Рая Кунчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рая Кунчева
българска литературна историчка
Родена

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Санктпетербургски държавен университет
Научна дейност
Област Филология, семантика
Образование Софийски университет
Ленинградски държавен университет
Работила в Институт за литература при БАН
Видни студенти Морис Фадел[1]
Публикации Стихът като възможност за избор (1988)

Рая Тодорова Кунчева е български литературен историк, стиховед.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 8 ноември 1951 г. в София.[1]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Завършва българска филология в Софийския държавен университет (1976). Докторант в Ленинградския държавен университет (1977-1979), където защитава дисертация на тема „Влиянието на руската поезия при формирането на българския силаботоничен стих“ (1979).[1]

Професионално развитие[редактиране | редактиране на кода]

Работи в Секция „Теория на литературата“ на Института за литература при БАН, където последователно е филолог специалист (1980), н. с. II ст. (1982), н. с. I ст. (1984), ст.н. с. II ст. (1994). Научен секретар (1995-1999). Преподавала в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1987), Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1990, 1993-1994, 1998), Нов български университет (1994).[1]

Научните приноси на Рая Кунчева са в областта на стихознанието, литературната семантика, теориите за метафората и значението.[1]

От 1999 г. Рая Кунчева е директор на Института за литература при БАН.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Стихът като възможност за избор. София: УИ Климент Охридски, 1988, 142 с.
  • Метрика, свободен стих, сонет: Стихознанието преди и сега. София: ИК Аура, 2000, 318 с.[2] (ISBN 954-9776-06-9)

Съставител, редактор[редактиране | редактиране на кода]

  • Елисавета Багряна: Нови изследвания / Ред. кол. Петър Динеков и др. София: БАН, 1989, 190 с.
  • Да отгледаш смисъла: Сб. в чест на Радосвет Коларов / Състав. Рая Кунчева и др. – София: ИЦ Боян Пенев, 2004, 519 с. (БАН. Инст. за лит.; ПУ Паисий Хилендарски; СУ Св. Климент Охридски)
  • Память и текст: Когнитивные и культурологичные аспекты. / Състав. Тереса Добжинска, Рая Кунчева. – София: ИЦ Боян Пенев, 2005, 282 с. (БАН. Инст. за лит.; РАЧ.)
  • Академик Михаил Арнаудов – ученият и творецът: Сб. с науч. изследвания / Състав. Албена Георгиева и др. София: АИ Проф. Марин Дринов, 2006, 431 с. (БАН. Инст. за лит.; Инст. за фолклор)
  • Цветан Тодоров – теоретик и хуманист: Сб. В чест на Цветан Тодоров / Състав. Стоян Атанасов и др. – София: ИЦ Боян Пенев, 2009.
  • Човекът в текста: Юбил. сб. в чест на Стоян Атанасов по случай неговата 60-год. / Homme dans le Texte: Melanges offerts a Stoyan Athanassov a l'occasion de son 60-e anniversaire / Състав. Дина Манчева, Рая Кунчева; Ред. кол. Богдан Богданов и др. София: УИ Св. Климент Охридски, 2008, 499 с.
  • Words and Images: Iconicity of the Text / Слова и образы: Иконичность текста / Състав. Тереса Добжинска, Рая Кунчева. София: ИЦ Боян Пенев, 2008, 383 с. (БАН. Инст. за лит.; РАЧ.)

Студии и статии[редактиране | редактиране на кода]

  • Българският осмосричник: Метрика и ритмика. // Лит. мисъл, 1979, № 2, с. 47-71.
  • Български ямбически размери. // Лит. мисъл, 1980, № 8, с. 15-30.
  • Хорей и народни размери. // Лит. мисъл, 1982, № 4, с. 59-76.
  • Стихът на Елисавета Багряна. // Елисавета Багряна на 90 години: [Юбил. сб.]. – Сливен, 1983, с. 79-104.
  • Стихът на Вазовата „Епопея на забравените“. // Литература, общество, идеи: [Сб.] / Ред. кол. Дочо Леков и др. – София, 1986, с. 247-261.
  • За метрическите и ритмическите трансформации на народната метрика в българската поезия от II-та половина на XIX в. // Стих друге половине деветнаестог века: [Сб.]. – Нови Сад, 1987, с. 45-62.
  • Стих и семантика. // Slowianska metryka porownawcza, III. – Warszawa, 1988, s. 145-162.
  • Стихът на Елисавета Багряна. // Елисавета Багряна: Нови изследвания: [Сб.] / Ред. кол. Петър Динеков и др. – София, 1989, с. 165-181. – (БАН. Инст. за лит.)
  • Как работят понятията жанр и стих? // Лит. мисъл, 1990, №10, с. 6-11.
  • Стихът на Адам Мицкевич в българските преводи. // Slowianska metryka porownawcza, IV. – Warszawa, 1992, s. 207-212.
  • Стихът на Неофит Бозвели - между средновековната и новата версификация. // Неофит Бозвели и българската литература: [Сб.] / Ред. Георги Димов, Стефана Таринска. – София, 1993, с. 62-81.
  • Успоредните текстове на сонета: Наблюдения върху българския сонет. // Slowianska metryka porownawcza, V. – Warszawa, 1993, s. 89-122.
  • Наблюдения върху стиха на Христо Ботев. // Творчеството на Христо Ботев: Теоретич. аспекти. – Пловдив, 1995, с. 60-83.
  • Общи европейски стихови форми в българската поезия. // Slowianska metryka porownawcza, VI. – Warszawa, 1995, р. 145-219.
  • Boris Khristov. // Dictionary of Literary Biography, v.181, South Slavic Writers Since World: War 2 / Ed. by Vasa D. Mihailovich – Detroit; Washington; London, 1997, p.114-119.
  • Съвременното стихознание и епистемологичните възгледи на Карл Попър. // Човек и време: Сб. с изследвания в памет на Сабина Беляева / Състав. и ред. Румяна Дамянова, Елка Трайкова. – София, 1997, с. 19-25.
  • Яворовият свободен стих. // Лит. мисъл, 1997-1998, № 1, с. 77-83.
  • Елисавета Багряна и свободният стих в българската поезия през 20-те и 30-те години. // Slowianska metryka porownawcza, VII. – Warszawa, 1998, р. 135-170.
  • „Чистата поезия“ – пресечно понятие на модернизма: Пол Валери и Николай Лилиев. // Езиците на европейската модерност: Български и словашки прочити: [Сб.] / Състав. Христина Балабанова. – София, 2000, с. 92-98.
  • Типологични и ситуативни значения в мисленето на Цветан Тодоров за другия. // Проблемът за другия: Културно-художествени, антропологически и социално-психологически аспекти / Ред. и състав. Димитър Овчаров и др. – Варна, 2002, с. 97-104.
  • „Дякон Васил Левски“: Опит за анализ. // Да отгледаш смисъла: Сб. в чест на Радосвет Коларов / Състав. Рая Кунчева и др. – София, 2004, с. 222-232.
  • Наблюдения върху духовната ситуация на Пол Валери. // Разум и възвишеност: Юбил. сб. в чест на Димитър Аврамов / Състав. Цочо Бояджиев, Божидар Кунчев. – София, 2004, с. 141-159.
  • The consept of „memory“ according to Augustine: Reflections on book ten of Augustine's confessions. // Память и текст: Когнитивные и культурологичные аспекты. – София, 2005, с. 255-281.
  • Методологическата позиция на Михаил Арнаудов. Наблюдения върху „Основи на литературната наука". // Академик Михаил Арнаудов – ученият и творецът: Сб. с науч. изследвания / Състав. Албена Георгиева и др. – София, 2006, с. 397-415.
  • Александър Веселовски и Михаил Арнаудов за генезиса на литературните родове // Славянска филология. Докл. и статии за XIV междунар. конгр. на славистите: Т. 24. – София, 2008, с. 348-371.
  • Мислене в аспекта на моралната онтология: Наблюдения върху 10-та книга на „Изповеди" на Августин. // Човекът в текста: Юбил. сб. в чест на Стоян Атанасов по случай неговата 60-год. – София, 2008, с. 411-433.
  • Интерсубектната антропология и философията на диалога: Цветан Тодоров и Мартин Бубер. // Цветан Тодоров – теоретик и хуманист: Сб. в чест на Цветан Тодоров. / Състав. Стоян Атанасов и др. – София, 2009, с. 253-284.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Отличник на БАН (1988).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Страница на Рая Кунчева на сайта на Института за литература при БАН
  2. Благовест Златанов, „Това е силна книга“, рец. във в. „Литературен форум“, бр. 18 (459), 8 май 2001 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]