Тезей
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: Форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Тезей (на гръцки Θησεύς, Theseus) в гръцката митология е легендарен владетел на Древна Атина (1259/1258 пр.н.е.[1])
Бил е в подземното царство и в двореца на цар Минос – така нареченият лабиринт. Тезей убил минотавъра с помощта на Ариадна. Баща му Егей (син на Посейдон и Етра) го чакал с нетърпение в Атина. От радост, че е победил чудовището, Тезей забравил да сложи бяло платно на кораба си. Уговорката била, че ако Тезей е жив, платната на кораба трябва да са бели, ако е мъртъв обаче – черни.[2] Когато видял черните платна, Егей се хвърлил в морето, което оттогава носи неговото име – Егейско море.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Плутарх, Theseus
- Псевдо-Аполодор, Библиотека 3.209 – 213, 4.5 – 6.
- Павзаний, Reisen in Griechenland, 2, 22, 6 – 7.
- Frank Brommer: Theseus. Die Taten des griechischen Helden in der antiken Kunst und Literatur. Wiss. Buchgesellschaft, Darmstadt 1982.
- Claude Calame: Thésée et l’imaginaire athénien. Légende et culte en Grèce classique. Preface de Pierre Vidal-Naquet. Payot, Lausanne 1990; 2. Auflage. Payot, Lausanne 1996.[3]
- Joachim Harst: Theseus. In: Maria Moog-Grünewald: Mythenrezeption. Die antike Mythologie in Literatur, Musik und Kunst von den Anfängen bis zur Gegenwart (= Der Neue Pauly. Supplemente. Band 5). Metzler, Stuttgart/Weimar 2008, ISBN 978-3-476-02032-1, S. 669 – 673.
- Hans Herter: Theseus. In: [Pauly-Wissowa|Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE)]. Supplementband XIII, Stuttgart 1973, Sp. 1045 – 1238.
- Christiane Sourvinou-Inwood: Theseus as son and stepson. A tentative illustration of Greek mythological mentality. University of London, London 1989 (Bulletin of the Institute of Classical Studies, Suppl. 40).
- Hermann Steuding: Theseus. In: Wilhelm Heinrich Roscher: Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 5, Leipzig 1924, Sp. 678 – 760 (Digitalisat).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Felix Jacoby: Das Marmor Parium. Weidmannsche Buchhandlung, Berlin 1904, S. 8 – 9 (Digitalisat
- ↑ Плутарх, Theseus 15 – 23.
- ↑ Rezensionen zu Calames Thésée et l’imaginaire athénien:
- Vinciane Pirenne-Delforge in: Kernos. Bd. 6, 1993 (download).
- Pascal Payen in: Revue de l’histoire des religions. Bd. 210, 1993, S. 93 – 99 (online).
- Philippe Borgeaud in: History of Religions. Bd. 41, 2001, S. 81 – 84 (online).
- Anton Bierl in: Bryn Mawr Classical Review 02.05.04.
- Patrick Kaplanian in: L’Homme. Bd. 164, 2002 (online).
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- (Theoi Project) Плутарх: Life of Theseus
- Greek Myth Comix: The Story of Theseus, pt.1 Pt.2 Pt.3
- Theseus, Mythentor.de
| ||||||||||||||
| ||||||||||||||||
