Тома Марков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тома Марков
български поет
Makaronov Live.jpg
Роден
26 февруари 1972 година (50 г.)

НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Учил вНационална хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“
Литература
Жанровестихотворение
Темасъвремие, социални проблеми, младежка субкултура
Дебютни творби1993
ПовлиянУистън Хю Одън,[1] Алън Гинсбърг, Любомир Левчев
ПовлиялБързалитература

Тома Марков Марков е български поет, писател, драматург и журналист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 февруари 1972 г. в Благоевград, Югозападна България. Завършва основното си образование във II ОСУ „Димитър Благоев“ – Благоевград, след това продължава образованието си в Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Тома Марков е работил като продавач на захар, момче за всичко, нощен пазач, редактор в треторазрядно списание,[2][3] сценичен работник в театър „Сфумато“.[4]

Създател е на литературния кръг „Бързалитература“, определян от него като „лейбъл“ и „групировка“,[4] в който влизат още българските писатели Момчил Николов, Радослав Парушев, Стефан Иванов. Тома Марков е редактор на книги на Хайнер Мюлер, Чарлз Буковски, Любомир Левчев, на книги на авторите на „БързаЛитература“, както и на много други. Автор е на пиесите: „Забравен от някого тромпет“, „Кофите“, „Боливуд“, както и на „Трима със сиви шушляци“ в съавторство с Мартин Карбовски.

Работил е за списанията „Егоист“, „Плейбой“, „Мениджър“ и е публикувал в Poetry Magazine, както и ORIENT EXPRES, Лондон, под редакцията на Фиона Сампсън.[5]

Известен е с колоритния и театрален начин, по който представя литературата пред публика. Някои от четенията си осъществява в салона на „Театрална работилница – СФУМАТО“,[6] където почти шест години е работил като сценичен работник.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

През 2001 г. получава награда от „Литературен вестник“.[7] През 2008 г. печели литературното състезание „София: Поетики[8] с изпълнение на рап-диалог[9] с Теодора Николаева на „Поема от зимата“, след като публиката го поставя на първо място[4] само с няколко гласа преднина пред поета Стефан Иванов.[7]

Носител на Златния медал на Европейската академия за поезия в Люксембург,[10] като също е и най-младият награден поет. Номинацията на Тома Марков е направена от Ирландия за стихотворението „Не мога да ти обещая, че ще съм добър човек“.[11]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Лудите кокошки“. Благоевград: Пирин-принт, 1993
  • „Писма до една евентуална Софи от един евентуален плаж“ – 1997
  • „ГЕРОИН.Rec“. София: Свободно поетическо общество, 2000
  • „Томатериалист“, София: Захарий Стоянов, 2002 (ISBN 954-739-271-9)
  • „Живот без поезия“, Пловдив: Жанет-45, 2004 (ISBN 954-491-161-8)
  • „Черен PR и други действия“, Пловдив: Жанет-45, 2004 (ISBN 954-491-237-1)
  • „Развалини“, Пловдив: Жанет-45, 2020 (ISBN 978-619-186-582-6)[12]

Проза[редактиране | редактиране на кода]

Драматургия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Катя Атанасова. действащо лице Тома Марков. // в. Капитал, 2 март 2007. Посетен на 11 януари 2011.
  2. Деян Енев. Тома Марков: Момичетата са по-добро лекарство от кокаина. // в. Сега, 2001. Посетен на 11 януари 2011.
  3. Тома Марков. // Мухозол, 2004. Посетен на 11 януари 2011.
  4. а б в Поетът Тома Марков. // сп. Тема, 2008. Посетен на 21 януари 2011.
  5. Георги Гроздев. Интервю с поетесата Фиона Сампсън. // Балкани, 23 юли 2009. Посетен на 11 януари 2011.
  6. Александър Марков. Бунтът на поета. // Програмата.бг, 29 януари 2009. Посетен на 11 януари 2011.
  7. а б Гергана Пирозова. Тома Марков: Злото е да живееш като Нищо. // в. Дневник, 5 октомври 2008. Посетен на 11 януари 2011.
  8. Наградата. // София: Поетики. Посетен на 11 януари 2011. Архив на оригинала от 2010-07-27 в Wayback Machine.
  9. Георг Александров. Поетът-шампион Тома Марков победи депутат. // в. Политика, 26 септември 2008. Посетен на 11 януари 2011. Архив на оригинала от 2014-05-06 в Wayback Machine.
  10. Bill Herbert. Toma Markov a poet (PDF). // Perfect Day Magazine, 13 януари 2009. p. 79. Посетен на 19 януари 2011.
  11. Аглика Георгиева. Добър ден, господин кавалер!. // в. Новинар, 15 май 2009. Посетен на 10 януари 2011.
  12. Ния Харалампиева. Интервю с Тома Марков по повод новата му книга с поезия Развалини. // Литературен вестник, 7 октомври 2020. Посетен на 22 октомври 2022.