Лодз
| Лодз Łódź | |
|---|---|
  | |
| Ex navicula navis „От лодка – кораб“ | |
.png) Колаж | |
  Лодз  Лодз  Лодз | |
| Страна |  Полша |
| Войводство | Лодзко войводство |
| Окръг | Лодз |
| Площ | 293,25 km² |
| Надм. височина | 162 – 278 m |
| Население | 698 688 души (2016) 2383 души/km² |
| Кмет | Ха̀нна Здано̀вска |
| Основаване | 1337 г. |
| Пощенски код | от 90 – 001 до 94 – 413 от 90 – 001 до 94 – 413 |
| Телефонен код | (+48) 42 |
| МПС код | EL |
| Официален сайт | www.uml.lodz.pl |
| Лодз в Общомедия | |
Лодз или Лудж (на полски: 
Łódź; на немски: Lodsch, Лодш) е третият по големина град в Полша. Той се намира в центъра на страната и е столица на едноименното Лодзко войводство. Административно е обособен в отделен градски окръг (повят) с площ 293,25 км2.[1] Също така е административен център на Източнолодзкия окръг, без да е част от него.
История[редактиране | редактиране на кода]
Основан през 1423 г., градът попада под пруска власт под името Лодз през 1793 г. след разделянето на Полша. През 1806 г. се присъединява към Варшавското княжество, а през 1815 г. – към Полското кралство (т.нар Конгресна Полша), което до 1917 г. е в лична уния с Руската империя.[2]
В началото на 1800-те години градът става индустриален център и в него съжителстват представители на 3 различни култури: поляци, евреи и германци. През 1830-те Лодз започва да просперира, тъй като чрез данъчни и митнически привилегии руската царска администрация привлича чужди инвеститори. Един от тези индустриалци е Карл Вилхелм Шайблер (1820 – 1881), основал тук текстилна фабрика.[3] Лодз става център на текстилната промишленост в кралство Полша.
През 1918 г. Лодз става част от току-що станалата Втора полска република. По време на Втората световна война градът е присъединен към Германия и преименуван на Лицманщат по името на германския генерал Карл Лицман, който е убит, след като превзема града през Първата световна война. По време на нацистката окупация е създадено еврейско гето, което е ликвидирано през 1945 г.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Населението на града възлиза на 698 688 души (2016 г.). Гъстотата е 2472 души/км2.[1]
Населението през годините:
1793 г: 190 души
1806: 767
1830: 4300
1850: 15 800
1880: 77 600
1905: 343 900
1925: 538 600
1990: 850 000
2002: 1 055 000
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
Туристически атракции[редактиране | редактиране на кода]
- Улица Пьотрковска – една от най-големите търговски улици в света с дължина 4,9 км.
- Алея на звездите
- Зоопарк
- Лунапарк
- Мануфактура – търговски център, построен на мястото на стар текстилен производствен комплекс. Съхранена е атмосферата от XIX век, като са използвани и реставрирани оригиналните сгради.
- Над 30 парка, включително гората Лагевники, намираща се в пределите на града
Побратимени градове и партньори[редактиране | редактиране на кода]
| Град | Държава | Дата |
|---|---|---|
| Барейро |  Португалия |
03.09. 1996 |
| Кемниц |  Германия |
1972 |
| Иваново |  Русия |
21.01. 1992 |
| Калининград | Русия |
1992 |
| Лион |  Франция |
1991 |
| Минск |  Беларус |
1993 |
| Мурсия |  Испания |
14.10. 1999 |
| Одеса |  Украйна |
07.05. 1993 |
| Йоребру |  Швеция |
25.08. 2001 |
| Пуебла |  Мексико |
1997 |
| Рустави |  Грузия |
27.06. 1995 |
| Щутгарт | Германия |
26.09. 1988 |
| Сегед |  Унгария |
2004 |
| Тампере |  Финландия |
1996 |
| Тел Авив |  Израел |
1994 |
| Тяндзин |  Китай |
11.10. 1994 |
| Вилнюс |  Литва |
22.01. 1991 |
Известни личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Лодз
- Мира Гинзбург (1884 – 1949), психоаналитик
- Ян Карски (1914 – 2000), офицер
- Даниел Либескинд (р. 1946), американски архитект
- Рудолф Льовенщайн (1898 – 1976), психоаналитик
- Станислав Микулски (1929 – 2014), артист
- Файга Островер (1920 – 2001), бразилска художничка
- Болеслав Пясецки (1915 – 1979), политик
- Юзеф Ротблат (1908 – 2005), физик
- Артур Рубинщайн (1887 – 1982), пианист
- Анджей Сапковски (р. 1948), писател
- Хана Сегал (1918 – 2011), психоаналитик
- Серж Силберман (1917 – 2003), филмов продуцент
- Йежи Сколимовски (р. 1938), режисьор
- Войчех Тодоров (р. 1962), оператор
- Починали в Лодз
- Бронислав Камински (1899 – 1944), офицер
- Войцех Йежи Хас (1925 – 2000), режисьор
Образование[редактиране | редактиране на кода]
Лодзкият университет е държавен университет, основан на 24 май 1945 г. като приемник на образователните институции в Лодз от междувоенния период – Института за учители (1921–1928), Висшето училище по социални и икономически науки (1924–1928) и филиала на Свободния полски университет (1928–1939). Днес има повече от 47 хиляди студенти и 2600 преподаватели.
Лодз е център на кинообразованието в Полша. В него е разположено Висшето държавно училище за кино, телевизия и театър „Леон Шилер“, основано на 8 март 1948 г.
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
- Градът е дом на футболния клуб Видзев.
- Домакин на първенствата по лека атлетика на закрито през февруари 2015 г.[4] и 2016 г.[5] Pedro's Cup с международно участие.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Powierzchnia i ludność w przekroju terytorialnym w 2012 r., Główny urząd statystyczny, Warszawa, 2012, стр.20 (посетен на 28.02.2013 г.)
- ↑ www.britannica.com
- ↑ Karl Wilhelm Scheibler (1820 – 1881) – Find A Grave.... // findagrave.com. Посетен на 4 юни 2019. Karl Wilhelm Scheibler (на английски)
- ↑ Три рекорда на игрите в Лодз през 2015
- ↑ Резултати от Spotal.bg
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Павел Стефанов, „До Лодз и обратно“, сп. „Свет“, 2009, 1
| |||||
| |||||||||
.png)
| ||||||||||
|