Йежи Кавалерович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йежи Кавалерович
Jerzy Kawalerowicz
Роден
Починал
27 декември 2007 г. (85 г.)
Националностполяк
Брачни партньориМария Гюнтер, Луцина Винницка, Малгожата Дюпон
Значими филми„Фараон“, „Quo Vadis“
Уебсайт
Йежи Кавалерович в Общомедия

Йѐжи Франчѝшек Кавалеро̀вич (на полски: Jerzy Franciszek Kawalerowicz) е полски режисьор и сценарист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йежи Кавалерович е роден през 1922 г. в Гвоздец, днешна Украйна. В периода 1946 – 1948 г. следва в Краковската академия за изящни изкуства. Едновременно слуша и курс във Филмовия иниститут в Лодз, който по-късно е превърнат в Държавното висше филмово, телевизионно и театрално училище „Леон Шилер“. Работи като асистент Леонард Бучковски и Ванда Якубовска. Като режисьор дебютира през 1951 г. През 1955 г. става художествен директор на филмовото студио „Кадър“. Участва в създаването и става първи председател на Дружеството на полските кинодейци (1966 – 1978). През 1981 г. е избран за негов почетен председател. В периода 1985 – 1989 г. е народен представител, а през 1983 – 1986 председателства Комисията за кинематография. От 1980 г. преподава в лодзката филмова академия.

Двукратен носител на Ордена на възродена Полша (1954 и 1959). През 1998 г. е открита негова звезда на алеята на славата в Лодз. Доктор honoris causa на университета Париж ІІІ – новата Сорбона и на Национална академия за кино, телевизия и театър в Лодз[1].

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Дебютира със соцреалистичния филм „Грамада“ през 1951 г. „Целулоза“ от 1953 г. е силно повлиян от италианския неореализъм. Обрат в кариерата му настъпва със „Сянка“ (1956) и „Истинският край на голямата война“ (1957), в които демонстрира умение да създава сложни в сюжетно и психологическо отношение филми. Световна слава му носи „Влак“ (1959), който го доближава до традицията на полската филмова школа. В края на 1950-те години получава Сребърна палма в Кан за филма „Игуменката Йоанна“, базиран върху повестта на Ярослав Ивашкевич. През 1965 г. снима суперпродукцията „Фараон“ по едноименния роман на Болеслав Прус, за която е номиниран за Оскар. През 2001 година екранизира романа на Хенрик СенкевичQuo Vadis[2]. Отличава се със своето внимание към историческите детайли и психологическата дълбочина на персонажите. За разлика от повечето представители на полската филмова школа се отдалечава от полската проблематика и се насочва към теми с универсално значение[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Halina Olczak-Moraczewska, Jerzy Kawalerowicz [посетен на 15.11.2017]
  2. Seweryn Kuśmierczyk, Jerzy Kawalerowicz [посетен на 15.11.2016]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]