За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна.
Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.
Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: Форматиране, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.
Бил е в подземното царство и в двореца на цар Минос – така нареченият лабиринт. Тезей убил минотавъра с помощта на Ариадна. Баща му Егей (син на Посейдон и Етра) го чакал с нетърпение в Атина. От радост, че е победил чудовището, Тезей забравил да сложи бяло платно на кораба си. Уговорката била, че ако Тезей е жив, платната на кораба трябва да са бели, ако е мъртъв обаче – черни.ref>Плутарх, Theseus 15 – 23.</ref> Когато видял черните платна, Егей се хвърлил в морето, което оттогава носи неговото име – Егейско море.
Frank Brommer: Theseus. Die Taten des griechischen Helden in der antiken Kunst und Literatur. Wiss. Buchgesellschaft, Darmstadt 1982.
Claude Calame: Thésée et l’imaginaire athénien. Légende et culte en Grèce classique. Preface de Pierre Vidal-Naquet. Payot, Lausanne 1990; 2. Auflage. Payot, Lausanne 1996.[2]
Joachim Harst: Theseus. In: Maria Moog-Grünewald: Mythenrezeption. Die antike Mythologie in Literatur, Musik und Kunst von den Anfängen bis zur Gegenwart (= Der Neue Pauly. Supplemente. Band 5). Metzler, Stuttgart/Weimar 2008, ISBN 978-3-476-02032-1, S. 669 – 673.
Hans Herter: Theseus. In: [Pauly-Wissowa|Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE)]. Supplementband XIII, Stuttgart 1973, Sp. 1045 – 1238.
Christiane Sourvinou-Inwood: Theseus as son and stepson. A tentative illustration of Greek mythological mentality. University of London, London 1989 (Bulletin of the Institute of Classical Studies, Suppl. 40).
Hermann Steuding: Theseus. In: Wilhelm Heinrich Roscher: Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 5, Leipzig 1924, Sp. 678 – 760 (Digitalisat).
