Тезей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сребърен киликс с Тезей и Маратонския бик, 445 – 440 г. пр. Хр, част от Колекция Васил Божков, София, България
Тезей убива минотавъра
Тезей с главата на минотавъра – бронз пр. 1800

Тезей (на гръцки Θησεύς, Theseus) в гръцката митология е легендарен владетел на Древна Атина (1259/1258 пр.н.е.[1])

Бил е в подземното царство и в двореца на цар Минос – така нареченият лабиринт. Тезей убил минотавъра с помощта на Ариадна. Баща му Егей (син на Посейдон и Етра) го чакал с нетърпение в Атина.

Раждане[редактиране | редактиране на кода]

Царят на Атина-Егей дълго нямал деца. Един ден, когато решил да попита Оракула дали ще има наследник за престола на града, той му отвърнал, че ще има за син велик герой, извършил много подвизи. Егей се оженил за Етра. Скоро тя му родила син, но не бил негов, а на бога на моретата-Посейдон. Затова Тезей се счита за полубог. Баща му, знаещ каква е съдбата на Тезей, го оставил далеч от себе си и заминал за Атина, като казал на роднините му, че когато синът му стане достатъчно силен и смел, той трябвало да се върне при него.

Тезей и Минотавъра[редактиране | редактиране на кода]

Царят на Крит-Минос започнал война с Атина и спечелил. Затова поискал от атиняните на всеки девет години седем атински момчета и момичета да биват изпратени в лабиринта на Крит, където да бъдат изядени от Минотавъра-кръстоска между мъж и бик.

Царят на Атина, Егей, бил много притеснен от този факт, но на третите девет години Тезей се заел със задачата да пребори звяра. Заминал за Атина и обещал на баща си, че ако не се върне жив, платната на кораба щели да бъдат черни, а ако се върне жив, те щели да са бели. Качил се на кораба с останалите младежи и потеглили към Крит.

Когато пристигнали, дъщерята на Минос, Ариадна, се влюбила в младия Тезей. На тръгване към лабиринта му дала кълбо конец, по препоръка на Дедал, за да успее да се върне обратно, без да се изгуби. Когато влезли и открили Минотавъра, той още спял, но бързо се събудил. Започнала спирепа борба, в края на която героят победил чудовището и му отсякъл главата. После, следвайки инструкциите на Ариадна, успял да излезе от лабиринта заедно с останалите младежи.

На връщане към дома Тезей откраднал принцесата на Крит. Спрели да пренощуват на остров Наксос. През нощта обаче бог Дионис се явил на Тезей и му съобщил, че боговете са отредили Ариадна да бъде негова жена. Съсипан от болка, Тезей нямало как да противоречи на боговете, затова на сутринта отплавал с екипажа си, като оставил Ариадна сама на острова.

Толкова бил натъжен от раздялата, че пристигайки в Атина, забравил да смени платната си с бели. Егей, като видял това, толкова се притеснил от смъртта на сина си, че се самоубил, скачайки в морето. Счита се, че заради него морето, южно от Гърция, се нарича Егейско.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Плутарх, Theseus
  • Псевдо-Аполодор, Библиотека 3.209 – 213, 4.5 – 6.
  • Павзаний, Reisen in Griechenland, 2, 22, 6 – 7.
  • Frank Brommer: Theseus. Die Taten des griechischen Helden in der antiken Kunst und Literatur. Wiss. Buchgesellschaft, Darmstadt 1982.
  • Claude Calame: Thésée et l’imaginaire athénien. Légende et culte en Grèce classique. Preface de Pierre Vidal-Naquet. Payot, Lausanne 1990; 2. Auflage. Payot, Lausanne 1996.[2]
  • Joachim Harst: Theseus. In: Maria Moog-Grünewald: Mythenrezeption. Die antike Mythologie in Literatur, Musik und Kunst von den Anfängen bis zur Gegenwart (= Der Neue Pauly. Supplemente. Band 5). Metzler, Stuttgart/Weimar 2008, ISBN 978-3-476-02032-1, S. 669 – 673.
  • Hans Herter: Theseus. In: [Pauly-Wissowa|Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE)]. Supplementband XIII, Stuttgart 1973, Sp. 1045 – 1238.
  • Christiane Sourvinou-Inwood: Theseus as son and stepson. A tentative illustration of Greek mythological mentality. University of London, London 1989 (Bulletin of the Institute of Classical Studies, Suppl. 40).
  • Hermann Steuding: Theseus. In: Wilhelm Heinrich Roscher: Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 5, Leipzig 1924, Sp. 678 – 760 (Digitalisat).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Felix Jacoby: Das Marmor Parium. Weidmannsche Buchhandlung, Berlin 1904, S. 8 – 9 (Digitalisat
  2. Rezensionen zu Calames Thésée et l’imaginaire athénien:
    • Vinciane Pirenne-Delforge in: Kernos. Bd. 6, 1993 (download).
    • Pascal Payen in: Revue de l’histoire des religions. Bd. 210, 1993, S. 93 – 99 (online).
    • Philippe Borgeaud in: History of Religions. Bd. 41, 2001, S. 81 – 84 (online).
    • Anton Bierl in: Bryn Mawr Classical Review 02.05.04.
    • Patrick Kaplanian in: L’Homme. Bd. 164, 2002 (online).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]