Тони Блеър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тони Блеър
Tony Blair
британски политик

Роден

Религия Римокатолическа църква
англиканство
Образование Правно училище „Сити“
Политика
Партия Лейбъристка партия
Министър-председател
2 май 1997 – 27 юни 2007
Семейство
Съпруга Чери Буут
Деца 4

Уебсайт www.tonyblairoffice.org
Тони Блеър в Общомедия

Антъни Чарлс Линтън Блеър (на английски: Anthony Charles Lynton Blair), известен като Тони Блеър, е британски политик, лидер на Лейбъристката партия от 1994 г. и министър-председател на Обединеното кралство от 1997 до 2007 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Блеър е роден в Единбург, Шотландия на 6 май 1953 г. и е втори син в семейството.

Той е член на парламента от избирателен район Седжфийлд, най-младият министър-председател след 1812 г., най-дълго задържалият се представител на партията на този пост и единственият неин лидер, спечелил три последователни изборни победи.

Заедно с Гордън Браун и Питър Манделсън прокарва по-центристка ориентация на партията, известна като „нови лейбъристи“.

По време на първото му правителство в края на 1990-те в Обединеното кралство протича процес на т.нар. деволюция, т.е. постепенна децентрализация на властта. Шотландия, Уелс и Северна Ирландия получават собствени парламенти със съответната законодателна власт и собствени администрации, които носят отговорност за въпросите на вътрешната политика, например здравеопазване, образование, култура, околна среда и транспорт.

След атентатите на 11 септември 2001 г. политическите му изяви са основно в международен план, най-вече свързани с т.нар. „Война срещу тероризма“. Безрезервната му подкрепа за президента на САЩ Джордж Буш е причина за редица обидни или подигравателни прякори - „Пуделът на Буш“[4][мъртъв линк], „губернаторът на 51-вия щат“, „външният министър на САЩ“, „Tony Bliar“ (от англ. liar, лъжец).

На 10 май 2007 той обявява в своя избирателен район в Седжфийлд намерението си да напусне лидерския пост в Лейбъристката партия, и че последният му ден като министър-председател ще бъде 27 юни 2007.[5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Blair, Tony (2010). A Journey. London: Random House
  • Blair, Tony (2002). The Courage of Our Convictions. London: Fabian Society
  • Blair, Tony (2000). Superpower: Not Superstate? (Federal Trust European Essays). London: Federal Trust for Education & Research
  • Blair, Tony (1998). The Third Way: New Politics for the New Century. London: Fabian Society
  • Blair, Tony (1998). Leading the Way: New Vision for Local Government. London: Institute for Public Policy Research
  • Blair, Tony (1997). New Britain: My Vision of a Young Country. New York: Basic Books
  • Blair, Tony (1995). Let Us Face the Future. London: Fabian Society
  • Blair, Tony (1994). What Price a Safe Society?. London: Fabian Society
  • Blair, Tony (1994). Socialism. London: Fabian Society

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Internet Movie Database, Посетен на 17 октомври 2015, IMDb идентификатор: nm0086363.
  2. Tony Blair. // 6 юли 2016. Посетен на 28 декември 2016. (на английски)
  3. Discogs, Посетен на 9 октомври 2017, Указан като: Tony Blair.
  4. BurgasGuide - Яйцето като граната на гражданския протест
  5. Блеър се оттегля като премиер на 27 юни. // Нетинфо. Посетен на 11 май 2007. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Маргарет Бекет Лидер на Лейбъристката партия (21 юли 1994 – 24 юни 2007) Гордън Браун