Тома Марков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тома Марков
Роден 26 февруари 1972 г. (47 г.)
Жанр поезия
Тема съвремие, социални проблеми, младежка субкултура
Направление съвременна българска поезия
Дебютни творби 1993


Повлиял на

Тома Марков е български поет, писател, драматург и журналист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 февруари 1972 г. в Благоевград, Югозападна България. Завършва основното си образование в II-ро ОСУ „Димитър Благоев“ – Благоевград, след това продължава образованието си в Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Тома Марков е работил като продавач на захар, момче за всичко, нощен пазач, редактор в треторазрядно списание,[2][3] сценичен работник в театър „Сфумато“.[4]

Създател е на литературния кръг „Бързалитература“, определян от него като „лейбъл“ и „групировка“[4], в който влизат още българските писатели Момчил Николов, Радослав Парушев, Стефан Иванов. Тома Марков е редактор на книги на Хайнер Мюлер, Чарлз Буковски, Любомир Левчев, на книги на авторите на „БързаЛитература“, както и на много други. Автор е на пиесите: „Забравен от някого тромпет“, „Кофите“, „Боливуд“, както и на „Трима със сиви шушляци“ в съавторство с Мартин Карбовски.

Работил е за списанията „Егоист“, „Плейбой“, „Мениджър“ и е публикувал в Poetry Magazine, както и ORIENT EXPRES, Лондон, под редакцията на Фиона Сампсън.[5]

Известен е с колоритния и театрален начин, по който представя литературата пред публика. Някои от четенията си осъществява в салона на „Театрална Работилница – СФУМАТО“,[6] където почти шест години е работил като сценичен работник.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Лудите кокошки“ – 1993
  • „Писма до една евентуална Софи от един евентуален плаж“ – 1997
  • „ГЕРОИН.Rec“ – 2000
  • „Томатериалист“, София: Захарий Стоянов, 2002 (ISBN 9547392719)
  • „Живот без поезия“, Пловдив: Жанет-45, 2004 (ISBN 9544911618)
  • „Черен PR и други действия“, Пловдив: Жанет-45, 2004 (ISBN 9544912371)

Проза[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

През 2001 получава награда от „Литературен вестник“.[7] През 2008 г. печели литературното състезание „София: Поетики[8] с изпълнение на рап-диалог[9] с Теодора Николаева на „Поема от зимата“, след като публиката го поставя на първо място [4] само с няколко гласа преднина пред поета Стефан Иванов.[7]

Носител на Златния медал на Европейската академия за поезия в Люксембург[10], като също е и най-младият награден поет. Номинацията на Тома Марков е направена от Ирландия за стихотворението „Не мога да ти обещая, че ще съм добър човек“.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Катя Атанасова. действащо лице Тома Марков. // в. Капитал, 2 март 2007. Посетен на 11 януари 2011.
  2. Деян Енев. Тома Марков: Момичетата са по-добро лекарство от кокаина. // в. Сега, 2001. Посетен на 11 януари 2011.
  3. Тома Марков. // Мухозол, 2004. Посетен на 11 януари 2011.
  4. а б в Поетът Тома Марков. // сп. Тема, 2008. Посетен на 21 януари 2011.
  5. Георги Гроздев. Интервю с поетесата Фиона Сампсън. // Балкани, 23 юли 2009. Посетен на 11 януари 2011.
  6. Александър Марков. Бунтът на поета. // Програмата.бг, 29 януари 2009. Посетен на 11 януари 2011.
  7. а б Гергана Пирозова. Тома Марков: Злото е да живееш като Нищо. // в. Дневник, 5 октомври 2008. Посетен на 11 януари 2011.
  8. Наградата. // София: Поетики. Посетен на 11 януари 2011.
  9. Георг Александров. Поетът-шампион Тома Марков победи депутат. // в. Политика, 26 септември 2008. Посетен на 11 януари 2011.
  10. Bill Herbert. Toma Markov a poet (PDF). // Perfect Day Magazine, 13 януари 2009. p. 79. Посетен на 19 януари 2011.
  11. Аглика Георгиева. Добър ден, господин кавалер!. // в. Новинар, 15 май 2009. Посетен на 10 януари 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Македония“         Портал „Македония