Сонет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петрарка, който популяризира сонета

Сонетът (на италиански: sonetto, на окситански: sonet, на латински: sonus - звук) е вид традиционна поетична (стихотворна) форма, която означава кратка песен. Сонетът в началото представлява кратка поема от четиринадесет стиха, образувани от 2 четиристишия и 2 тристишия със стриктна рима и логическа структура[1]. Прието е към тази група да се отнасят и сонетите на Шекспир.

За първи път сонетът се появява в Италия, като Джакомо да Лентини се счита за негов създател. Той пише 250 сонета[2]. Други известни автори на сонети са Петрарка и Микеланджело. Във Франция автори на сонети са Пиер дьо Ронсар, Бодлер и Стефан Маларме, а в Русия Александър Пушкин („Евгени Онегин“) и Михаил Лермонтов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]