Стезихор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стезихор
Στησίχορος
древногръцки поет
Бюст на Стезихор. Рим.
Бюст на Стезихор. Рим.

Роден
Починал
Литература
Период VII-VI в. пр. Хр.
Жанрове химн, буколика
Стезихор в Общомедия

Стезихор (на старогръцки: Στησίχορος)) е древногръцки лирически поет, един от Деветимата лирици.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сцената на падането на Троя от римската табличка Tabula iliaca capitolina, с надпис на гръцки: „Падането на Троя по Стезихор“.

Роден е в Химера, Сицилия, вероятно през 640 г. пр.н.е. Обявява се против тираните и тиранията, затова е прокуден и принуден да обикаля по чужди краища.

Знае се, че е автор на 26 книги, всяка от която се състояла от по една поема - „Орестия“, „Елена“, „Погребението на Пелей“, „Цербер“, „Падането на Троя“. До наши дни са достигнали около 60 фрагмента всеки, малко от които са по-дълги от 7 стиха. От него се черпили сюжети великите трагически поети на древна Елада.



Не е истина тая легенда,
ти не си качвала
на красивите кораби,
нито си стигала
във троянската крепост.[1]


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Из „Елена“, превод Борислав Георгиев, 1970.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]