Кеворк Кеворкян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кеворк Кеворкян
български журналист и публицист
Роден

Кеворк Таквор Кеворкян (р. 11 септември 1944) е български журналист и публицист от арменски произход.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Сливен. Следва право от 1965 до 1970 в Софийския университет. Редактор в отдел „Критика“ (1971 – 1972) и наблюдател във в „Литературен фронт“ (1982 – 1988).

Кариера в телевизията[редактиране | редактиране на кода]

Коментатор (1973), наблюдател (1981) и програмен директор (1990) в Българската национална телевизия. Автор и водещ на програма „Информационен дневник Неделя“.(1976 – 1978). Автор и водещ на програма „Всяка неделя“, най-популярното предаване в историята на БНТ, което с излъчването си преди 1989 се превръща в трибуна на инакомислието и утвърждава нов стил в журналистиката[източник? (Поискан преди 39 дни)] (излъчвано 1979 – 1990, 1993 – 1999 като копродукция, 2002 – 2005 като външна продукция, 2012 - 2014 като продукция на Нова телевизия). Разговаря – чрез телевизионни мостове от различни краища на света — с много световни знаменитости. „Всяка неделя“ е най-популярната програма в историята на Българската национална телевизия.[2][3]

Други медийни проекти[редактиране | редактиране на кода]

Автор на седмичната рубрика на в „Труд“ „Приказки за телевизията“ (2006). Издател на списание „Всяка неделя“ (1990 – 1993), основател на издателство „Зодиак – ВН“, на радио „Сигнал Плюс“.

От 2011 година е автор на седмична коментарна рубрика във в. „Стандарт“, от 2012 година и на седмична рубрика във в. „Преса“.

Обществена работа и дарителство[редактиране | редактиране на кода]

Основател и председател на Българското сдружение за честни избори и граждански права (1990) – международна награда „Маршал“. Създава всенародно движение и възстановява десетки войнишки паметници.

На два пъти със собствени средства възстановява паметника на Яворов.[4]

Отношения с Държавна сигурност[редактиране | редактиране на кода]

От 1973 година работи като агент на Шесто управление на Държавна сигурност под псевдонима Димитър.[5] Сред хората, за които Кеворкян докладва са редица интелектуалци и публични личности като Румяна Узунова, Дончо Цончев, Васил Попов, Иван Кожухаров, Димитри Иванов, Вера Ганчева, Борис Делчев, Атанас Свиленов, Блага Димитрова, Георги Марков, Георги Стойчев, Михаил Неделчев, Енчо Мутафов, Огнян Сапарев, Светозар Игов, Любен Георгиев и др.[6]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител на награди на Съюза на българските журналисти (първа), на Международната академия на изкуствата в Париж и др.[източник? (Поискан преди 39 дни)]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на книгите „Събеседник по желание“ (т.1 – 3, 1981-1987), „15 срещи“ (1982), „Личности“ (1989), „Срещи със Симеон Втори“ (1990), „Легендата и нейните герои“ (т. 1 – 3, 2005), „Кеворк проговаря. Необичайни срещи“ (2008), „Кеворк проговаря 2. Тайните дневници“ (2008) и др. [7] „Легендата и нейните герои“, издателство „Захарий Стоянов“, 2003 година. 77 свидетелства на най-известни български интелектуалци и публични личности за Кеворк Кеворкян и „Всяка неделя“, записани от Антон Стефанов.

Уточнения[редактиране | редактиране на кода]

Никога не е работил като говорител в „По света и у нас“ и като общ журналист.[източник? (Поискан преди 39 дни)]

Преди ордена „Петър Велики“, получава друг руски орден – „Михаил Ломоносов“, ноември 2006. [8][източник? (Поискан преди 39 дни)]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вагалинска, Ирина. Български арменци. // Списание „Тема“. „Тема Нюз“ AД, 4 май 2015. Посетен на 10 февруари 2016.
  2. Проучване на НЦИОМ, ноември 2004 година, в. „Стандарт“ на 4 ноември 2004.
  3. Проучване на МБМД от януари 2009 година за 50 годишнината на БНТ, „НетИнфо“ и агенция „Фокус“, 30 януари 2009.
  4. Биографичен справочник „Кой кой е в България“, изд. Труд, 1998, стр. 348.
  5. Решение №54 от 26.11.2008 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2008. Посетен на 26 ноември 2008.
  6. Доносите на Кеворк Кеворкян срещу Димитри Иванов, Румяна Узунова и Дончо Цончев, bivol.bg, 13 октомври 2014 г.
  7. „Голяма енциклопедия България“, том 6, издание на Българската академия на науките, 2012 година, стр. 2294.
  8. „24 часа“, 4 ноември 2006.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за