Антон Мусаков
| Антон Мусаков | |
| български офицер от Държавна сигурност | |
| Роден |
26 декември 1932 г.
|
|---|---|
| Починал | 1998 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Партия | Българска комунистическа партия (1960 г.)[1] |
| Военна служба | |
| Звание | генерал-лейтенант |
Антон Кръстев Мусаков е български офицер от Държавна сигурност (генерал-лейтенант).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Антон Мусаков е роден 26 декември 1932 година в Българене, Свищовско, в бедно семейство.[2] От 1946 година е член на комунистическия Работнически младежки съюз.[2] През 1956 година завършва философия в Софийския университет, след което започва работа като инструктор в Околийския комитет на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС) в Плевен.[2]
През следващите години Мусаков постепенно се издига в апарата на ДКМС, като през 1959 година става секретар на Окръжния комитет в Плевен, през 1960 година е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП) и оглавява отдела „Средношколска младеж“ в Централния комитет на ДКМС в София, през 1962 година става член на Централния комитети и оглавява окръжната организация на ДКМС в Кърджали, а след това е директор на Централната комсомолска школа „Георги Димитров“.[2]
В средата на 1966 година Антон Мусаков е назначен на работа в Държавна сигурност, като веднага получава звание капитан и поста на началник на отделение „Чуждестранни студенти, вражески прояви сред младежта и спорта“ в политическата полиция.[3] През 1967 – 1968 година преминава петмесечен курс в школа на КГБ в Съветския съюз.[4] Играе важна роля в дейността на политическата полиция около проведения през лятото на 1968 година в София Международен младежки фестивал, за което е предсрочно повишен в майор, а малко след това става заместник-началник на особено важния 06 отдел („антидържавни прояви“) в Шесто управление на Държавна сигурност.[4] През април 1971 година е повишен в подполковник и става заместник-началник на Софийско градско управление на Министерството на вътрешните работи (МВР), където отговаря за контраразузнавателните подразделения на Държавна сигурност.[5]
На 11 януари 1974 година Мусаков оглавява организацията на БКП в МВР, като получава ранг на първи заместник-началник на управление, а малко след това е повишен в полковник.[6] Той остава на този пост до 26 януари 1978 година, след което е преназначен като първи заместник-началник на Шесто управление.[6] На 18 януари 1985 година той става началник на управлението, а през април 1986 година е избран и за кандидат-член на Централния комитет на БКП.[7]
В началото на 1989 година Антон Мусаков се застъпва за по-твърди мерки срещу възникващите по това време опозиционни групи извън контрола на режима, а на 16 февруари оглавява новосъздаден щаб за противодействие срещу тях.[8] През ноември 1989 година правителството е подложено на силен натиск за закриване на силно непопулярното Шесто управление.[9] На 5 януари 1990 година управлението е слято с Второ главно управление, като на 3 януари е издадена заповед за освобождаването на Мусаков като началник и пенсионирането му от 1 юли същата годин.[10][11]
През 1991 година Мусаков издава мемоарната книга „Шесто: Спомени на последния началник на VI управление в Държ. сигурност“,[12] в която се стреми да оправдае дейността на управлението и Държавна сигурност, описвайки ги като само малка част от всеобхватната система за контрол на тоталитарния режим.[13] През май 1991 година той се връща в родното си село, където през следващите години се занимава със земеделие.[10]
Антон Мусаков умира през 1998 година.[10]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Медал „25 години органи на МВР“ (1969)[3]
- Орден „Дружба на народите“, СССР (1974)[3]
- Медал „39 години КНБ“, Чехословакия (1975)[3]
- Орден „Народна република България“ II степен (1982)[3]
- Медал „1300 години България“ (1983)[3]
- Медал „За заслуги за сигурността и обществения ред“ (1983)[3]
- Орден „За заслуги към народа и отечеството“, бронзов, Източна Германия (1985)[3]
- Орден „Народна република България“ I степен (1986; за заслуги по т.нар. „Възродителен процес“)[7]
- Орден „Народна република България“ III степен (1989)[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Държавна сигурност: предимство по наследство.
- ↑ а б в г Методиев 2015, с. 554.
- ↑ а б в г д е ж з и Методиев 2015, с. 555.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 556.
- ↑ Методиев 2015, с. 557.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 558.
- ↑ а б Методиев 2015, с. 559.
- ↑ Методиев 2015, с. 564.
- ↑ Методиев 2015, с. 566 – 568.
- ↑ а б в Методиев 2015, с. 569.
- ↑ Биография на Антон Мусаков
- ↑ https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/1241518564#full
- ↑ Методиев 2015, с. 562.
- Цитирани източници
- Методиев, Момчил и др. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0.
|
- Генерали от Държавна сигурност
- Кандидат-членове на ЦК на БКП
- Генерал-лейтенанти от НРБ
- Носители на орден „Народна република България“ II степен
- Хора, свързани с Възродителния процес
- Носители на орден „Народна република България“ I степен
- Носители на орден „Народна република България“ III степен
- Български мемоаристи
- Възпитаници на Философския факултет на Софийския университет
- Родени в област Плевен