Древногръцка лирика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Древногръцката лирика (или още като старогръцка лирика, антична лирика) е лирическа поезия в старогръцката литература, написана на различни старогръцки диалекти, която възниква и се развива в епохата на архаиката (VIII – VI век пр.н.е.)

Наименованието на тази културно-историческа епоха се налага, за да я отличи от следващата епоха – класиката. В древногръцката лирика някои стихове са създавани по повод на някакъв култ или са имали пропагандна цел, а някои са били просто сентенции.

В древногръцката литература понятието „лирика“ има смисъл, по-различен от съвременния. То означава съчетание от поетически текст, музика и танц, включени в ритуалите, посветени на боговете. Наименованието му произхожда от „лира“ – обичайно съпровождащият изпълненията музикален инструмент.

Подобно на епоса, лириката като литературен род води началото си от митологията. Тя съпътства по-малките народни празници, а епосът – по-големите. Отделянето на лириката от колективното творчество започва в архаичния период. В исторически план то е свързано с оформяне на гражданската общност в полиса и зараждането на частната собственост. Човекът, който до този момент се смята за неделима част от природата, започва да се осъзнава като личност. Зараждащото се индивидуално съзнание преминава от митологично (образно) мислене към понятийно. Една от проявите на този дълъг и сложен процес е появата на индивидуалния поет. Първоначално неговата личност е без значение. По-важна е връзката, която (според хората) има с боговете. Поетът се възприема като божествена проява, той се съотнася към боговете по функция. Това обяснява защо върху ритуалните керамични съдове наред с боговете и героите са изобразени и прочути древногръцки поети. Поетесата Сафо е съотнасяна към богинята Афродита, а поетът Анакреонт е представян като пиян старец по подобие на стареца Силен от свитата на бог Дионисий.

Първите индивидуални лирически творби нямат художествени функции и личен характер, защото отразяват не индивидуалността на автора си, а промяната в общественото съзнание. Те са посветени на държавността и законите. Чувствата в тях са елементарни и непроменливи, все още в процес на зараждане. Счита се, че се дължат на божието присъствие в човешката душа, затова лириката на архаичния поет се мисли като диалог.

Общо представяне на лириката[редактиране | редактиране на кода]

  • Понятието “лирика”

За първи път ясна и подредена литературна теория има в “Поетика” на Аристотел, където обаче са дефинирани само епосът и драмата. Аристотел отбелязва, че с думата “епос” се назовава всяко словесно произведение, написано в хекзаметър. Но в хекзаметър може да се пише и история. Той дефинира литературата като словесна имитация на човешки действия и характери. Оттам епосът е имитация на човешки действия и характери в хекзаметър, а драмата е словесна имитация, но представена нагледно с действащи лица. При Аристотел няма понятие за лирика, но са различени следните видове поезия: елегическа, дитирамбическа, мелическа.


  • Деление на лириката през Античността

Според поетическия размер лириката се дели на:
– елегия – така се нарича всяко произведение в елегически дистихон. Дистихонът се състои от хекзаметър (първи стих) + пентаметър (втори стих); Елегии пишат Солон, Тиртей.
– ямбическа лирика – стъпка, състояща се от редуване на кратки и дълги срички.
– мелическа лирика – с неограничена свобода, що се отнася до поетическия размер.

Според броя на изпълнителите лириката се дели на:
– хорова;
– солова (монодична).

Според повода на създаване лириката се дели на:
– религиозна – химни в чест на божествата;
– дитирамб – за Дионис;
– пеан – за Аполон;
– погребална – тренос (плач), оплаквателна песен; епитафий (ο επιτάφιος);
– сватбена – епиталамий (от “брачно ложе”); хименей;
– пирова – сколион;
– военни маршове – ембатерион;
– песни за прослава на победители в състезание – епиникий. Епиникии пише Пиндар;
– песни като съпровод на танци – хипорхема.

Периоди в развитието на древногръцката лирика[редактиране | редактиране на кода]

Основните теми в творчеството им са свързани с:
  • търсене на нови преживявания – израз на авантюризма на духа (Архилох, Алкей, Сафо);
  • войнствено-патриотични настроения (Калин, Тиртей);
  • интерпретация на митологични предания (Стезихор);
  • уравновесени настроения (Солон).

Запазване на античната лирика до наши дни[редактиране | редактиране на кода]

  • Античната лирика е достигнала до наши дни основно във фрагменти. В отделна книга е оцелял единствено Пиндар. Останалите творби са запазени в антологии, правени за учебни цели; под формата на цитати в учебници, например по реторика; като цитати в по-големи произведения. Някои са достигнали независимо от образователната традиция – това са произведенията, запазени върху папируси (Архилох, Сафо, Менандър).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Античная литература. Под ред. на проф. А. А. Тахо-Годи. Изд. Просвещение, Москва, 1980 г.
  • Антична литература. Енциклопедически справочник. Съставители Б. Богданов, А. Николова. ДИ „Д-р П. Берон“, С., 1988 г.
  • Радциг, С. И. История древногреческой литературь. Вьсшая школа, Москва, 1977 г.
  • Радциг, С. И. История на старогръцката литература. НП, С., 1969 г.
  • Тронски, И. М. История на старогръцката литература. НИ, С., 1981 г.
  • Богдан Богданов, Старогръцката лирика, послеслов към Старогръцка лирика. Отечество. С. 1985, с. 99-107.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]