Рая Кунчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рая Кунчева
българска литературна историчка
Родена
8 ноември 1951 г. (66 г.)
Научна дейност
Област Филология, семантика
Образование Софийски университет
Ленинградски държавен университет
Работила в Институт за литература при БАН
Публикации Стихът като възможност за избор (1988)

Рая Кунчева е български литературен историк, стиховед.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Рая Тодорова Кунчева е родена на 8 ноември 1951 г. в София.[1]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Завършва българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1976). Докторант в Ленинградския държавен университет (1977-1979), където защитава дисертация на тема „Влиянието на руската поезия при формирането на българския силаботоничен стих” (1979).[1]

Професионално развитие[редактиране | редактиране на кода]

Работи в Секция „Теория на литературата" на Института за литература при БАН, където последователно е филолог специалист (1980), н. с. II ст. (1982), н. с. I ст. (1984), ст. н. с. II ст. (1994). Научен секретар (1995-1999). Преподавала в СУ "Св. Климент Охридски" (1987), Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (1990, 1993-1994, 1998), Нов български университет (1994).[1]

Научните приноси на Рая Кунчева са в областта на стихознанието, литературната семантика, теориите за метафората и значението.[1]

От 1999 г. Рая Кунчева е директор на Института за литература при БАН.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Стихът като възможност за избор. София: УИ Климент Охридски, 1988, 142 с.
  • Метрика, свободен стих, сонет: Стихознанието преди и сега. София: ИК Аура, 2000, 318 с.[2] (ISBN 954-9776-06-9)

Съставител, редактор[редактиране | редактиране на кода]

  • Елисавета Багряна: Нови изследвания / Ред. кол. Петър Динеков и др. София: БАН, 1989, 190 с.
  • Да отгледаш смисъла: Сб. в чест на Радосвет Коларов / Състав. Рая Кунчева и др. - София: ИЦ Боян Пенев, 2004, 519 с. (БАН. Инст. за лит.; ПУ Паисий Хилендарски; СУ Св. Климент Охридски)
  • Память и текст: Когнитивные и культурологичные аспекты. / Състав. Тереса Добжинска, Рая Кунчева. - София: ИЦ Боян Пенев, 2005, 282 с. (БАН. Инст. за лит.; РАЧ.)
  • Академик Михаил Арнаудов - ученият и творецът: Сб. с науч. изследвания / Състав. Албена Георгиева и др. София: АИ Проф. Марин Дринов, 2006, 431 с. (БАН. Инст. за лит.; Инст. за фолклор)
  • Цветан Тодоров - теоретик и хуманист: Сб. В чест на Цветан Тодоров / Състав. Стоян Атанасов и др. - София : ИЦ Боян Пенев, 2009.
  • Човекът в текста : Юбил. сб. в чест на Стоян Атанасов по случай неговата 60-год. / Homme dans le Texte: Melanges offerts a Stoyan Athanassov a l'occasion de son 60-e anniversaire / Състав. Дина Манчева, Рая Кунчева; Ред. кол. Богдан Богданов и др. София: УИ Св. Климент Охридски, 2008, 499 с.
  • Words and Images: Iconicity of the Text / Слова и образы: Иконичность текста / Състав. Тереса Добжинска, Рая Кунчева. София: ИЦ Боян Пенев, 2008, 383 с. (БАН. Инст. за лит.; РАЧ.)

Студии и статии[редактиране | редактиране на кода]

  • Българският осмосричник: Метрика и ритмика. // Лит. мисъл, 1979, № 2, с. 47-71.
  • Български ямбически размери. // Лит. мисъл, 1980, № 8, с. 15-30.
  • Хорей и народни размери. // Лит. мисъл, 1982, № 4, с. 59-76.
  • Стихът на Елисавета Багряна. // Елисавета Багряна на 90 години : [Юбил. сб.]. - Сливен, 1983, с. 79-104.
  • Стихът на Вазовата „Епопея на забравените". // Литература, общество, идеи : [Сб.] / Ред. кол. Дочо Леков и др. - София, 1986, с. 247-261.
  • За метрическите и ритмическите трансформации на народната метрика в българската поезия от II-та половина на XIX в. // Стих друге половине деветнаестог века: [Сб.]. - Нови Сад, 1987, с. 45-62.
  • Стих и семантика. // Slowianska metryka porownawcza, III. - Warszawa, 1988, s. 145-162.
  • Стихът на Елисавета Багряна. // Елисавета Багряна: Нови изследвания : [Сб.] / Ред. кол. Петър Динеков и др. - София, 1989, с. 165-181. - (БАН. Инст. за лит.)
  • Как работят понятията жанр и стих? // Лит. мисъл, 1990, №10, с. 6-11.
  • Стихът на Адам Мицкевич в българските преводи. // Slowianska metryka porownawcza, IV. - Warszawa, 1992, s. 207-212.
  • Стихът на Неофит Бозвели - между средновековната и новата версификация. // Неофит Бозвели и българската литература: [Сб.] / Ред. Георги Димов, Стефана Таринска. - София, 1993, с. 62-81.
  • Успоредните текстове на сонета: Наблюдения върху българския сонет. // Slowianska metryka porownawcza, V. - Warszawa, 1993, s. 89-122.
  • Наблюдения върху стиха на Христо Ботев. // Творчеството на Христо Ботев: Теоретич. аспекти. - Пловдив, 1995, с. 60-83.
  • Общи европейски стихови форми в българската поезия. // Slowianska metryka porownawcza, VI. - Warszawa, 1995, р. 145-219.
  • Boris Khristov. // Dictionary of Literary Biography, v.181, South Slavic Writers Since World : War 2 / Ed. by Vasa D. Mihailovich - Detroit; Washington; London, 1997,p.114-119.
  • Съвременното стихознание и епистемологичните възгледи на Карл Попър. // Човек и време : Сб. с изследвания в памет на Сабина Беляева / Състав. и ред. Румяна Дамянова, Елка Трайкова. - София, 1997, с. 19-25.
  • Яворовият свободен стих. // Лит. мисъл, 1997-1998, № 1, с. 77-83.
  • Елисавета Багряна и свободният стих в българската поезия през 20-те и 30-те години. // Slowianska metryka porownawcza, VII. - Warszawa, 1998, р. 135-170.
  • „Чистата поезия" - пресечно понятие на модернизма: Пол Валери и Николай Лилиев. // Езиците на европейската модерност: Български и словашки прочити : [Сб.] / Състав. Христина Балабанова. - София, 2000, с. 92-98.
  • Типологични и ситуативни значения в мисленето на Цветан Тодоров за другия. // Проблемът за другия: Културно-художествени, антропологически и социално-психологически аспекти / Ред. и състав. Димитър Овчаров и др. - Варна, 2002, с. 97-104.
  • „Дякон Васил Левски": Опит за анализ. // Да отгледаш смисъла : Сб. в чест на Радосвет Коларов / Състав. Рая Кунчева и др. - София, 2004, с. 222-232.
  • Наблюдения върху духовната ситуация на Пол Валери. // Разум и възвишеност : Юбил. сб. в чест на Димитър Аврамов / Състав. Цочо Бояджиев, Божидар Кунчев . - София, 2004, с. 141-159.
  • The consept of „memory" according to Augustine: Reflections on book ten of Augustine's confessions. // Память и текст : Когнитивные и культурологичные аспекты. - София, 2005, с. 255-281.
  • Методологическата позиция на Михаил Арнаудов. Наблюдения върху „Основи на литературната наука". // Академик Михаил Арнаудов - ученият и творецът: Сб. с науч. изследвания / Състав. Албена Георгиева и др. - София, 2006, с. 397-415.
  • Александър Веселовски и Михаил Арнаудов за генезиса на литературните родове // Славянска филология. Докл. и статии за XIV междунар. конгр. на славистите : Т. 24. - София, 2008, с. 348-371.
  • Мислене в аспекта на моралната онтология: Наблюдения върху 10-та книга на „Изповеди" на Августин. // Човекът в текста: Юбил. сб. в чест на Стоян Атанасов по случай неговата 60-год. - София, 2008, с. 411-433.
  • Интерсубектната антропология и философията на диалога: Цветан Тодоров и Мартин Бубер. // Цветан Тодоров - теоретик и хуманист: Сб. в чест на Цветан Тодоров. / Състав. Стоян Атанасов и др. - София, 2009, с. 253-284.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Отличник на БАН (1988).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]