Карл Либкнехт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карл Либкнехт
Karl Liebknecht
немски политик

Роден
13 август 1871 година
Починал
15 януари 1919 година (47 г.)
ПогребанБерлин, Федерална република Германия

Учил вЛайпцигски университет
Хумболтов университет на Берлин
Вюрцбургски университет
Политика
ПартияГерманска социалдемократическа партия (1900 година – 1916 година)
Комунистическа партия на Германия (1918 година)
Семейство
БащаВилхелм Либкнехт

Уебсайт
Карл Либкнехт в Общомедия

Карл Либкнехт (на немски: Karl Liebknecht) е немски политик, социалист. Син на Вилхелм Либкнехт, един от основателите на германската социалдемократическа партия (СПД).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учи право и икономика в Лайпциг и Берлин, мести се в Берлин през 1899 г. и отваря адвокатска кантора с брат си Теодор. През 1900 г. сключва брак с Юлия Парадис, от който се раждат три деца. Жена му умира през 1911 г.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Антивоенна и въстаническа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Арестуван и изпратен на Източния фронт заради използване аргументите на болшевиките за пролетарска революция. На фронта отказва да се бие и служи като помощен персонал. Поради влошеното му здраве е изпратен обратно в Германия. на 1 май 1916 г. отново е арестуван и осъден на затвор за измяна.

На 9 ноември 1918 г. декларира създаването на „свободна социалистическа република“ само два часа след декларацията за създаването на Ваймарската република. На 31 декември 1918 г. участва в създаването на Комунистическата партия на Германия. През януари 1919 г. е един от инициаторите и организаторите на спартакисткото въстание в Берлин. До 13 януари въстанието е потушено, а на 15 януари Карл Либкнехт и Роза Люксембург са заловени и след неколкочасови инквизиции са разстреляни без съд и присъда.

На него и на жена му българският поет Христо Смирненски посвещава две стихотворения: „Карл Либкнехт“ и „Роза Люксембург“. В първото поетът излага нетленността на „подвига на Либкнехт“ и чрез следните думи:[1]

Берлин го помни и навеки ще го помни/в онези дни на свойте бури главоломни...

показва, че историята няма да забрави делото му. Във второто стихотворение Смирненски изказва своята тъга относно смъртта на двамата и готовността си за бунт.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христо Смирненски, Карл Либкнехт

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]