Мартин Карбовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мартин Карбовски
Martin Karbowski.jpg
Мартин Карбовски като водещ на "Предаването на Карбовски"
Роден 3 февруари 1970 г. (1970-02-03) (44 г.)
София, Флаг на България България
Професия журналист, телевизионен водещ, писател, поет
Националност българин
Активен период 1994 -
Жанр Журналистика, пътеписи, публицистика, статии, поезия
Дебютни работи „Дефлорация“, 1994
Сайт Официален сайт на Мартин Карбовски

Мартин Карбовски е български журналист, телевизионен водещ, писател и поет. Името му се свързва най-вече с телевизионните предавания „Отечествен фронт“ и „Предаването на Карбовски“, както и с политическите му анализи и коментари във вестник „Стандарт“, и статиите му в списание „Егоист“.

Биография[редактиране | edit source]

Мартин Карбовски е роден в Студентски град, София през 1970 година. Началното си образование завършва в 138 СОУ „Юрий Гагарин(след 10 ноември 1989 г. – 138 СОУ „проф. Васил Златарски“) по системата на Лозанов. През 1984 г. започва средното си образование в Немската гимназия в София – 91 ЕСПУ „Карл Либкнехт(след 10 ноември 1989 г. – 91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“). На 21 септември 1988 г. постъпва в редиците на Българската народна армия.

През 1995 г. завършва първото си висше образование със специалност – „Мебелно инженерство“ в Лесотехническия университет в София. През 1998 г. завършва второто си висше образование – „Телевизионна журналистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Карбовски има бакалавърска степен по изкуствата от СУ „Св. Климент Охридски“ в специалността „Дизайн“ и квалификация по професионална фотография от Техническия университет в София (1995 г).

Работа за печатните медии

На 14-годишна възраст Карбовски публикува свои стихове във вестниците „Средношколско знаме“ и „Пулс“. 22-годишен започва работа като репортер и редактор в младежкия вестник „Кой си ти” на Румен Балабанов. През 1994 г. под името Мартин К. публикува абсурдистките си и лимерични стихотворения във вестник „Ку-ку” с главен редактор Любен Дилов-син.

Карбовски е работил в почти всички големи български вестници, сред които „Труд“, „24 часа“, „168 часа“, „Новинар“ и „Стандарт“, където публикува анализи, коментари и репортажи. От 2006 г. Карбовски завежда отдел „Специални проекти“ във вестник „Стандарт“.

Едно от най-емблематичните журналистически постижения на Карбовски са текстовете му за култовото през 90-те години у нас списание „Егоист“ с издател Мартин Захариев.

Радиожурналистика

През 1998 година Карбовски стартира двучасово предаване, „Радио пирати“, в ефира на Дарик радио на Радосвет Радев. Там е и продуцент, и водещ на развлекателните предавания – „България следобед“ и „Нощна линия“. По-късно заема позицията заместник-програмен директор и започва да води неделното публицистично предаване „Пропаганда“. След почти 10 години в ефира на Дарик, Карбовски прекратява радио проектите си заради телевизията.

Телевизионна кариера

Телевизионната кариера на Карбовски започва с предаването „Каналето” по БНТ, където той работи като сценарист и репортер заедно с Ангел Константинов - Аци. По-късно сам създава своя авторска рубрика – „За мишките и хората“ като част от уикенд програмата на БНТ – „Чай“ с Драго Драганов.

През 2002 г. Карбовски започва да сътрудничи на Кеворк Кеворкян в предаването „Всяка неделя“ по националната телевизия, където прави своите „Обичайни репортажи“ и „Субективно“, като по-късно е поканен да стане съводещ на Кеворкян.

През 2006 г. журналистът стартира свой собствен телевизионен проект по Нова телевизия – „Отечествен фронт“, продуциран от „Телеман“.

През 2010 г. Карбовски стартира и собствено публицитично – актуално, социално и политическо токшоу – „Директно Карбовски“ в Нова телевизия.

В началото на 2013 г. Карбовски се мести в TV7, където в типичната му стилистика продължава да излъчва документалната поредица „Фронтова линия“ и актуалното токшоу „Предаването на Карбовски“.

Други

Карбовски е един от създателите на група „Антибиотика“. [1]

Литературно творчество[редактиране | edit source]

Мартин Карбовски е автор на 13 книги и основател на литературната групировка „Литература Диктатура“.

През 2008 г. Карбовски издава стихосбирката „Антология на живите“, заедно с писателите от друга съвременна литературна група – „Бърза литература“.

През 2009 г. заедно с неговия редактор Мария Йотова правят тримесечна обиколка на Европа по черните пътища на континента, чийто резултат е пътеписът – „Черните пътища на Европа“.

Мартин Карбовски е главен редактор на автобиографичната книга на българската естрадна прима Лили Иванова – „Истината“.

Награди[редактиране | edit source]

Карбовски е отличаван многократно за своята журналистическа работа – и в радиото, и в телевизията, и в пресата. Сред тях са „Черноризец Храбър“ в категорията за политически коментар (2010)[2] и наградата за телевизионна журналистика „Св. Влас“ в категория Избор на телевизионните зрители (2012)[3].

Библиография[редактиране | edit source]

  • „Дефлорация“ – стихосбирка (1994)
  • „Едно“ – дайджест (1998)
  • „Обществен eXperiment“ – нова журналистика (2003)
    • „Обществен eXperiment“, второ издание (2013)
  • „Недялко яде лайна в НДК“ – стихосбирка (2004)
  • „Пътеписите“ (2005)
  • „Проект Троица“ (2007) – книга, която събира бележки върху салфетки, мобилни телефони, стени и т.н., написани от поетите в литературната група „Литература диктатура“.
  • „Антология на живите“ – сборник стихове (2008)
  • „Технология на екстаза“ – стихосбирка (2009)
  • „Черните пътища на Европа“ – пътеписи (2009)
  • „Българският Апокалипсис. Ловът на педофила“ – журналистическо разследване (2009)
  • Лили Иванова. Истината“ – редактор, биография
  • „Нещата“ – сборник есета (2011)
  • „Сърцето ми като граната“ – стихосбирка (2012)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Момичетата от Антибиотика се събират?“, статия в hotNews.bg от 25 октомври 2011.
  2. Илия Вълков, „Програмният директор на Дарик Константин Вълков с награда „Черноризец Храбър“, Дарик Радио, 9 ноември 2010.
  3. „Журналистът от БНТ Росен Цветков дари наградата си „Свети Влас“ за лечението на Валентина Крушкина“, bulphoto.com, 17.06.2012.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за