Истмийски игри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Истмийските игри са общогръцко тържество, което се уреждало на всеки 2 години на Коринтския провлак Истми в свещения елов лес пред големия храм на морския бряг. Истмийския провлак съединява полуостров Пелопонес със Средна Гърция. Състезанията били посветени на Посейдон.

Организатори са коринтяните (те били и арбитри на състезанията), но сред всички посетители атиняните заемат привилегировано място. Игрите се провеждали през пролетта. По време на игрите свещеното примирие не се спазвало така строго както при Олимпийските игри, например. Но въпреки това дори в своя разграр е временно прекратена Пелопонеската война. Игрите траят няколко дни, по време на които се провеждат състезания по борба, бягане, бой с юмруци, хвърляне на диск и копие, надбягване с колесници. Също така се осъществяват и музикални състезания. Отначало наградата за победителите е венец от борови клонки, но още преди времето на Пиндар е заменена с венец от див кервиз или ела, с вплетени в него елови клонки.

Съществуват няколко мита за създаването на Истмийските игри. Единият разказва за гонитбата на кадмовата дъщеря Ино и нейния съпруг Атамант. Ино се хвърлила в морето със своя син Меликерт, след което се превърнала в морската богиня Левкотея. Друг мит сочи Тезей за основател на игрите заради победата му над Синид (Скирон). Разбойникът завързвал ръцете и краката на минувачите за върховете на две ели, след което пускал клоните на дърветата и така ги погубвал. Но Скирон намерил смъртта си по същия начин, надхитрен от Тезей. Според трети мит Истмийските игри са учредени от Посейдон и Хелиос, а именно след края на техния спор относно властта над провлака.

Литература[редактиране | edit source]

  • Шаму, Ф., Гръцката цивилизация, изд. Български художник, София, 1979
  • Батаклиев, Г., Антична митология: Справочник, изд. Петър Берон, София, 1992