Киликс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Сребърен киликс с Елена и Хермес, ок. 420 г.пр.Хр., част от Колекция Васил Божков, София, Варна
Киликс, 3 в. пр.н.е. Експонат на Националния исторически музей, София

Киликсът е античен съд за вино с формата на чаша, характерна с двете си хоризонтални дръжки и столче, което варира на височина. Киликсите са образци на древногръцкото грънчарство и са се изработвали най-често от глина и по-рядко от метал. Украсявани са с фигурални елементи, растителни орнаменти или митологични сцени.

В България като археологически находки са откривани в некропола на Аполония (Созопол), Башова могила край с. Дуванлии, Пловдивско и на други места. През 2004 година експедиция ТЕМП открива в могилата Голяма Косматка златен киликс. Подобни съдове се срещат по-често в некрополи в егейските части на Балканския полуостров. В Археологическия музей в Солун са изложени 5 златни киликса (освен сребърните) и са представени като продукт на древногръцката торевтика.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, 1982, стр. 394