Бакхилид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бакхилид
Βακχυλίδης
древногръцки поет
P.Oxy. XI 1361 fr. 4: Bacchylides. Първо изд. Лондон, 1915.
P.Oxy. XI 1361 fr. 4: Bacchylides. Първо изд. Лондон, 1915.

Роден
Починал
около 451 г. пр.н.е. (65 г.)
Литература
Период VI-V в. пр. Хр.
Жанрове химни, пеани, дитирамби, прозодии, партении, хипохерми, енкомии, епиникии, любовни песни

Бакхилид (на старогръцки: Βακχυλίδης Bakchylídēs, Bakchylides на латински: Bacchylides * ок. 520/516 пр.н.е. в Юлис на Кеос, † ок. 451 пр.н.е.) е лирика поет. Той е броен от елинистичните учени от Александрия към Деветимата лирици на Гърция.

Неговият баща се казва вероятно Меидон (или Меидилос). Майка му е по-малка сестра на значимия хор-поет Симонид от Кеос (ок. 556 пр. н.е. до 468 пр. н.е.). Дядо му Бакхилид е прочут атлет.

Симонид има голямо влияние в обучението му. Още като млад Бакхилид е известен в Гърция. През 490-те години той пише хвалебна реч („Енкомион“) за Александър I, синът на македонския цар Аминта I.

Той пише най-вече Епиникии. Той пише песни за победителите в Олимпийските игри, Истми, Немея и Пития.

През 476 пр. н.е. той е на остров Кеос и изпраща от там песен на Хиерон I, тиран на Сиракуза в Сицилия Той отива при чичо си в Сицилия. Плутарх пише, че Бакхилид бил изпратен в изгнание (462 – 452 пр. н.е.) в Пелопонес. Той умира 451 пр. н.е. вероятно в изгнание.

През 19 век са открити 14 негови песни за победители. Той пише също и епиграми.

Издания и преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Bruno Snell, Herwig Maehler: Bacchylides. Teubner, Stuttgart 1970, ISBN 3-8154-1115-7
  • Oskar Werner: Simonides. Bakchylides. Heimeran, München 1969
  • Herwig Maehler: Bacchylides. A selection, Cambridge 2004.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Andreas Bagordo: Bakchylides. Bernhard Zimmermann: Handbuch der griechischen Literatur der Antike, Band 1: Die Literatur der archaischen und klassischen Zeit. C. H. Beck, München 2011, ISBN 978-3-406-57673-7, S. 223–231
  • Andreas Bagordo, Bernhard Zimmermann: Bakchylides. 100 Jahre nach seiner Wiederentdeckung, München 2000.
  • David Fearn: Bacchylides. Politics, Performance, Poetic Tradition, Oxford 2007.
  • Jan Stenger: Poetische Argumentation. Die Funktion der Gnomik in den Epinikien des Bakchylides, Berlin 2004.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]