Стих
Стихът (на гръцки: στίχος — стихос, в превод: „ред от текст“) най-често се определя, като отдѐлен (писмен) ред в текста на дадена поетична творба (произведение, което е поезия). В широк смисъл (нетерминологичо) под „стих“ се разбира също и стихотворение. За разлика от прозаичния текст, който има само синтактическо деление, стихотворната реч допълнително се дели на стихове — обикновено къси речеви отрязъци, възприемани като съизмерими и съпоставими.
Според антрополозите обрядната, магическа реч у „дивите“ човешки племена има изключително стихотворна форма. Тя преобладава в народното творчество и епоса. В съвременната култура част от художествената литература е в стихотворна форма — това е художествената поезия.
Стихотворението е текст, състоящ се от стихове. Към литературните жанрове, които традиционно имат стихотворна форма, се отнасят поемата, одата, епиграмата, баладата, елегията и други.
По правило, в поетическите текстове стиховете се римуват един с друг в определена последователност. Организираното съчетание на стихове, закономерно повтарящи се в стихотворението, се нарича строфа, станса или куплет. Нерядко се срещат и поетически текстове без рими — „бял стих“.
