Песен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Изпълнение на песен, дует, 1967 година в акомпанимент на акустична китара

Песента е относително кратка музикална композиция, написана за един или няколко гласа[1][2] без съпровод или в съпровод на музикални инструменти. Най-често песента е предназначена за един вокален изпълнител, но може да бъде и за дует, трио или за повече гласове - вокален състав или хор. Думите в песента са типично поетически, текстът е римуван, макар че може да има текстове от свободна проза. Песните може да се класифицират по различни критерии, например на сакрална/светска; танцувална, баладическа; ренесансова/съвременна и т.н. Песните са образувани от строфи или куплети с еднакъв брои срички, за да се получи римуването и мелодията. Понякога песните имат рефрен (припев).

Структура на песента[редактиране | edit source]

Карикатура на изпълнение на една песен

Днешните популярни песни почти винаги имат добре дефинирана и определена музикална структура. Песенната структура обикновено използва между три и пет отделни секции, които след това се използват заедно, за да оформят една завършена песен. Един примерен структурен анализ на една типична попуярна песен може да има следния ред:

  1. Музикално въведение/интродукция - най-напред се използва при въведение към оперно действие, малка опера или оперета и служи като свързващо звено. В популярната музика може да бъде инстументална или вокална прелюдия към главната строфа.
  2. Строфа/Куплет - организирано съчетание на отделни стихове, закономерно повтарящи се в дадено стихотворение.
  3. Припев/Рефрен - тема, определена от музикалния материал, нееднократно повтаряща се по време на изпълнение на песента, обикновено няколко стиха между строфите.
  4. Строфа/Куплет
  5. Припев/Рефрен
  6. Музикален мост - разпространен най-вече в западната популярна музика, това е котрастираща част, която подготвя към завръщането на оригиналната секция.
  7. Повторение на припева

Тази песенна структура, спомената по-горе, макар не единствена, е много често срещана форма на съвременната популярна песен. Това включва песни в стил поп музика, рок музика, хеви метъл и изобщо почти всички жанрове на популярната песен, а дори и класическата музика.

Тази проста структура може да бъде усложнена по много начини, примерно с два различни припева, вместо един, или вместо да завърши с повторение на припева, да се добави специфична част за финал. Понякога тази част се нарича кодова част. Възможно е да има припев, редуващ се с други стихове, които не се повтарят. Структурата обаче не трябва да бъде прекалено сложна, за да не унищожи баланса между повторенията и алтерациите на темата.

Кратка история[редактиране | edit source]

Древните гърци, елините създават няколко разновидности на песните - елегия, химн, култова песен, хвалебствена песен и любовна песен. С времето някои от тях стават отделни жанрове в музилалното изкуство или лириката.

Средновековната песен става много по-богата и ранообразна, появяват се канцона, канцоната, рондо, серенада, балада. Създатели на тези песни са труверите, трубадурите и минезингери.[3] Това става през XII-XIII век. Полифоничните песни се появяват през XIII век. Малко по-късно най-предпочитаният жанр става мадригалът. В средневековната литература песните са наричани епични произведения за исторически или легендарни герои. По-късно операта и класическото пеене завладяват цяла Европа. През XX век настъпва истинска революция в песента с изключителното разнообразие на жанрове, стилове и изпълнители, а също така и звукозаписна техника, която позволява музиката да бъде възпроизведена и слушана многократно.

Песенни форми[редактиране | edit source]

Вокален състав
Хор
  1. Хорал - Хорал е музикален вид, възникнал на базата на древната западна църковна традиция. Хоралът е предназначен за общо хорово изпълнение по време на литургия. По-късно така са назовавани общите песнопения по време на богослужението. Хоралът не е строго определена музикална форма. Общата идея на хорала е възвишен текст със съответна мелодична музика.
  2. Ария - съставна част от музикално произведение (опера, оратория, кантата), предназначена за солово пеене. Тя е основна оперна форма и се изпълнява от солист със съпровод на оркестър. Ариите пресъздават чувствата на героите и се отличават с красиви и изразителни мелодии. Ариите изобилстват с виртуозно пеене, което дава възможност на изпълнителите да покажат певческото си майсторство.
  3. Балада - тип песен, най-често в рок музиката, която е бавна, мелодична лирическа композиция. Често баладата е съпроводена с акустична китара и фортепиано, понякога електрическа китара. Ударните инструменти обикновено отсъстват.
  4. Кантата - Кантата е музикална вокална композиция с инструментален съпровод. тя е написна за един или няколко гласа, в някои случаи с участието на хор. По-малка е от операта и ораторията. Кантатата съществува главно в две разновидности - камерна (светска) и църковна. Терминът кантата след XVIII век се използва за различни по структура вокално-инструментални произведения, предназначени за изпълнение от оркестър, хор и в отделни случаи солисти.
  5. Канцонета - в еврпейската музика на XVI-XVII векове е вокална пиеса за 3 до 6 гласа (най-често 4) с лирико-танцувален характера и рядко с елементи на имитационна полифония. В XVIII век канцонета наричат лирическа солова песен. През следващите столетия с този термин понякога се обозначават инструментални творби с напевен, лиричен характер.
  6. Коледна песен - коледните песни се изпълняват по Коледните празници
  7. Шансон - Шансон е музикален жанр, който се използва предимно за вид френска и руска песен, или песен на фреснки език от времето на Средновековието или вид естрадна песен в стил близък до този на кабарето.
  8. Народна песен - по-специално българските народни песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са свързани. Българското народно поетическо творчество води началото си от древни времена. Първите сведения за народни песни и певци са от около X век. Песните възникват като вътрешна потребност на създателите като техните творци са хора с поетически и музикален талант - певци, гуслари, гайдари, кавалджии.
  9. Химн - песен с религиозно или тържествено съдържание. В частнст може да е хвалебствена песен в чест на богове и герои в Древна Гърция, църковна песен или национална песен на една държава, наричан национален химн, който се изпълнява при тържествени чествания.
  10. Елегия - песен, написана по повод на скръбно събитие или носталгия и спомени
  11. Любовна песен - подобна на романса
Приспивна песен, 1889 година
  1. Приспивна песен - един от най-древните жанрове на фолклора, това е приятна мелодия или песен, чиято цел е да успокои или приспи някого, най-често дете. По тази причина най-често се пее от майка на син ии дъщеря. Въпреки това може да се пее и между влюбени, на болен и в други случаи. За нея не е необходим никакъв музикален съпровод.
  2. Литургия - християнско богослужение, заимствано от ритуалите в еврейската религия, възпроизвежда моменти от живота и жертвата на Иисус Христос. Литургията в православното християнство е различна както от тази в католическата литургия, така и от протестантската.
  3. Ода - песен на възхвала на героични събития и подвизи на велики личности, обикновено изпълнявана от хор
  4. Оратория - голяма музикална композиция за оркестър, вокални солисти и хор, която няма сценарий, разликата е, че хорът в ораторията изпъква повече, отколкото в операта. Повечето от ораториите са на библейска тематика или сюжети от гръцката и римската митология.
  5. Политическа песен - политическите (или революционни песни) служат на пропагандата и агитацията. Много песни на протеста влизат в същата категория. Тяхната основна цел е да възхваляват революции, бунтове и други действия на неподчинение. През 1970-те и 1980-те в България, в Благоевград, се провежда ежегоден фестивал на политическата песен „Ален мак“.
  6. Романс - вокално съчинение, написано на базата на стихотворение с лирическо съдържание, най-често любовно, вид камерно произведение за глас с инструментален съпровод, възникнало през Средновековието в Испания.
  7. Спиричуъл - негърско религиозно пеене, създадено от робите африканци в САЩ. Възниква в края на XIX-ти и началото на XX-ти век, въз основа на европейски протестантски химни и вследствие покръстването на цветнокожите. Текстовете са върху библейски легенди, преплетени с техния фолклор.
  8. Стари градски песни
  9. Шлагер - песен от популярната музика, леко сладникава или сантиментална, характерна с проста, лесно запомняща се мелодия.
  10. Детска песен - песен, предназначена специално за възприемане, или изпълнение от деца.

Предимно в стила на електронната музика, вместо „песен“ се използва „трак“.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Free dictionary online
  2. Definition on Encyclopediq Britannica
  3. Song