Немейски игри

Немейските игри са общогръцки празненства и състезания, провеждани на всеки 2 години в Немейската долина в Арголида^[1], част от полиса Клеоне. Там е разположено светилището на Зевс Немейски, в чиято чест се уреждат игрите^[2]. Днешното градче Немея е селище в Пелопонес, демов център в ном Коринтия. До времето на поета Пиндар игрите се организират от жителите на Клеоне, но аргосците, чието влияние се разпростира над цял Пелопонес, ги изместват.

Легенди за основаването на игрите

Според един от обяснителните митове, относно началото на традицията да се устройват Немейските игри, те са основани, като възпоминание за местния принц Офелт, а първите са били всъщност погребални игри в негова чест. Според легендата, той загива като бебе, след като е нападнат от огромна змия. Кърмачката му – Хипсипила, дъщеря на лемноския цар Тоант – (пленница на баща му Ликург) го оставя на земята съвсем за кратко, колкото да се поразговори с войните от групата на Седемте срещу Тива и да ги снабди с вода, но това се оказва достатъчно за да умре повереното ѝ дете. То е преименувано посмъртно на Архемор, а гадателят Амфиарай измолва прошка от царица Евридика за злополучната робиня, обяснявайки че всичко това е послание от боговете, указващо предстоящата смърт на самите бойци, тръгнали срещу тиванците. Друг от тях, Адраст, я защитава от царя.

Произходът на игрите се свързва и с първия от Дванадесетте подвизи на Херкулес. Според легендата Херакъл убива в местните планини чудовищен лъв, известен като Немейски лъв и в чест на победата си над този звяр основава култ към бог Зевс и състезания, явяващи се част от него.

Състезания

По време на Немейските игри се провеждат предимно състезания по бягане, юмручен бой/бокс, хвърляне на диск и на копие, както и надбягване с колесници. Музикалните състезания са по-слабо разпространени. Състезателите се делят на три групи: момчета, младежи и възрастни. Първоначално наградата в игрите е маслинов венец, но по-късно той е заменен с венец от див керевиз (растението на скръбта). Както и в Олимпия, съдиите на състезанията носят името хеланодики. По време на игрите се преустановяват военните действия между гръцките племена и настъпва свещено примирие.

Източници

↑ Νεμέα, Старогръцко-български речник, съст. М. Войнов, Вл. Георгиев, Б. Геров, Д. Дечев, Ал. Милев, М. Тонев, Трето издание, Печатница „Книпеграфъ“ София, 1943.
↑ Немейски игри. В: М. Тачева, А. Данов, В. Станчева, Кратък исторически справочник. Старият свят. ДИ „Народна просвета“, София 1980.

Литература

Шаму, Ф., Гръцката цивилизация
Батаклиев, Г., Антична митология: Справочник, изд. Петър Берон, София, 1992.

[1] Νεμέα, Старогръцко-български речник, съст. М. Войнов, Вл. Георгиев, Б. Геров, Д. Дечев, Ал. Милев, М. Тонев, Трето издание, Печатница „Книпеграфъ“ София, 1943.

[2] Немейски игри. В: М. Тачева, А. Данов, В. Станчева, Кратък исторически справочник. Старият свят. ДИ „Народна просвета“, София 1980.

[1]

[2]