Клара Цеткин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Клара Цеткин
Clara Zetkin
германска социалистка

Родена
Починала
20 юни 1933 г. (75 г.)
Политика
Партия Социалистическа работническа партия
Семейство
Съпруг Осип Цеткин
Георг Фридрих Цундел
Деца Максим Цеткин
Костя Цеткин
Подпис Clara Zetkin Signature.png
Клара Цеткин в Общомедия

Клара Цеткин (на немски: Clara Zetkin) (5 юли 1857 - 20 юни 1933) е известна социалистка и борец за правата на жените.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Клара Цеткин е родена като Клара Айснер в селото Видерау, Саксония. Докато учи за учител в Лайпциг, тя установява контакти със женското движение и работническото движение в Германия от 1874. В Лайпциг се запознава и с бъдещия си съпруг руснака Осип Цеткин. През 1878 се присъединява към Социалистическата работническа партия (Sozialistische Arbeiterpartei, SAP). През 1890 името на партията е модернизирано на Германска социалдемократическа партия (Sozialdemokratische Partei Deutschlands, SPD).

Клара Цеткин и Роза Люксембург, 1910.

През 1878 година федералния канцлер на Германия Ото фон Бисмарк забранява със закон дейността на социалистите в Германия. Клара отива в Цюрих през 1882, а година по-късно — при своя съпруг в Париж. Приема неговата фамилия без да сключва брак, за да не загуби германското си гражданство. Раждат им се двама сина — Максим и Костя. Осип Цеткин се разболява тежко и умира парализиран през 1889. По-късно Цеткин се омъжва за художника Георг Зундел, който е осемнадесет години по-млад от нея и с който живее в периода от 1899 до 1928. По време на престоя си в Париж, тя играе важна роля във формирането на групата на социалистите за Социалистическия интернационал. На проведения Социалистически интернационал през 1889 в Париж, Клара Цеткин представя реферат, който води до активирането на участието на жените в социалистическото движение. През същата година е издадена нейната книга "Работничките и женският въпрос на настоящето", която поставя основите на теорията на еманципацията на жените социалистки.

През 1890 в Германия са отменени "социалистическите закони" и Цеткин се завръща. Започва да развива социалдемократическото движение в Германия; от 1891 става редактор на социалдемократическия вестник за жени Die Gleichheit (Равенство), който ръководи в продължение на 25 години. Тя е е организатор на първия Международен ден на жената на 8 март 1911, идеята за който представя в Копенхаген.

По време на Първата световна война Цеткин, заедно с Карл Либкнехт, Роза Люксембург и други влиятелни социалисти от Германската социалдемократическа партия, отхвърлят политиката на партията за съгласие с правителството и въздържане от стачки по време на войната. Освен различните антивоенни мероприятия, Цеткин организира и международна социалистическа антивоенна конференция на жените в Копенхаген през 1915. В резултат на нейните антивоенни прояви, тя няколкократно е арестувана по време на войната, но в резултат на протести е освобождавана.

През 1916 Цеткин е един от съоснователите на Спартакистката лига (Spartakusbund) и Независимата германска социалдемократическа партия (Unabhängige Sozialdemokratische Partei Deutschlands, USPD), която се отделя през 1917 от Германската социалдемократическа партия. През януари 1919 е основана Германската комунистическа партия (KPD) към която Цеткин се присъединява и я представлява в Райхстага в периода от 1920 до 1933. До 1924 Клара Цеткин е член на централния офис на комунистическата партия, където ръководи партийно ориентирани вестници за жената (например: Комунистката, Die Kommunistin), а от 1927 до 1929 е член на централния комитет на партията. Тя също е член на изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал (Коминтерна) от 1921 до 1933. През август, докато е почетен председател на Райхстага, тя предупреждава за опасността от националсоциализма.

Когато Адолф Хитлер и неговата Националсоциалистическа германска работническа партия взимат властта, Германската комунистическа партия е изгонена от Райхстага, след пожара в сградата през 1933. Цеткин отива в изгнаничество в Съветския съюз, където ръководи секретариата на третия Социалистически интернационал. Като противничка на Сталин, тя попада в политическа изолация, въпреки че на нея се оказват официални почести. Умира в Архангелское, близо до Москва, през 1933, на 76-годишна възраст. Тя е погребана до стената на Кремъл в Москва.