Древногръцка лирика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Древногръцката лирика (или старогръцка лирика, антична лирика) е лирика в старогръцката литература, написана на различни диалекти на старогръцкия, която възниква и се развива в епохата на Архаична Гърция (VIII – VI век пр.н.е.) Асоциира се основно с периода от началото на 7 в. пр.н. е. до 5 в. пр.н.е., наричан понякога „Лирическа епоха в Гърция (на английски: Lyric Age of Greece)“,[1] , но продължава да бъде създавана и по време на елинистичния и римския периоди.

В древногръцката литература понятието „лирика“ има различен от съвременния смисъл. То означава съчетание от поетически текст, музика и танц, включени в ритуалите, посветени на боговете. Наименованието му произхожда от „лира“ – музикален инструмент, обичайно съпровождащ изпълненията. Някои стихове са създавани по повод на някакъв култ или с пропагандна цел, а някои са били просто сентенции.

Подобно на епоса, лириката като литературен род води началото си от митологията. Тя съпътства по-малките народни празници, а епосът – по-големите. Отделянето на лириката от колективното творчество започва в архаичния период. В исторически план то е свързано с оформяне на гражданската общност в полиса и зараждането на частната собственост. Човекът, който до този момент се смята за неделима част от природата, започва да се осъзнава като личност. Зараждащото се индивидуално съзнание преминава от митологично (образно) мислене към понятийно. Една от проявите на този дълъг и сложен процес е появата на поета. Първоначално неговата личност е без значение, по-важна е връзката, която според хората има с боговете. Поетът се възприема като божествена проява, той се съотнася към боговете по функция. Това обяснява защо върху ритуалните керамични съдове наред с боговете и героите са изобразени и прочути древногръцки поети. Поетесата Сафо е съотнасяна към богинята Афродита, а поетът Анакреонт е представян като пиян старец по подобие на стареца Силен от свитата на бог Дионисий.

Първите индивидуални лирически творби нямат художествени функции и личен характер, защото отразяват не индивидуалността на автора си, а промяната в общественото съзнание. Те са посветени на държавността и законите. Чувствата в тях са елементарни и непроменливи, все още в процес на зараждане. Счита се, че се дължат на божието присъствие в човешката душа, затова лириката на архаичния поет се мисли като диалог.

Определение[редактиране | редактиране на кода]

За първи път ясна и подредена литературна теория има в „Поетика“ на Аристотел, където обаче са дефинирани само епосът и драмата. Аристотел отбелязва, че с думата „епос“ се назовава всяко словесно произведение, написано в хекзаметър. Но в хекзаметър може да се пише и история. Той дефинира литературата като словесна имитация на човешки действия и характери. Оттам епосът е имитация на човешки действия и характери в хекзаметър, а драмата е словесна имитация, но представена нагледно с действащи лица. При Аристотел няма понятие за лирика, но са различени следните видове поезия: елегическа, дитирамбическа, мелическа.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Според поетическия размер:

  • елегия – така се нарича всяко произведение в елегически дистихон. Дистихонът се състои от хекзаметър (първи стих) + пентаметър (втори стих); Елегии пишат Солон, Тиртей.
  • ямбическа лирика – стъпка, състояща се от редуване на кратки и дълги срички.
  • мелическа лирика – с неограничена свобода, що се отнася до поетическия размер.

Според броя на изпълнителите лириката се дели на:

  • хорова;
  • солова (монодична).

Според повода на създаване:

  • религиозна – химни в чест на божествата;
  • дитирамб – за Дионис;
  • пеан – за Аполон;
  • погребална – тренос (плач), оплаквателна песен; епитафия (ο επιτάφιος);
  • сватбена – епиталамий (от „брачно ложе“); хименей;
  • пирова – сколион;
  • военни маршове – ембатерион;
  • песни за прослава на победители в състезание – епиникий. Епиникии пише Пиндар;
  • песни като съпровод на танци – хипорхема.

Периоди в развитието[редактиране | редактиране на кода]

Първи период (от средата на 7 век – до средата на 6 век прн.н.е.) – През него творят Архилох и Мимнерм от Йония, Алкман от Спарта, майстор на хорова лирика, поетите от остров Лесбос Алкей и Сафо, създатели на соловата лирика, Калин от Йония и Тиртей от Спарта, създатели на елегията, Стезихор от Сицилия и Арион от Коринт.
Основните теми в творчеството им са свързани с:

  • търсене на нови преживявания – израз на авантюризма на духа (Архилох, Алкей, Сафо);
  • войнствено-патриотични настроения (Калин, Тиртей);
  • интерпретация на митологични предания (Стезихор);
  • уравновесени настроения (Солон).

Втори период (втората половина на 6 век пр.н.е.) – През това време управници на Атина са тираните Пизистрат, Хипарх и Хипий. Тогава творят Анакреонт от Теос и Симонид от Кеос. Принос в архаичната лирика имат и философите Ксетнофан и Парменид.

Трети период (първата половина на 5 век пр.н.е.) – Най-прославените поети на Древна Елада тогава са Пиндар от Беотия, Теогнид от Мегара и Бакхилид от Кеос.

Четвърти период (втората половина на 5 век – началото на [[6 век пр.н.е.) - Лириката като дял на литературата запада при разцвета на трагедията и комедията. Лириката става по-драматична, а стилът ѝ по-изящен. Тези тенденции се наблюдават в творчеството на Тимофей от Милет.

Запазване до наши дни[редактиране | редактиране на кода]

Античната лирика е достигнала до наши дни основно във фрагменти. В отделна книга е оцелял единствено Пиндар. Останалите творби са запазени в антологии, правени за учебни цели; под формата на цитати в учебници, например по реторика; като цитати в по-големи произведения. Някои са достигнали независимо от образователната традиция – това са произведенията, запазени върху папируси (Архилох, Сафо, Менандър).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Andrew W. Miller, Greek Lyric: An Anthology in Translation (Hackett, 1996), p. xi.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Античная литература. Под ред. на проф. А. А. Тахо-Годи. Изд. Просвещение, Москва, 1980 г.
  • Антична литература. Енциклопедически справочник. Съставители Б. Богданов, А. Николова. ДИ „Д-р П. Берон“, С., 1988 г.
  • Радциг, С. И. История древногреческой литературы. Вьсшая школа, Москва, 1977 г.
  • Радциг, С. И. История на старогръцката литература. НП, С., 1969 г.
  • Тронски, И. М. История на старогръцката литература. НИ, С., 1981 г.
  • Богдан Богданов, Старогръцката лирика, послеслов към Старогръцка лирика. Отечество. С. 1985, с. 99 – 107.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]