Мартин Карбовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мартин Кирилов Богданов
Мартин Карбовски като водещ на „Предаването на Карбовски“
Мартин Карбовски като водещ на „Предаването на Карбовски“
Псевдоним Мартин Карбовски
Роден 3 януари 1970 г. (1970-01-03) (49 г.)
Професия журналист, телевизионен водещ, писател, поет
Националност българин
Активен период 1994 -
Жанр Журналистика, пътеписи, публицистика, статии, поезия
Дебютни творби „Дефлорация“, 1994
Уебсайт martinkarbowski.com
Мартин Кирилов Богданов в Общомедия

Мартин Кирилов Богданов, по-известен под псевдонима Мартин Карбовски, е български журналист, телевизионен водещ, писател и поет. Името му се свързва най-вече с телевизионните предавания „Отечествен фронт“ и „Предаването на Карбовски“, както и с политическите му анализи и коментари във вестник „Стандарт“, и статиите му в списание „Егоист“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мартин Карбовски е роден в Студентски град, София през 1970 година. Началното си образование завършва в 138 СОУ „Юрий Гагарин(след 10 ноември 1989 г. – 138 СОУ „проф. Васил Златарски“) по системата на Лозанов. През 1984 г. започва средното си образование в Немската гимназия в София – 91 ЕСПУ „Карл Либкнехт(след 10 ноември 1989 г. – 91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“). На 21 септември 1988 г. постъпва в редиците на Българската народна армия.

През 1995 г. завършва първото си висше образование със специалност – „Мебелно инженерство“ в Лесотехническия университет в София. През 1998 г. завършва второто си висше образование – „Телевизионна журналистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Карбовски има бакалавърска степен по изкуствата от СУ „Св. Климент Охридски“ в специалността „Дизайн“ и квалификация по професионална фотография от Техническия университет в София (1995 г.).

Работа за печатните медии[редактиране | редактиране на кода]

На 14-годишна възраст Карбовски публикува свои стихове във вестниците „Средношколско знаме“ и „Пулс“. 22-годишен започва работа като репортер и редактор в младежкия вестник „Кой си ти“ на Румен Балабанов. През 1994 г. под името Мартин К. публикува абсурдистките си и лимерични стихотворения във вестник „Ку-ку“ с главен редактор Любен Дилов-син.

Карбовски е работил в почти всички големи български вестници, сред които „Труд“, „24 часа“, „168 часа“, „Новинар“ и „Стандарт“, където публикува анализи, коментари и репортажи. От 2006 г. Карбовски завежда отдел „Специални проекти“ във вестник „Стандарт“.

Едно от най-емблематичните журналистически постижения на Карбовски са текстовете му за култовото през 90-те години в България списание „Егоист“ с издател Мартин Захариев.

Радиожурналистика[редактиране | редактиране на кода]

През 1998 година Карбовски стартира двучасово предаване, „Радио пирати“, в ефира на Дарик радио на Радосвет Радев. Там е и продуцент, и водещ на развлекателните предавания – „България следобед“ и „Нощна линия“. По-късно заема позицията заместник-програмен директор и започва да води неделното публицистично предаване „Пропаганда“. След почти 10 години в ефира на Дарик, Карбовски прекратява радио проектите си заради телевизията.

Телевизионна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионната кариера на Карбовски започва с предаването „Каналето“ по БНТ, където той работи като сценарист и репортер заедно с Ангел Константинов – Аци. По-късно сам създава своя авторска рубрика – „За мишките и хората“ като част от уикенд програмата на БНТ – „Чай“ с Драго Драганов.

През 2002 г. Карбовски започва да сътрудничи на Кеворк Кеворкян в предаването „Всяка неделя“ по националната телевизия, където прави своите „Обичайни репортажи“ и „Субективно“, като по-късно е поканен да стане съводещ на Кеворкян.[1]

През 2006 г. журналистът стартира свой собствен телевизионен проект по Нова телевизия – „Отечествен фронт“, продуциран от „Телеман“.[2]

През 2010 г. Карбовски стартира и собствено публицистично – актуално, социално и политическо токшоу – „Директно Карбовски“ в Нова телевизия.[3]

В началото на 2013 г. Карбовски се мести в TV7, където в типичната му стилистика продължава да излъчва документалната поредица „Фронтова линия[4] и актуалното токшоу „Предаването на Карбовски“.[5]

През 2016 г. се премества в bTV, където води „Карбовски: Втори план“.[6]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Карбовски е един от създателите на група „Антибиотика“. [7]

Литературно творчество[редактиране | редактиране на кода]

През 2008 г. Карбовски издава стихосбирката „Антология на живите“, заедно с писателите от друга съвременна литературна група – „Бърза литература“.[8] [9]

През 2007 г. заедно с неговия редактор Мария Йотова правят тримесечна обиколка на Европа по черните пътища на континента, чийто резултат е пътеписът „Черните пътища на Европа“.[10]

Мартин Карбовски е редактор на автобиографичната книга на българската естрадна прима Лили Иванова – „Истината“.[11] [12]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Карбовски е носител на награди за своята журналистическа работа. През 2010 г. получава наградата „Черноризец Храбър“ в категорията за политически коментар[13], а през 2012 г. – „Награда на телевизионните зрители“ за предаванията си „Отечествен фронт“ и „Директно Карбовски“ в рамките на наградата „Св. Влас“.[14]

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

През юли 2013 г. „Телеман“ ЕООД, продуцент на телевизионните предавания „Отечествен фронт“ от 2009 г. и „Карбовски: Директно“ от 2010 г., излъчвани като част от програмата на Нова телевизия, подава срещу „Волтер“ ЕООД и Мартин Карбовски искане за установяване на нарушения до Комисия за защита на конкуренцията, тъй като „Телеман“, в качеството си на продуцент, е възложил на „Волтер“ и Карбовски изпълнението на предаванията със срок до края на юли 2014 г., но от февруари 2013 г. „Волтер“ започнал дейност като продуцент на предаванията „Фронт“ и „Предаването на Карбовски“, излъчвани по TV7 с водещ Карбовски. Според „Телеман“ двете нови предавания са почти идентични на продуцираните по-рано „Отечествен фронт“ и „Карбовски директно“ от гледна точка на жанр, концепция, структура, организация, технически характеристики, целема група, декор, финални надписи, формат, графика, автор и водещ. Комисията установява, че не е извършено нарушение.[15]

През декември 2014 г. по сигнал на Български хелзинкски комитет Комисията за защита от дискриминация глобява Мартин Карбовски с 600 лв. за тормоз във връзка с женомразка реч в негова статия.[16][17][18] Решението на КЗД е отменено с решение на Административен съд София-град, което е потвърдено от Върховния административен съд. Съдът се мотивира, че предметът на статията бил по-общ, отколкото изявленията, които са атакувани от сигналоподателите пред КЗД; че с акта си КЗД не установила дискриминация спрямо всички жени; както и че кръгът лица, определени с изявленията на Карбовски, не съществуват и поради това не се отнасят до жените изобщо.[19]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Дефлорация“ – стихосбирка (1994)
  • „Едно“ – дайджест (1998)
  • „Обществен eXperiment“ – нова журналистика (2003)[20]
    • „Обществен eXperiment“, второ издание (2013)
  • „Недялко яде лайна в НДК“ – стихосбирка (2004)
  • „Пътеписите“ (2005)
  • „Проект Троица“ (2007) – книга, която събира бележки върху салфетки, мобилни телефони, стени и т.н., написани от поетите в литературната група „Литература диктатура“.
  • „Антология на живите“ – сборник стихове (2008)
  • „Технология на екстаза“ – стихосбирка (2009)
  • „Черните пътища на Европа“ – пътеписи (2009)
  • „Българският Апокалипсис. Ловът на педофила“ – журналистическо разследване (2009)
  • Лили Иванова. Истината“ – редактор, биография
  • „Нещата“ – сборник есета (2011)
  • „Сърцето ми като граната“ – стихосбирка (2012)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Борислав Гърдев. „Всяка неделя“ – след третото възкръсване“. // LiterNet, 20 септември 2002. Посетен на 4 октомври 2017. (на български)
  2. „Карбовски стартира предаване в Нова телевизия“. // factor-news.net, 28 април 2006. Посетен на 4 октомври 2017. (на български)
  3. „Карбовски с ново предаване по Нова телевизия“. // manager.bg, 2 ноември 2010. Посетен на 4 октомври 2017. (на български)
  4. „Фронтова линия“. // TV7. Посетен на 23 август 2013. (на български)
  5. „Карбовски с две предавания в TV7“. // mignews.info, 4 февруари 2013. Посетен на 4 октомври 2017. (на български)
  6. „Карбовски: Втори план“ тръгва по bTV от 24 септември“. // bTV, 2 септември 2016. Посетен на 4 октомври 2017. (на български)
  7. „Момичетата от Антибиотика се събират?“, статия в hotNews.bg от 25 октомври 2011.
  8. Матеева, Елица. За поетите, които докато трудно дишаха – пишеха. // public-republic.com, 19 юли 2008. Посетен на 21 февруари 2015. (на български)
  9. Да се накозиш с Тома Марков. // „Новинар“, 4 юли 2008. Посетен на 21 февруари 2015. (на български)
  10. Мартин Карбовски & Со събраха под един покрив капещ светофар и бързи страници. // „Тема“, бр. 41 (312), 15 октомври 2007. Посетен на 21 февруари 2015. (на български)
  11. Москов, Николай. Лили Иванова: Всичко, което съм постигнала, е с достойнство и без клакьори. // „24 часа“, 16 септември 2012. Посетен на 21 февруари 2015. (на български)
  12. Лили Иванова. // bulevard.bg, 3 април 2012. Посетен на 21 февруари 2015. (на български)
  13. Програмният директор на Дарик Константин Вълков с награда „Черноризец Храбър". // Дарик радио. Посетен на 21 февруари 2015. (на български)
  14. Журналистът от БНТ Росен Цветков дари наградата си „Свети Влас“ за лечението на Валентина Крушкина. // bulFoto. Посетен на 21 февруари 2015. (на български)
  15. Мартин Карбовски спечели дело, заведено срещу него и неговата компания. // IPBulgaria.bg. Посетен на 21 февруари 2015. (на български)
  16. КЗД глоби журналиста Мартин Карбовски за женомразко слово. // Български хелзинкски комитет. Посетен на 9 януари 2015.
  17. Мартин Карбовски беше глобен за женомразка реч от Комисията за защита от дискриминация. // Дневник, 9 януари 2015. Посетен на 9 януари 2015.
  18. Журналистът Мартин Карбовски е глобен за женомразко изказване. // Правен свят, 9 януари 2015. Посетен на 9 януари 2015.
  19. Решение № 13981 от 20 декември 2016 г. по адм. д. № 6232/2015 г. на ВАС, V отд.. // Върховен административен съд, 20 декември 2016. Посетен на 2 март 2017.
  20. Калина Гарелова, „Респект към чуждото: Писането като обществен експеримент“, рец. във в. „Култура“, бр. 43, 21 ноември 2003 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за