Иванов.[7]

Носител на Златния медал на Европейската академия за поезия в Люксембург[10], като също е и най-младият награден поет. Номинацията на Тома Марков е направена от Ирландия за стихотворението „Не мога да ти обещая, че ще съм добър човек”.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Катя Атанасова. действащо лице Тома Марков. // в. Капитал, 2007-03-02. Посетен на 2011-01-11.
  2. Деян Енев. Тома Марков: Момичетата са по-добро лекарство от кокаина. // в. Сега, 2001. Посетен на 2011-01-11.
  3. Тома Марков. // Мухозол, 2004. Посетен на 2011-01-11.
  4. а б в Поетът Тома Марков. // сп. Тема, 2008. Посетен на 2011-01-21.
  5. Георги Гроздев. Интервю с поетесата Фиона Сампсън. // Балкани, 2009-07-23. Посетен на 2011-01-11.
  6. Александър Марков. Бунтът на поета. // Програмата.бг, 2009-01-29. Посетен на 2011-01-11.
  7. а б Гергана Пирозова. Тома Марков: Злото е да живееш като Нищо. // в. Дневник, 2008-10-05. Посетен на 2011-01-11.
  8. Наградата. // София: Поетики. Посетен на 2011-01-11.
  9. Георг Александров. Поетът-шампион Тома Марков победи депутат. // в. Политика, 2008-09-26. Посетен на 2011-01-11.
  10. ((en)) Bill Herbert. Toma Markov a poet (PDF). // Perfect Day Magazine, 2009-01-13. с. 79. Посетен на 2011-01-19.
  11. Аглика Георгиева. Добър ден, господин кавалер!. // в. Новинар, 2009-05-15. Посетен на 2011-01-10.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Македония“         Портал „Македония