Стих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Първата страница на „Африка“ от Франческо Петрарка, 1501 г.

Стихът (на гръцки: στίχοςстихос, в превод: „ред от текст“) най-често се определя, като отдѐлен (писмен) ред в текста на дадена поетична творба. В широк смисъл (нетерминологично) под „стих“ се разбира също и стихотворение. За разлика от прозаичния текст, който има само синтактическо деление, стихотворната реч допълнително се дели на стихове – обикновено къси речеви отрязъци, възприемани като съизмерими и съпоставими.

Според антрополозите обредната, магическа реч у „дивите“ човешки племена има изключително стихотворна форма. Тя преобладава в народното творчество и епоса.

Стихотворението е текст, състоящ се от стихове. Към литературните жанрове, които традиционно имат стихотворна форма, се отнасят поемата, одата, епиграмата, баладата, елегията и други.

При силаботоническото стихосложение стиховете се римуват един с друг в определена последователност. Организираното съчетание на стихове, закономерно повтарящи се в стихотворението, се нарича строфа, станса или куплет.

Видове стих[редактиране | редактиране на кода]

Римуван стих[редактиране | редактиране на кода]

Римуваният стих е исторически най-често използваната форма стих в английската литература. Обикновено има забележима метрика и краестишна рима.[1][2] В българската литература се появява в края на Възраждането.

    Жив е той, жив е! Там на Балкана,
    потънал в кърви лежи и пъшка
    юнак с дълбока на гърди рана,
    юнак във младост и в сила мъжка.

    На една страна захвърлил пушка,
    на друга сабля на две строшена;
    очи темнеят, глава се люшка,
    уста проклинат цяла вселена!
    ....
                                              —Христо Ботев (из Хаджи Димитър)

Бял стих[редактиране | редактиране на кода]

Поетическите текстове без римуване се наричат „бял стих“. Те могат да бъдат изградени от правилни, метрични, но неримувани редове, но това не е задължително.

     За първото човешко непокорство и плода
     на запретеното дърво, със своя бренен вкус
     довел смъртта в света и цялата ни земна скръб
     със загубата на Едем, доде престолът светъл
     ни бе възвърнат от един друг, по-велик Човек...
    ....
                                              —Джон Милтън (из Изгубеният рай, превод на Александър Шурбанов, 1981)

Свободен стих[редактиране | редактиране на кода]

Свободният стих обикновено се определя като стих без фиксирана метрика и без краестишна рима. Въпреки че свободният стих може да включва краестишна рима, това е рядко явление.[3][4]

    Мили славею,
    ще затворя прозореца.
    Съмнителни са тези оди,
    с които ме преследваш всяка нощ.
    О, аз отдавна щях да ти повярвам,
    ако не беше толкова настойчив.
    Но днес в един-единствен трепет
    на най-любовната ти песен
    като светкавица ме хрясна
    несбъднатият ти копнеж
    за хищни нокти и железен клюн.
    Мили славею,
    ще затворя прозореца.
    Прекланям се пред песента ти -
    но се плаша,
    че в някоя безлунна нощ,
    когато изведнъж ти израстат
    орлови нокти и железен клюн,
    ще влезеш тихо в романтичната ми стая
    и ще изтръгнеш от гърдите ми
    размекнатото ми сърце.
                                              —Константин Павлов (Пак за славея)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Мирослав Янакиев, Българско стихознание. София, 1960, 232 с.
  • Яни Милчаков, „Стих и поезия“. София: „Просвета“, 1990, 117 с.
  • Рая Кунчева, Стихът като възможност за избор. София: УИ Климент Охридски, 1988, 142 с.
  • Рая Кунчева, Метрика, свободен стих, сонет: Стихознанието преди и сега. София: ИК Аура, 2000, 318 с.
  • Яни Милчаков, „Българска стихотворна култура (ХVII–ХХ век)“. Варна: Изд. „Словесност“, 2006, 368 с. (ISBN 978-954-356-001-1)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wells, William Harvey. A Grammar of the English Language: For the Use of Schools. Allen, Morrill, and Wardwell, 1846. с. 199.
  2. Camp, Elisabeth. The Poetry of Emily Dickinson: Philosophical Perspectives. Oxford University Press, 2021-01-18. ISBN 978-0-19-065122-0. с. 127.
  3. Greene, Roland, Cushman, Stephen, Cavanagh, Clare. The Princeton Encyclopedia of Poetry and Poetics. Princeton University Press, 2012-08-26. ISBN 978-0-691-15491-6. с. 522-25.
  4. Hartman, Charles O.. Verse: An Introduction to Prosody. John Wiley & Sons, 2015-03-30. ISBN 978-0-470-65600-6. с. 168.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Gosse, Edmund William (1911). „Verse“. Encyclopædia Britannica. Vol. 27 (11th ed.). pp. 1041–1047.